Джиду КРИШНАМУРТИ ~ Желанието трябва да бъде разбрано, а не унищожено

Някога ръководех световна организация, основана през 1911 г., която имаше хиляди членове в много страни. Самият аз я разпуснах през 1929 година. Тогава заявих, че няма път към истината и че никоя организация или организирано вярване във вид на религия не може да доведе човека до истината или до неговото спасение. Заявих, че в така наречените духовни въпроси няма авторитет, водач или гуру и че цялото това последователство развращава последователите. Вие трябва да си бъдете собствените духовни учители и собствените последователи”.

Роден в Индия през 1895 година, Джиду Кришнамурти достига до милиони хора с поразяващи прости истини и думи за живота, любовта, вярата, свободата, страха. Неговата красноречива мъдрост продължава да вълнува поколенията и ни кара търсим себе си и смисъла на съществуването.

Беседа за потребностите, страстите и любовта

За да разберем желанието, с всичките му конфликти и мъчения, трябва да разберем какво представлява потребността.
Струва ни се, че се нуждаем от огромно количество неща - от тая илюзия възниква страданието на зависимостта. Но, ние безусловно се нуждаем от някои външни неща – облекло, подслон, храна. Освен тия потребности има и по-реални, например полови, за богатство, известност, слава и т.н.
За всеки от нас е важно да се опита да види, какви са всъщност потребностите и в каква степен сме зависими от тях. Защо съществува този неудържим импулс – да се проявим посредством семейство, име, положение, т.е. при помощта на всичко, което ни носи толкова тревоги, излъгани надежди, мъчения?
Причината за всичко е страхът да нямаш битие, страхът от пълната изолация от хората, от вакуума на самотата. Това е усещане за властната тревога, мъчителната болка да се озовеш откъснат от всичко, заради тая тревога, от страх към нея се привързваме във всичко. Ето защо, в нас съществува потребността да принадлежим към някой култ, общество, да се отдадем на някаква дейност, да се хванем за това или онова вярване - по тия начини се стараем да избягваме от реалността, която е наоколо ни, която е скрита в най-затънтените дълбочини в нас самите. Без съмнение, този страх ни принуждава, кара мозъка, ума ни и цялото ни същество да се отдаде на една или друга форма вярване или дейност, които от своя страна стават за нас необходими.
Когато започваме постоянна борба с желанието, ние го обезобразяваме, извращаваме, правим го неузнаваемо, но въпреки всичко – то е тук, в очакване, готово да ни се наложи. Правете каквото щете, опитвайте се да го преобразите, да избягате от него, да го приемете, да му дадете свобода – то винаги е тук.
Религиозните наставници и други учители настояват за отказване и избавление от желанията. Но това не е правилно, тъй като желанието трябва да бъде разбрано, а не унищожено.
Ако унищожите желанието, може да стане така, че заедно с това да унищожите живот. Когато убивате желанието, изкривявате го, дисциплинирате, потискате, отхвърляте, може би унищожавате нещо удивително прекрасно. Трябва да разберем желанието. Обаче, много е трудно да се разбере това живо, неизбежно и настойчиво – нали в процеса на осъществяване на желанието възниква страстта с нейните радости и страдания. За да разберем желанието, очевидно е необходимо да изключим всякакъв избор.
Както на Изток, така и на Запад, въпреки голямата разлика в материалното и духовно развитие, желанията не престават да се разгарят във всички посоки. Човекът, който се е отрекъл от света, също така, е обхванат от желанието да се доближи до Бога, както и втурналият се в надпревара за богатство. И така, желанието е тук – горещо, противоречиво, пораждащо объркване, тревога, отчаяние, престъпление.
Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било избор, без всякакво осъждане? Разбирали ли сте от опит какво става, ако не осъждаме желанието, ако не определяме добро ли е, или лошо, но само го съзнаваме? Знаете ли какво значи да осъзнаваш каквото и да било? Болшинството не е способно за възприятие в цялата същност на явлението, тъй като е свикнало да осъжда, да избира, да преценява и отъждествя. Изборът, очевидно е препятствие в процеса на възприятието, защото е резултат на конфликта.
И така, може ли да се осъзнае желанието в цялото му единство и нерушимост? Това е възможно, ако имате свое отношение към него, ако имате думи, съзнателна работа. Ако осъзнаваме всяко желание в момента на появата му, без да се отъждествяваме с него и като съхраняваме пълно равнодушие спрямо него – в това състояние на бдителност дали се съхранява желанието, дали то не се превръща в пламък, в страст.
Обикновено отнасят думата “страст” към пола. За мен страстта няма никаква връзка със сексуалността. Страстта е необходима също като интензивността /излишък на качествена енергия/. За да живеем естествено, за да усещаме пълнотата на живота, за да можем просто да гледаме предметите - планините, дървото, вярно да погледнем човешкото същество, за да можем всичко това, трябва да притежаваме страстната интензивост. Но тая страст, това горене загасват, ако са окръжени от всички страни с различни изисквания, правила, противоречия, вихри и опасности, може ли пламъкът да гори, ако го подписка димът?
Нашият живот е дим. Търсим пламък, но му пречим да се разпали, защото постоянно отхвърляме, укротяваме това, което наричаме желание.
Без страст, няма красота. Без да споменаваме за красотата на картините, съоръженията, гримираните жени или всички неща, които притежават собствена форма на красота, съществува нещо прекрасно, недостъпно за чувствата и мисълта, което не може да бъде разбрано и постигнато без страст. Затова, не изопачавайте смисъла на думата “страст”, в нея няма нищо лошо. Страстта не е предмет, който може да се купи на пазара, или за който можем да говорим в романтичен дух. Тя няма връзка с чувството, нито с еволюцията и тя не се кичи с респект. Това е пламък, унищожаващ всичко фалшиво. Ние обаче, като правило, се страхуваме да позволим на този пламък да погълне всичко, което ни е скъпо, което смятаме значително.
В действителност, животът ни, основан на удовлетворението на потребностите и желанията, на различни начини на подчинение на желанията, довежда до празнота, опустошение, които прогресират.
Но, ако животът, който живеем е толкова повърхностен, тесен, ограничен, причината за това е вътрешната пустота, чувството за самотност. Стараем се да скрием това от самите нас, да запълним тази празнина.
Но, ако умът ни и цялото ни същество може да гледа тази празнина, да живее с нея, тогава ще видим, че вътре в нас не съществува нищо от това, което наричаме потребност.
В това се състои истинската свобода, но за това се изисква проницателен ум, дълбоко изследване и непрестанна бдителност. По този начин, може би ще узнаем какво е Любовта. Без Любовта, никога не ще можете да откриете какво е Истината.

За същината на проблемите
Ако сте способни да разберете един проблем достатъчно задълбочено, да го изследвате, колкото да е малък или голям, тогава ще видите същността на всички проблеми. Да вземем като пример проблема на гнева. Ако не се отнесете към него като незначително явление, но се постараете да го разберете, какво ще стане тогава действието му? Защо се появява гневът? Затова ли, че някой ви е казал нещо обидно? Ако ви угаждат, сте доволни. Защо тогава се чувствате обиден? Защото се смятате за значителен, имате голямо самомнение. Как така? Защото никога не сте се самоизучавали и не знаете какво представлявате в действителност. Ако бяхте способни да постигнете какво сте всъщност, тогава никой не би бил способен да ви обиди. Ако сте лъжец и ви кажат това, защо ще се обиждате, нали е факт.
Ние винаги живеем в света на въображението, митовете, но не и в света на реалното. За да постигнем това, което е, за да го виждаме и да свикнем с него, не ни са необходими съдържания, мнения, преценки, страх.

За страха и самотата
Страхът се ражда само при опит да се избегне това, което е, при стремежа то да се отстрани, избегне. Ако посрещнем лице в лице някакво събитие, ще остане ли място за страх? Бягството, желанието да се отстрани това, което е – ето кое поражда страха. Страхът е мисловен процес, а мисълта е приходяща. Ако не сте разбрали връзката между процеса на мислене и времето, не ще разберете и страха. Да гледаш факта с открито лице, без да се увърташ, значи да сложиш край на страха.

За сексуалното желание и любовта
В какво се състои сексуалния проблем? Свързан ли е той със самия акт или с приятни образи, мисли, спомени, които го обкръжават? Но нима спомените, образите, възбуждението, потребността са съвместими с Любовта, ако може тук да употребим тая дума, без да я унизим? Необходимо е да разберем физиологическия, биологическия факт. Това е едната страна на въпроса. Нещо съвсем друго е склонността към романтика, възбуждане, чувството, че си се отдал на друг, отъждествяването с другия, продължителността на усещането, удовлетворението, което възниква в процеса на взаимоотношения.
Каква е ролята на пола, когато сте обхванати от желанието и потребността? Дали това е психологическа потребност, слята с биологическата! Необходима е голяма яснота и острота на ума, голям бдителност на мозъка, за да се разграничи физическата и психологическата потребност. Полът съдържа, включва в себе си много неща - освен акта, това е желанието да се забравиш, да се слееш с друг, с продължителността на взаимоотношенията; това са децата, стремежът към безсмъртие чрез децата, жената, мъжа, мисълта да се отдадеш изцяло на другия, с всичките проблеми на ревността, привързаността, страха, с всичките следващи от това страдания. Но нима това е Любовта? Ако не разбирате какво е потребност в цялата й същност, до последните кътчета на съзнанието си, тогава полът, любовта, желанието ще произведат в живота ви ужасни опустошения.

За познанието на собствения аз
Всеки може да достигне освобождение. То не е предназначено за малка група хора. Освобождението не е форма на снобизъм, то е тук за всеки, който иска да го постигне. То е тук с присъщите му красота и сила, които постоянно растат заедно с опита ви в самопознанието. Всеки човек може да започне самоизучение като се наблюдава подобно на това, което виждаме в огледалото. Огледалото не лъже, то ясно ви показва вашето лице. Също така, можете да се самонаблюдавате, без да изкривявате образа. Само тогава ще почнете да се опознавате. Да се опознаеш е необикновено явление. Пътят към реалността, към тая неизвестна неизмеримост, минава не през прага на църквата, не през книгите, но през вратата на познанието на самия себе си.

12 септември, 1961 г.

Илюстрации ~ janeadamsart.files.wordpress.com
Снимка ~ blogs.timesofindia.indiatimes.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK