Ерих ФРОМ ~ За качествата на новия човек ~ Да имаш или да бъдеш

"На нас, човешките същества, ни е присъщо дълбоко вкорененото желание да бъдем, да съществуваме - да реализираме способностите си, да действаме активно, да общуваме с другите, да бягаме от изолацията на самотата и себичността. Да си активен, означава да проявяваш способностите си, таланта си, цялото богатство от човешки дарби, с които - макар и в различна степен - всеки от нас е надарен. Това означава да се обновяваш, да се развиваш, да даваш израз на същността си, да обичаш, да надраснеш ограниченото си Аз, да изпитваш искрен интерес, страстно да се стремиш към нещо, да се раздаваш".

За качествата на новия човек и вечната дилема – да имаш или да бъдеш, от блестящия познавач на човешката душа, немския психолог и философ Ерих Фром:

готовност за отказ от всички форми на притежание, за да бъде, да съществува в пълния смисъл на думата;
чувство на сигурност, чувство за идентичност и увереност в себе си, основани на вярата в това, че съществува, че е, на вътрешната потребност на човека от привързаност, заинтересованост, любов и единение със света, а не на стремежа да има, да притежава, да властва над света и по такъв начин да се превърне в роб на своята собственост;
осъзнаване на факта, че никой и нищо извън нас самите не може да придаде смисъл на нашия живот и че само пълната независимост и отказ от вещоманията могат да станат условие за плодотворна човеколюбива дейност;
да се чувстваш на мястото си;
радост, породена от служене на хората, не от трупане на печалби и експлоатация;
любов и преклонение пред живота във всичките му проявления със съзнанието, че животът и всичко, което способства разцвета, е свещено, а не вещите, властта и онова, което е тленно;
стремеж да овладееш, доколкото е по силите ти, своята алчност, да се освободиш от омразата и илюзиите си;
да живееш без идолопоклонство и илюзии, тъй като всеки достига такъв етап, в който няма нужда от илюзии;
да развиваш способността си да обичаш, както и способността за критично, реалистично мислене;
да се освободиш от нарцисизма и да приемеш всички трагични ограничения, вътрешно присъщи на човешкото съществуване;
да превърнеш собственото си всестранно развитие, както и това на себеподобните, във висша цел на живота;
да знаеш, че за постигането на тази цел са нужни дисциплинираност и реализъм;
да знаеш също, че без структура няма развитие, но да разбираш и разликата между структурата като атрибут на живота и "порядъка" като атрибут на неживото, на мъртвото;
да развиваш въображението си, но не като израз на бягство от непоносимите условия, а като предусещане на реалните възможности, като средство за премахване на непоносимите условия;
да не заблуждаваш другите, но и да не бъдеш заблуждаван от тях; да бъдеш простодушен, но не и наивен;
да се стремиш да постигнеш пълно самопознание не само по отношение на известните качества на личността, но и на непроявените, тъй като човек долавя смътно и онова, което не знае;
да усетиш единението си с живота и да се откажеш от стремежа да покоряваш природата, да я подчиняваш, да я експлоатираш, да я изтощаваш и унищожаваш; да се стремиш да опознаеш природата и да живееш в хармония с нея;
свобода, но не като произвол, а като възможност да останеш верен на себе си; не като възел от алчни страсти, а като деликатно балансирана структура, изправена пред вечната алтернатива да се развие или да се разруши, да живее или да умре;
да знаеш, че злото и разрушението са неизбежни следствия от неправилно развитие;
да разбираш, че само на малцина им се удава да постигнат съвършенството и то на онези, които не се стремят непременно "да достигнат целта", знаейки, че подобни амбиции са друга, по-различна форма на алчността и ориентацията към притежание;
да изпитваш щастие на възтържествувалото жизнелюбие, независимо от това, какво ти готви съдбата в бъдеще. Когато човек живее максимално пълноценно, получава такова удовлетворение, че едва ли му остава място за безпокойство.