Бях ужасно любопитен да узная защо не полудях“. Ейбрахам Маслоу е един от първите психолози, които смятат, че психологията не трябва да обръща внимание само на анормалното и болното, а трябва да се занимае с въпроса какво означава да си психически здрав. „Човешката природа не е толкова лоша, за колкото се смята.“ Той е убеден, че хората притежават вътрешни ресурси за израстване и изцеление, като целта е да се премахнат пречките пред личността към себереализацията. Според Маслоу вроден стремеж у хората е стремежът към намиране на смисъл в живота и самоактуализация – желанието за самоосъществяване, за разгръщане на собствения потенциал, за осъществяване на всички качества и възможности и пълно използване на способностите. Ето какво е характерно при чувството на уважение при здравите личности според него:

Всички сериозни автори по въпроса за идеалната или здравата любов са подчертали утвърждаването на индивидуалността на другия, желанието за израстването на другия, присъщо уважение към неговата или нейната индивидуалност и уникална личност. Това се потвърждава с особена сила от нашите наблюдения върху себеактуализиращите се хора, които имат в необикновена степен рядката способност да се радват, а не да се чувстват застрашени от победите на партньора. Те наистина уважават своите партньори по един много дълбок и основен начин, а това има много, много последици.

Когато уважаваш другия, ти го признаваш за независимо същество, за отделен и автономен индивид. Себеактуализиращите се хора няма да се възползват от желанията на другия, да ги контролират или пренебрегват с безразличие. Те позволяват на уважаваната от тях личност да има фундаментално и ненакърнимо достойнство, не я унижават ненужно. Това се отнася не само до взаимоотношенията им със зрели хора, но и до отношенията им с децата. За тях е възможно така, както практически за никого другиго в нашата култура, да се отнасят към детето с истинско уважение.

Забавен аспект на това изпълнено с уважение взаимоотношение между половете е, че то често бива тълкувано по точно обратния начин – като липса на уважение. Така например знаем много добре, че множеството т.нар. знаци на уважение към дамите са всъщност остатък от неуважителното минало и може би дори в наше време са някакъв несъзнаван израз на дълбоко презрение към жените. Такива културни навици, като това да ставаш при влизането на дама в помещението, да й подаваш стол, да й държиш палтото, да я пускаш да мине първа през вратата, да й даваш най-доброто от всичко и правото първа да избира във всяко отношение – всички те до едно изразяват исторически и динамично мнението, че жената е слаба и неспособна да се погрижи за себе си, защото те до едно предполагат покровителство, каквото се проявява към слабите и неспособните. В повечето случаи жените, които изпитват дълбоко уважение към себе си, са склонни към предпазливост по отношение на подобни признаци на уважение, защото знаят прекрасно, че те могат да означават тъкмо обратното. Себеактуализиращите се мъже, които са склонни истински и по принцип да уважават и харесват жените като партньори, равни, приятели и пълноценни човешки същества, а не като непълноценни членове на рода, са в повечето случаи по-небрежни, свободни, фамилиарни и нелюбезни от традиционна гледна точка.

Снимки: wfae.org, huffingtonpost.com