Преди повече от 2300 години древногръцкият философ Теофраст пише своите „Характери“. Следвайки думите на Хераклит: „Характерът на човека е неговата съдба“, Теофраст ни дава тридесет комични образа на човешкия характер, актуални и до днес:
I. Престореният
Престореността, казано най-общо, изглежда, е склонност да се преиначават и омаловажават неща и думи. Способен е да отиде и да разговаря с неприятеля си, за да скрие по този начин своята омраза. Нападнал е тайно някого - ще го похвали, когато е с него, и дори ще му изкаже съчувствие, ако е загубил дело. Някой е злословил по негов адрес или говори против него - прощава му, не го съди. Онеправдан в нещо човек отиде при него да изкаже негодуването си, той разговаря безучастно. А речеш ли да го видиш спешно, ще те накара да се обадиш друг път.
IІ. Ласкателят
Ласкателството бихме определили като липса на достойнство в общуването с хора, от което ласкателят извлича полза. Върви с тебе и ти говори: “Забелязваш ли, че хората все към тебе поглеждат. В града това не се случва с никой друг. Бяхме се събрали над тридесет души и стана дума, кой е най-достойният гражданин. Всички, начело с мене, се спряхме на теб.” И наред с тия думи маха конче от дрехата или пък някоя сламка, която вятърът ти е закачил на брадата, или се усмихва и казва: “Виждаш ли? Два дена не съм те срещал и брадата ти се е прошарила. Но, разбира се, кой друг на твоите години може да се похвали с толкова черна брада!”
IІІ. Празнодумецът
Празнодумството се изразява в безкрайно говорене на необмислени и празни неща. Настани се до някой непознат и най-напред произнесе похвала на жена си. След това разказва какъв сън сънувал нощес. После изброява с най-големи подробности какво му сервирали на обяд. А подир се разбърборва още повече и заявява, че днес хората били много по-нечисти, отколкото едно време, и че на пазара пшеницата не вървяла на много добра цена, и че е града има много чужденци, и морето било по-спокойно и можело да се плува, и че ако Зевс прател повече дъжд, щяло да бъде добре за посевите. Съобщава ти : “Вчера повръщах” и те пита: “Днес кой ден сме?” И ако го търпиш и чакаш да си иде, това няма да стане никога.
IV. Простакът
Простащината може да се определи като невежество, изразяващо се в неприличие. Простакът например се напива със зелева чорба, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле. Говори гръмогласно. На близките и приятелите си доверие няма, а най-важните работи споделя с прислугата. Като сяда, замята си дрехата над коленете така, че му се виждат голотиите. А на улицата нищо не може да го учуди и да му привлече вниманието, но види ли говедо, магаре или козел, спира се да гледа. Задиря тайно слугинята, която се грижи за хляба, а после й помага да смелят двамата заедно дневната дажба жито за цялата къща. Отказва да вземе сребърна монета, понеже била изтъркана и по-лека, и кара длъжника си да я замени с друга. А даде ли назаем било плуг, било кошница, коса или торба, през нощта мисли за тях, не може да заспи и току скача да си ги иска.
V. Угодникът
Сведено до определение, угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство. Отдалече те поздравява, казва, че си изключителен човек, засипва те с комплименти, с две ръце те държи и не те оставя. Повървява малко с тебе, пита кога ще се видите и на тръгване пак те обсипва с похвали. Повикат ли го арбитър в някое дело , изтрепва се да угоди не само на тази страна, която го е посочила, но и на противната, за да излезе безпристрастен. Поканят го на обяд, а той кара домакинята да повика децата си. И като дойдат, веднага казва, че две капки вода не си приличат така, както те приличат на татко си. После ги прегръща, целува и ги поставя да седнат до него. Почва да играе с тях на разни игри, а като се уморят, оставя ги да заспят на корема му и макар да му е неудобно, търпи.
VІ. Наглият
Наглостта се изразява в упорито вършене на срамни неща и в говорене на безсрамни думи. Наглият е готов веднага да се закълне. И лошите думи на хората не го трогват. Скандалджия е и уличник по душа, безсрамник и на всичко е годен. Когато на площада панаирджии дават представление, той се намира да обикаля зрителите и да събира парите. И щом открие гратисчия, веднага вдига кавга с него. Способен е да стане ханджия, сводник, митничар. За него позорно занимание няма. Той е от тия хора, които задяват минувачите и влизат в разговор с тях, събират тълпи около себе си, ругаят високо с прегракнало гърло. Междувременно едни идват, други си отиват, преди да го изслушат. Така едни чуват началото, други края, трети част от това, което разправя. И за да манифестира по-пълно наглостта си, нарочно избира най-празничните дни.
VІІ. Бъбривият
Ако речем да определим какво нещо е бъбривостта, тя ще се окаже невъздържаност в говоренето. Когато го срещнеш и му кажеш нещо, той веднага отговаря, че не било така, че той знаел всичко и че ако си имал малко търпение, само от него можеш да го научиш. Ако междувременно отговаряш нещо, прекъсва те: “Гледай да не забравиш това, дето се каниш да кажеш”, или: “Добре, че ме подсети”, или: “Виж колко е полезно да поговори човек”, “Това го пропуснах преди малко”, “Все пак бързо схвана работата”, “Откога чакам да видя дали ще стигнеш до същия извод.” И все намира някакъв повод да те прекъсне, така че не можеш и дъх да си поемеш спокойно, когато говориш с него. Като му кажеш, че е време да си вървиш, тръгва с теб и те изпраща до дома ти. Ако седи до тебе в театъра, пречи ти да гледаш. Ако си на вечеря с него, пречи ти да ядеш.
VІІІ. Сплетникът
Сплетниченето представлява съчиняване на вести за небивалици, на които сплетникът иска хората да повярват. Ако си му приятел и те срещне на улицата, лицето му веднага грейва, усмихва се и те пита: “Откъде идеш?”, “Нещо ново да кажеш?”, “Не мога да повярвам, че нищо не си чул за събитието.” И продължава да пита: “Не се говори нищо ли? Напротив, говори се и само ако можеш да си представиш какви неща!” Не те оставя да отговориш и продължава: “Значи, така? Нищо не си чул? Тогава ще те нагостя с такива новини.” И започва. И ако някой попита: “Е, добре, ти вярваш ли, че е така?”, ще отговори, че очевидно било така, че по града се разправяло, че вестта достигнала до все повече хора и че всички говорели едно и също, това което и той казвал. Завършва с „Каквото ти казах, не го разправяй другиму!” А го е разтръбил вече из целия град.
IХ. Безочливият
Безочието може да се определи като пълно незачитане на мнението на хората в името на недостойна облага. А безочливият примерно е в състояние да иде да иска пари назаем от човек, когото веднъж е завлякъл. Влезе ли в месарница, напомня на месаря, че му бил правил услуга, и виси над кантара, за да притури парче месо повече, а ако не успее - някой кокал за супата. И ако му се удаде, доволен е, ако ли пък не, грабва на излизане чревца от тезгяха и си отива, ухилен до уши. Ако по време на театралните представления му дойдат гости от друг град, купува билет и за себе си с техните пари, а на другия ден завежда и синовете си. Види, че някой е купил нещо на добра цена, натиска се да му даде малко и на него. Влезе в чужда къща да вземе назаем ечемик или трици, дадат му, че накара на това отгоре домакините да му ги отнесат вкъщи.
X. Стиснатият
Стиснатостта е пестене на средства, което минава всякаква мярка. Ако е на обед, организиран с общи средства , брои кой колко чаши е изпил. И колкото и евтино да му купят нещо, като му представят сметката, мърмори, че можел да мине и без него. А ако жена му изпусне дребна пара, готов е да размести цялата покъщнина, леглата, скриновете и да си завре носа във всички дупки по пода. Да ти продаде нещо, ще ти го продаде на такава цена, че няма да имаш никаква полза от него. Няма да позволи смокиня да откъснеш от градината му, нито да минеш през нивата му, нито да вдигнеш от земята паднала маслина или фурма. Всеки ден ходи да проверява дали синурните камъни са на местата си. Като гощава съкварталците си, поднася месото накъсано на малки парченца. Като излиза да пазарува, връща се вкъщи , без да е купил нищо. Забранява на жена си да дава назаем дори сол, фитил, кимион, риган или пък жито за жертва, повезки и питки - това били дребни неща, но като се съберели за цяла година, правели много.
ХІ. Арогантният
Не е трудно да се определи арогантността. Те представлява нахално и обидно шегобийство. В театъра започва да пляска, когато хората са вече престанали. И освирква тия артисти, които всички гледат с удоволствие. Театърът утихне, той се надига и оригва, за да се обърнат и да го погледнат. Към обед когато на пазара има най-голяма навалица, застава до тезгяхите с орехи и миртов плод, яде оттук-оттам и бърбори с продавачите. Мине край него някой, когото слабо познава, вика го по име. Като види, че човек бърза, бави го. Някой загубил важно дело се връща от съдилището, отива при него и го поздравява. Случи ли се да присъствува на молитвено възлияние, нарочно изтървава жертвената чаша и се залива в смях, като че ли е направил нещо остроумно.
XІІ. Нетактичният
Нетактичността е липса на усет кога какво не трябва да направиш, което дразни хората. Нетактичният например, идва при тебе да сподели нещо, когато си най-зает. Прави серенада на приятелката си точно когато е простинала и я тресе. Отива са моли да му стане поръчител човек, който наскоро е бил осъден като поръчител. Поканят го на сватба, през цялото време говори против жените. Човек се върнал току-що от дълъг път, ще му предложи разходка. Способен е да доведе купувач, който ще ти плати повече, след като си продадеш стоката. На някое място хората тъкмо се разберат по въпрос, по който дълго се спорили, той става и го повдига наново. Ревностно се заема с услуги, от които човек, не се нуждае, но изпитва неудобство да му откаже.
XІІІ. Престараващият се
По всичко изглежда, че престараването е добронамерена неумереност в думи и дела. Такъв човек, да кажем, веднага обещава нещо, което не му е по силите. Хората единодушно се съгласяват, че някакво решение е правилно, той единствен се противопоставя с доводи, които са напълно неприемливи. Поведе те по някоя пътека, после се обърква и не може да разбере накъде върви. Ако лекарят забрани да се дава вино на болния, той заявява, че иска да провери дали наистина е вредно и здраво го напива.
ХІV. Заплесът
За да определим заплеснатостта, ще кажем, че тя представлява неподвижност на ума, която се проявява и в думи, и в дела. Ако са завели дело срещу него и трябва да иде в съда, забравя да се яви и същия ден отива на село. А ако иде на театър, заспива, представлението свършва, хората си отиват и той остава сам. Вземе нещо, постави го някъде, после го търси и не може да го намери. Като му съобщят, че е умрял негов приятел, та да отиде на погребението, ще се натъжи, ще заплаче и ще рече: “На добър час!” Като си готви сам, ще сложи два пъти сол в паницата, та става невъзможно да се яде. Вали дъжд и е здрач, хората казват: “Тъмно като в рог”, а той ще рече: “Какво небе и какви звезди тая вечер!” И някой го запита: “Колко мъртъвци, мислиш, са минали през портата към гробището?”, а той отговаря: “Да ни наспори толкова и на нас!”
XV. Темерутът
Темерутстовото е недружелюбност в общуването, която се проявява особено при разговор. Като запиташ темерута: “Къде е еди-кой си?”, отговаря: “Я ме остави на мира!” Поздравиш ли го, не отговаря. Изложил е нещо за продан и не казва на купувача за колко го продава, ами пита колко смята, че струва. Човек го почете и му прати по празниците дар, а той ще рече, че не му го праща току-тъй, ами за да прати и той. Да го блъснеш или да го настъпиш неволно, няма да ти приеме извинението. Дойде приятел и го помоли да направи вноска за нещо общо, казва, че няма да даде, а после сам я занася, но казва: “И тия пари отидоха на вятъра.” Спъне ли се по пътя, и камъка кълне. И не е в състояние да изтърпи никого дълго време.
XVІ. Суеверният
Така или иначе, може да се каже, че суеверието е боязън от божиите сили. Като му мине котка път, чака да премине човек или хвърля три камъка през пътя и тогава пресича. Покрай мазан камък на кръстопът не минава, без да го полее с елей от шишенцето си и ако не падне на колене да се поклони до земята. Ако мишка му прояде брашнена торба, тича при гадател да пита какво прави. И ако гадателят му каже да даде торбата на кожаря да я закърпи, не го слуша, ами се връща в къщи и принася очистителна жертва. И постоянно прави очищение на къщата си, понеже й било навлечено проклятие. За нищо на света не би го накарал да отиде на гроб, при мъртвец или родилка - по-добре било да не се осквернява.
XVІІ. Черногледецът
Черногледство - това е да изразяваш без основание недоволство от всичко, което ти дават. Завали дъжд, вместо да благодари на Зевс, напротив, сърди му се, че много късно заваляло. Като намери на пътя кесия, казва: “ Как не намерих поне веднъж съкровище.” Съобщиш му радостна вест, че му се е родил син, а той веднага: “Да, ама трябва да добавиш, че ще ми отиде половината имот по него, ако искаш да кажеш истината.” Дори дело да спечели, и то без нито един глас против, ще намери да се оплаче от адвоката, че бил пропуснал ред доводи в негова полза. Приятелите решат да му помогнат, да съберат пари и да му дадат назаем, и някой каже: “Е, сега сигурно си доволен.” А той веднага има отговор: “Да бъда доволен? При мисълта, че дължа на всички ви пари и че освен това трябва да се чувствувам задължен и благодарен, задето ми услужихте?”
XVІІІ. Мнителният
Мнителността очевидно е един вид подозрение, че всички са нечестни. Пътува ли, сам си носи парите и на всеки двеста метра сяда да ги брои колко са. А вечер в леглото почне да пита жена си заключен ли е сандъкът, запечатан ли е шкафът със сребърната посуда, сложено ли е мандалото на пътната врата. И макар тя да го уверява, че всичко това е сторено, той все пак се вдига от постелята и както е гол и бос, със свещник в ръка, обикаля да провери. Чак тогава заспива, и то не много лесно. И ако му дължиш пари, идва да си прибере лихвите със свидетели, та да не можеш да му откажеш.
XІХ. Нечистоплътният
Нечистоплътността е немарливост за чистотата на тялото, с което нечистоплътният отблъсква хората. А ето какъв човек е той - ходи крастав, покрит с лишеи или с черни нокти и твърди, че това били наследствени неразположения, и баща му, и дядо му били такива; по краката му може да има рани, пръстите му да са ожулени, той търпи, не ги лекува, оставя ги да червясат. От подмишниците му се спускат гъсти, дълги косми като на животно, а зъбите му са черни и разядени, за това устата му издава неприятен дъх. Като яде, подсмърча. А когато говори, от устата му излизат слюнки. Пие ли, оригва се. Спят с жена си в мръсни завивки. В банята се маже с гранясал елей... Долната му дреха е дебела, а горната съвсем тънка и цялата в лекета. И никак не го е срам да излиза така на площада.
XХ. Досадникът
Ще определим досаждането като държане безвредно, но дотягащо на хората. Тъкмо си заспал, той влиза и те буди. За да ти говори. Заминаваш, корабът вече потегля, задържа те. Отидеш да го видиш, ще те помоли да почакаш, докато си направи разходката. А като е на масата, разправя, че е взел слабително и се очистил отгоре и отдолу и че злъчката в изпражненията му била по-черна от супата, която ядат. Ако е поканен на обяд, разравя, че имал цистерна, в която водата се запазвала студена, и че градината му давала много пресен зеленчук, че готвачът му готвел чудесно, че къщата му била цял хан, вечно била пълна с хора, и че приятелите му пиели като продънени, каквото и да правел, не можел да ги напои.
XХІ. Суетният
Суетността, изглежда, е дребнав стремеж към първенство и отличие. Когато е канен на обяд, ще се настани до домакина. Ще заведе да подстриже сина си чак в Делфи. Подстригва се често и избелва зъбите си. Дрехата му още нищо й няма, оставя я и заносва друга. Парфюмира се. На площада ще го срещнеш най-често край банкерите. По време на представения в театъра сяда в съседство със стратезите.
XХІІ. Скъперникът
Скъперничеството е един вид отсъствие на чест и достойнство в правенето на икономии. Като жени дъщеря си, продава цялото месо от жертвата освен това, което се пада на жреците. А прислугата за угощението наема при условие, че ще се нахранят предварително по къщите си. На празник не праща децата си на училище под предлог, че са болни, за да не внесе парите за тържеството. А като даде дрехите си за пране, стои си у дома. Негов приятел събира вноска, при това са се уговорили, види ли го отдалече, че идва насреща му, отбива се встрани и се прибира вкъщи по заобиколен път. И носи обувки, дето празно не им е останало от кръпки, но казва, че били здрави като копита.
XХІІІ. Самохвалецът
Всички ще се съгласят, че самохвалството се състои в това, да си приписваш въображаеми успехи и богатства. Застане на вълнолома заразправя на чужденците какви капитали бил вложил в морска търговия и че било страшно изгодно да отпускаш заеми за търговия, и че сам той бил спечелил и загубил еди-колко си. Ще тръгне с някого и ще го метне, че воювал рамо до рамо с Александър, че му бил симпатичен и че той му подарил не знаем колко са чаши, украсени със скъпоценни камъни. И може да спори, че азиатските майстори били по-добри от европейските, макар никога да не е напускал Атина. Върти се край продавачите на расови коне и се преструва, че купува. Живее под наем, но ще намери някой, който не знае, и ще го върже, че това била бащината му къща и че имал намерение да я продава, защото била тясна и не побирала гостите му.
XХІV. Високомерният
Високомерието е един вид пренебрежително отношение към всичко, което не е свързано със собствената личност. Ако бързаш да го видиш по някоя работа, ще ти обещае да те приеме, след като се наобядва, по време на разходката. И никога не забравя услугата си. Никога не прави визита пръв. По улицата няма да заговори никого: или в земята гледа, или вири нос - според настроението си. Поканва приятели на угощение, но не обядва с тях, ами ще накара някои от домашните му да се погрижи за тържеството. А в писмо никога не казва: “Би било любезно от твоя страна...”, а “Искам еди-какво си...” или “Пращам този човек за да вземе...”, “В никакъв случай” или ”Без разтакаване”.
XХV. Страхливият
Очевидно страхливостта може да се определи като малодушие, породено от страх. Когато пътува по море, в състояние е да вземе някой скалист нос за пиратски кораб. Сяда до някого и му споделя, че е сънувал лош сън и затова бил обезпокоен. А като чуе шума и виковете и види да падат хора, казва на съседите си в строя, че в бързината забравил да си вземе меча и бегом се връща в палатката. Види ли да носят негов приятел ранен, изтичва насреща, ободрява го, помага в носенето. После се грижи за него, кръвта му бърше, пъди мухите от раната и какво ли още не прави, само и само за да не се бие. Подир това се нацапва с кръв от чуждата рана, тича насреща, когато другарите му се завръщат от сражението, и разправя, че с риск за живота си спасил свой приятел. И води съкварталците и съселяните си при ранения, за да го видят, и на всеки един разправя, че сам със собствените си ръце го донесъл до палатката.
XХVІ. Привърженикът на олигархията
Олигархизмът бяхме определили като един вид жажда за власт и облаги. От целия Омир нищо друго не знае освен този стих: ”Лошо нещо е властта на много хора, един да бъде господарят”. Ето какви са му приказките: “Трябва да се съберем и сами да обсъдим, да скъсаме с тълпата и площада, да престанем да се домогваме до длъжности и по този начин да не приемаме от тях нито почести, нито унижения.” И заключава: “Или те, или ние трябва да напуснем града.” Излиза из града късно по обед, важно загърнат в дрехата си, с добре подстригана брада и грижливо подрязани нокти, перчи се, едва ли не декламира: “От доносчици в този град не може да се живее”; “Чудя се на тия, които вземат участие в обществения живот. Какво очакват? Народът е вечно неблагодарен и принадлежи на този, които му дава и раздава.“
XVІІ. Младеещият се
Бихме определили младеенето като неотговарящо на възрастта ревностно залягане в младежки занимания. А за един човек се казва, че младее, когато е на шейсет години, учи наизуст поезия и се опитва да декламира на угощение, но не успява, защото му изневерява паметта. Дойдат ли артисти, седи на три-четири представления подред, за да научи наизуст песните. Задява някоя хетера и се опитва да влезе с взлом в къщата й, но се намира съперник, който хем го набива, хем го дава под съд. Тръгне за село на чужд кон и реши да опита и тръст, и галоп, та падне и си счупи главата. И се учи да стреля с лък и с копие от учителя на децата си, но се опитва и да го поучава, все едно, че той не знае.
XХVІІІ. Злословецът
Злословието е склонност да се говорят лоши приказки за хората. Запиташ го какъв е еди-кой си, а той отговаря: “Щом те интересува, нека постъпя като генеалозите - ще започна с родителите му. И той като родителите си е негодник и плаче за пръчка.” Запиташ го: “Какво ще кажеш за жените, дето живеят в онази къща?” - “Не си сбъркал като си дошъл при мене. За тях знам всичко. - Така отговаря и веднага започва да нарежда: Тия жени замъкват минувачите от пътя и изобщо там лесно се вдигат крака. Не ти го казвам само така, истина е. Като кучки клечат по улицата и само за мъже мислят. А като чуе друг да злослови, присъединява се. “Аз - казва - нищо на света не презирам толкова, колкото тоя човек. Само физиономията му да видиш колко е отблъскваща, а лошотията му - никъде няма да намериш такава.“ А в повечето случаи злослови и по адрес на приятелите и близките си, дори и за мъртвите. Злоезичието било за него свобода на словото и личността, и демокрация. И едва ли им нещо по-приятно в неговия живот от това да злослови.
XХІХ. Злонравният
Злонравието е пристрастие към лошото. За един човек се казва, че е злонравен, когато се свързва все с пропаднали типове, загубили чест и достойнство по съдебен ред. Целта му е в тяхната компания да добие опитност и така да се страхуват повече от него. Стане ли дума за добър човек ще каже, че по природа никой не бил добър, че всички били еднакви. И на добрия се присмива, а за лошия казва, че бил свободен от предразсъдъци. И ако обвинят такъв човек, уж ще се съгласи с мнението на хората, но все ще има и на какво да се противопостави. Ще каже че бил умен, добър другар, че всичко му идвало отръки. И до там ще стигне в защитата си, щото твърди, че не бил срещал по-способен човек.
XХХ. Користолюбивият
Користолюбието е страст към чест и облага, без оглед на чест и достойнство. Когато прави угощение не поднася на гостите си достатъчно хляб. И заема пари от човек, отседнал при него. Падне ли се той да разпределя месото на общата трапеза заявява, че е справедливо разпределящият да вземе двойна порция и веднага отделя на себе си две парчета. Когато търгува с вино и на приятелите си продава разредено. На представление пуска едва когато директорът на трупата почне да пуска гратис, че и децата си води. Ако пак се събират у него на угощение, прави сметка за всички дребни неща, които е дал: дърва, леща, оцет, сол. Негов приятел се жени или дъщеря си омъжва. Напуска за известно време града, за да не прати подаръци. И от познатите си все такива неща взема назаем, които те ни биха настоявали да се върнат, а и да им ги върне биха се поколебали дали да ги приемат.
Избрано от: Теофраст „Характери“, изд. Изток-Запад, превод от старогръцки Богдан Богданов
Снимка: worldofaphorism.ru
