Произход на детската лъжа
автор: Е.В. Герасина
превод: Веселка Киркова
С изключителното съдействие на "Психология за родители" и Българска школа по психоанализа
Навярно няма на света човек, който да не се е питал: защо децата лъжат? Честността влиза в набора от качества, които родителите от незапомнени времена се стремят да предадат на подрастващото поколение и затова всеки случай на лъжа ни огорчава толкова много. Отношението към нея може да е различно, но е нужно да запомним, че ако детето лъже постоянно, то след това ще му бъде много трудно да се спре. В началото детската лъжа ни забавлява, а след това започва да ни огорчава. Нека помислим кои са източниците на това явление. Какво кара малките деца да започнат да лъжат?
Една от главните причини за лъжата на малкия човек е недоверието му към възрастните. Детето говори неистини дотолкова, доколкото се бои да не бъде наказано за постъпките си. Този страх не се появява в душата му безпричинно, за него сме виновни ние – възрастните. Не избързваме ли в наказанието на чедата си?
Друга причина за детската лъжа може да е желанието за самоутвърждаване. Този болезнен стремеж се развива заради антипедагогическото отношение на възрастните към него. Това е преиначаване чертите на собствения характер и качества на своите близки, потребност да се изрази желаното за действително. Нужно е много внимателно да изслуваме тези лъжи и да се опитаме да намерим в тях истината. Но, не бива да започваме с детето, а преди всичко е нужно да превъзпитаме сами себе си.
Следващият вариант на детската лъжа, това е откровената игра, фантазиране по зададена тема, или без никаква такава. Това означава, че то притежава жив и любознателен ум. Такава забележителна способност трябва да бъде развивана и поощрявана. Например, може да се присъедините към детето и да пофантазирате заедно с него. Чрез общуването ви може да разберете по-добре желанието му да мечтае, то може да създаде основа на взаимно доверие и духовна близост. В този случай не бъркайте лъжата с фантазията.
Нужно му е доста време, за да изясни разликата между действителност и мечта. У децата преобладава стремеж да разрешават реалните си проблеми с въображаеми методи. До 7-годишна възраст те често бъркат какво се случва всъщност и какво - на игра. Въображението, това е едно от най-ценните качества на личността, което не трябва да бъде разрушавано, а направлявано във вярното русло.
Когато то започва да лъже постоянно, това означава, че у него са се натрупали проблеми. Те изискват анализ, от страна на възрастния. Един от най-важните възпитателни моменти в този период се явяват нашите постъпки. Изисквайки честност от детето, винаги ли сме правдиви по отношение на него? Ако изискваме децата да разберат, че лъжата пречи на доверието, а без него няма любов, то и постъпките ни следва да бъдат подчинени на това.
Един от големите проблеми се явява „спасителната лъжа", направена, за да се защити друг човек от беда. Тя не е порок, ако заменя истината, която ще нанесе на близките ни болка. Наказанието в такива случаи не дава желания ефект.
За да не лъжат децата, е необходимо да изключим причините, които я пораждат. Нали детето става лъжец по неволя, когато не му достига нашето внимание, любов и грижа? Променете отношението си към него и ще забележите как лъжата постепенно изчезва, благодарение на вниманието ви, на добротото взаимоотношение с него. Въоръжете се с търпение: този проблем не се решава за един ден.
Живеем в общество, в което конкуренцията и стремежът към първенство са проникнали във всички сфери на нашата дейност. Не е удивително, че много деца, едва навършили 2-годишна възраст, се стремят да бъдат най-добри във всичко и добре осъзнават важността на победата. Именно този стремеж да бъдеш по-успешен от другите, може да стане една от причините за детската лъжа.
Например, проследете как се държат децата, играейки „не се сърди човече" и ще бъдете удивени от хазартността им, която понякога води до това, че желаейки да спечелят, прибягват до лъжа. Децата под 5-годишна възраст не придават особено значение на лъжата. Те просто играят и победата за тях не е по-малко важна, отколкото самия процес на съревнование. Но, тези от 5 до 7 години са по-склонни към измама в играта. Заради победата те могат неправилно да отчeтат резултата или да правят лъжливи ходове. В този случай обичайно осъзнават, че постъпват нечестно, но не придават голямо значение на измамата. След 8 го-дишна възраст вече разбират добре, че да се лъже е лошо и, ако въпреки всичко продължават да мамят, това може да е обусловено от по-сериозни причини, отколкото простото желание да се спечели. Например, от чувство за непълноценност и желание да се покажат по-добри, отколкото са всъщност.
По съдържанието си може да разделим следните видове лъжа: преиначаване на истината, премълчаване и измама. Разбирайки, че детето ни лъже, в еднаква степен се огорчаваме както от преиначената истина, така и от премълчаната, а се чувстваме спокойни и уверени, когато разбираме мотивите за лъжата. Проблемът се състои в това, че децата рядко лъжат по една единствена причина. Обичайно става въпрос за цял комплекс от мотиви: стремеж да се избегне наказанието, страх от унижение, нежелание да е доносник, защита на приятелите си. Понякога е трудно да определим къде се сблъскваме с изопачаване на истината, къде е факт премълчаването, което се приближава до лъжата.
Пример: дете в юношеска възраст, което, в отсъствие на родителите си кани вкъщи приятели и устройва забава. То знае, че му е забранено да организира подобни мероприятия. Когато възрастните се завръщат, то не разказва нищо за купона. Истината те могат да узнаят съвършено случайно, например от съседи.
Друг пример: дете случайно бута от масата клавиатурата на компютъра, в резултат на което тя се счупва. На въпроса на баща си, то отговаря, че не е пипало машината.
При анализ на приведените примери разбираме, че в първия случай имаме работа с премълчаване, а във втория – с изопачаване на истината. За юношата е важно да се повесели с приятели без присъствието на възрастни, което се счита за неприемливо от родителите му. Той скрива истината, за да избегне наказание. Освен това се примесва и характерното за преходната възраст желание да докаже, че вече е пораснал. Във втория случай мотивът за лъжата е страхът от наказание дотолкова, доколкото бащата обича компютъра си. Но, в същото време, то се бои и от унижение, тъй като е счупило клавиатурата случайно.
Причина за детската лъжа може да е и страхът да не разочарова възрастните. Детето се стреми във всичко да отговаря на изискванията им. Очаквайки от децата да се държат добре, да бъдат примерни ученици, ние несъзнавано оказваме върху им силно психологическо въздействие. Могат да го правят както родителите, така и учителите. Много момичета и момчета вярват, че от добрите им оценки зависи тяхното бъдеще и ако не оправдават очакванията на близките, ако не са успешни ученици, те започват да усещат, че нямат друг изход, освен да лъжат. В тези случаи измамата изпълнява функция на защитен механизъм срещу прекомерния натиск.
Освен това, причини за детската лъжа могат да бъдат:
1. Опит да се избегне наказанието.
2. Стремеж за привличане на внимание.
3. Наличие на проблем, изискващ разрешаване.
4. Защита от стресови ситуации.
5. Лош пример от обкръжаващите (както деца, така и възрастни).
Лъжата бива:
1. Героична (когато се явява средство за постигане на благородни цели).
2. Групова (следствие на лични отношения, когато човек е движен от принципа „правдата е за приятелите, а лъжата за враговете").
3. Егоистична (когато е продиктувана от някакви лични интереси).
4. Фантастична (когато е от любов към измислицата, която най-често се проявява в играта).
5. Патологична (в основата й стои болезнената потребност да лъжеш себе си и другите, като така да правиш живота си по-интересен).
Възрастните най-често осъждат егоистичната и патологична лъжа и се отнасят с по-голяма търпимост към останалите разновидности. Въпреки това, ние често недооценяваме факта, че детето забелязва не само това, което се говори специално за него. Искаме или не, оказва му влияние цялата съвкупност от жизнените ни прояви. Родителите често се сърдят, когато децата лъжат, особено ако лъжата е явна. Синът или дъщерята обикновено ядосват майката и таткото твърдейки, че не са пипали шоколада, въпреки, че петната върху устните и дрехите им говорят за обратното.
Децата, по-малки от 6-годишна възраст често разказват съчинени от тях истории, представяйки ги за истина и понякога вярвайки сами в тях. Това не е лъжа и измама, просто все още не отличават реалността от измислицата. В същото време такива небивалици не носят вреда на никого и само свидетелстват за развитото им въображение.
Но, когато детето навърши 6 години, измислените истории вече не са толкова безвредни, особено ако вие или дори самото дете не можете да разберете къде е истината и къде – лъжата. В този случай е добре да изясните причините за това фантазиране и да се постараете да го предотвратите. Ако момичето или момчето е по-голямо от 7 години и продължава хронически да лъже, това може да свидетелства за наличие на някакъв вътрешен проблем. Не е изключено в подобна ситуация да му е необходима помощта на детски психолог.
Понякога децата прибягват към измамата, защото личният им опит е показал изгодната й страна. Например, момчето нееднократно показва на майката, че не обича по-малкия си брат, а тя, заради тази истина, по някакъв начин го е притеснявала. След това то, по някакви съображения, й поднася явна лъжа, казвайки, че обича братчето си. Майката го вънаграждава с целувка. От подобна ситуация то бързо си прави напълно логичен извод: ако говориш истината, само си вредиш, а с помощта на лъжата може с лекота да манипулираш мама (и не само нея).
Ако искате да го научите да е открито и честно, то трябва да бъдете готови да изслушвате от него и лошата истина, а не само това, което ви е приятно. Вашата реакция и изразяване на чувства ще помогнат на детето да разбере дали наистина честността е най-добрата политика.
За пример, ако сте узнали, че детето ви се е провалило на контролното по математика, не си струва да се опитвате да го хванете в лъжа: „Е, как е минало контролното? Ах, нормално?! Този път не ме ли лъжеш? Аз зная, че си се провалил." Вместо това е нужно да кажете открито на детето „Знам, че не си се справил с контролното. Ние се притесняваме и искаме да ти помогнем."
Интересно: замисляли ли сте се кой учи детето да лъже?
То започва да говори неистини в период на активно развитие на речта и въображението. Това е най-вече значително достижение в психичното му развитие. Речта е в основата на формирането на логическата му мисъл, а въображението позволява да се абстрахира от непосрественото възприемане на реалността и мислено да разбере какво не трябва да чувства, види или чуе. Функцията на детското съзнание като че ли се удвоява: от една страна, то продължава да се запознава с обкръжаващата действителност (тежкото тежи; огънят пари), а от друга – усвоява света на въображението, игрите и фантазията.
Дори най-малките деца могат точно да различат реалността от измислицата. Ако момичето приготвя обяд за куклите си, а ролята на пирожка играе кубче, то никога няма да хапне от него само на игра. Ако детето играе ролята на продавач или купувач, а функцията на парите изпълняват окапали от дървото листа или автобусни билети, никога няма да отиде с тежи „платежни документи" в магазина. Детето може да фантазира в различни ситуации и с различни цели, като компенсация за недостигащи знания или умения, или като защита от някаква заплаха. Да заменя реалното удовлетворение и потребности с въображаеми го учат и възрастните. Децата са невероятно любопитни и активни: искат всичко да пипнат, с всичко да поиграят, а най-привлекателни са не играчките, а вещите, принадлежащи на големите.
То иска скъпия часовник, но страхувайки се, че ще го счупи, ние го лъжем. Слагайки на ръката му играчка-гривна, казваме „Погледни какъв часовник". Това помага, но не задълго. Игровият заместител на реалните вещи е нашия компромис с него и то прекрасно осъзнава това.
Растящата любознателност и все по-честите забрани от възрастните – ето кое предизвиква първите измислици на детето, опитващо се с помощта на фантазията си да заобиколи налаганите ограничения. Синът на известния психолог В. Мухин - 3-годишният Кирил - разговаря сам със себе си: „Мама казва, че не трябва да пипам прахосмукачката". След това се обръща към невидимо облаче (прозорецът е закрит от плътна завеса): „Облаче, мо-же ли да пипам прахосмукачката?" и отговаря сам на себе си: „Може Кириле, може."
С израстването поводите за измислици стават все повече, а лъжата все по-голяма. Неволни виновници за това се явяват възрастните, принудени да предявяват към детето определени изисквания. Естествено, възниква въпросът: „Какво да правим?" Не трябва да позволяваме на детето всичко. Разумните ограничения са необходими и ако забраните провокират лъжа, то и липсата на граници предизвиква проблеми. Къде е изходът? Помнете, че възпитавайки детето в правдивост, през цялото време трябва да се стремите да не прекалявате.