♥ Снежният човек не е никой друг, а ангел, който може да предаде молбите на хората на Бога

На Снежния човек ~ с обич!

Днес децата вън на двора си направиха от сняг 
цял човек - голям и страшен, със тояга и калпак.
С нос от морков и очички - вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има - кръстиха го те Страхил. 
Васил Павурджиев 

От 2010 г. 18 януари се отбелязва като Международен ден на снежния човек.  Инициатор за честването на този весел празник е германецът Корнелиус Грец, който от 30 години колекционира снежни човеци. Колекцията му е записана в книгата на Гинес и наброява над 3000 бройки.

("The Giant Goliath" snowman illustrated by Franz Wiedemann,1860)

Дойде ли зимата, и малки, и големи с вълнение очакваме да завали сняг, радваме му се, защото всичко навън става искрящо бяло и заприличва на чудесна приказка. А във всеки двор, като с вълшебна пръчица започват да се появяват забавни снежни човеци, с шарени шалчета, метла под мишница и морков за нос. Тази весела зимна идея е известна на хората вече не едно столетие, но не всички знаят какъв свръхестествен смисъл са придавали в миналото на снежния човек в двора. Защото е било много отдавна.

Някои харесват легендата, че първия снежен човек е направил в края на XV век италианският скулптор, един от най-великите майстори от епохата на Ренесанса, Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti) някъде в 1493-та. Звучи красиво, но едва ли е истина. 

Макар че авторът на книгата "История на снежния човек" Боб Екщайн (Bob Eckstein), изследвайки архивите в европейските музеи и библиотеки, открил в Кралската библиотека на Холандия - Koninklijke Bibliotheek в Хага илюстрация със снежен човек в "Часослов" от 1380 г. Но за скулптора там няма нито дума.

Според стара европейска притча свети Франциск от Асизи смятал създаването на снежните фигури за своеобразен метод за борба с бесовете. А според друга християнска легенда снежните човечета са ангели, нали снегът е дар от небето. А това значи, че снежният човек не е никой друг, а ангел, който може да предаде молбите на хората на Бога. Затова от току-що натрупания сняг правили снежна фигурка и тихичко й нашепвали своето желание. Вярвали, че щом тя се разтопи, молбата им ще е доставена на небето и скоро ще се изпълни. 

По-правдиви са литературните доказателства за съществуването на снежни скулптури през XVI век. Около 1590 г. се появява темата за снежния човек - в драмата на Шекспир "Ричард Втори" крал Ричард казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи.

И все пак, наистина популярен снежният човек станал едва през XVIII век. Тогава, в издадения през 1770 г. в Лайпциг сборник с детски песни за първи път се появява илюстрация със снежен човек. 

Около 1778 г. полският и немски художник и гравьор Даниел Ходовецки (Daniel Nikolaus Chodowiecki) прави календар с 12 отделни картини за всеки месец от годината. Декември е представен с четири деца, които хвърлят снежни топки по снежна фигура с човешки ръст. Творбата е притежание на галерия в Берлин. 

Първите снежни човеци били огромни, с яростни лица и заплашително вдигната метла, като на медната гравюра на Даниел Ходовецки. Най-вероятно заради поверието, че снежните човеци са спътници на безжалостни зими и лют студ, и са заплаха за хората. Страхували се да ги извайват по време на пълнолуние, да ги гледат късно вечерта през прозореца, за да не сънуват кошмари и да не ги преследват неприятности.

През XIX век образът на снежния човек се променил съществено - той станал по-тумбест и "по-добър" - зимата вече не била за хората така безпощадна. През 1900 година фигурката на снежния човек вече била задължителна на коледната елха.

В Европа снежният човек винаги бил близо до къщата, украсен щедро с гирлянди и домашни предмети - тендежера за шапка, метла в ръцете. С моркова вместо нос умилостивявали духовете, изпращащи плодородие, обърнатата кофа или тенджерата върху главата символизирали богатство за дома. 

В Румъния има обичай да украсяват снежната фигура с гердан от главички чесън, което се прави за здравето на всички в къщата и за да ги предпазва от белите на тъмните сили.

(The snowman, 1912, by Florence Harrison (1877-1955) 

В представите на европейските народи снежният човек винаги е същество от мъжки пол - snowman, Schneemann, Balwan sniegowy, snomann. В Русия обаче, от езическите времена вярвали, че на снеговете и виелиците заповядват духове от женски пол, почитали ги и се обръщали към тях с молби за помощ в лют студ. Затова там се появяват и женски снежни фигури.

Много детски приказки са посветени на снежния човек. Най-известната от тях е "Снежният човек" на Андерсен. Герой на друга хубава немска приказка Der Wunsh des braunen Schneemannes ("Мечтата на кафявия снежен човек") на Менди Фогел е шоколадовият снежен човек, който мечтае да види снега, и неговият приятел, момчето Тим го изнася на улицата. Там Човечето е във възторг от белия зимен ден и от игрите на децата със снежни топки. В края на краищата той се покрива със сняг и искрено се радва на това, мислейки си, че е също така бял като всичко наоколо. 

Своя типичен облик - тяло из три снежни топки, нос от морков и кофа или тенджера на главата снежният човек получил едва през XIX век. Тогава снежните създания станали по-добри и незаменим атрибут на Рождество и нова година, своеобразен символ на зимните празници.

Източник: margaritta.net
Илюстрации: wikimedia, za.pinterest.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност