„Защо самотата е такова отрицателно преживяване? Ключовият отговор е, че поддържането на порядък в ума отвътре е много трудно. Нуждаем се от външни цели, външна стимулация и външна обратна информация, които да насочват и поддържат вниманието ни.“
~ Михай Чиксентмихай, „Поток. Психология на оптималното преживяване“ (ИК „Хермес“).
Болката от самотата
Повечето хора, останали насаме, чувстват почти непоносима празнота, особено ако нямат нещо конкретно за вършене. Всички – юноши, зрели и възрастни – твърдят, че най-неприятните им преживявания са се случили в самота. Почти всяка дейност носи повече наслада в присъствието на друг човек и по-малко, когато се върши насаме. Хората са несравнимо по-щастливи, съсредоточени и весели в компания, независимо дали работят на поточна линия, или гледат телевизия. Но най-потискащо за тях не е да работят или гледат телевизия в самота; обикновено те твърдят, че настроението им е най-ниско, когато са сами, без нещо, което трябва да бъде свършено. За участниците в нашите проучвания, които живеят сами и не посещават църква, най-непоносимото време са неделните сутрини, тъй като без стимули, които да канализират вниманието им, те са неспособни да решат какво да правят. През другата част от седмицата психичната им енергия бива насочвана от обичайните външни активности: работа, пазаруване, гледане на любими телевизионни програми и т. н. Но какво да правят в неделя сутрин, след като са закусили и прегледали вестниците? За мнозина липсата на структура в тези часове е съкрушителна. В повечето случаи някъде около обяд те взимат решение: ще окося ливадата, ще посетя роднини или ще гледам футболен мач. Тогава в тях се завръща чувството за цел, а вниманието им придобива фокус.
Но защо самотата е такова отрицателно преживяване? Ключовият отговор е, че поддържането на порядък в ума отвътре е много трудно. Нуждаем се от външни цели, външна стимулация и външна обратна информация, които да насочват и поддържат вниманието ни. И когато липсва тази входяща отвън информация, вниманието ни започва да блуждае, мислите ни стават хаотични – в резултат на което навлизаме в състоянието, което нарекохме „психична ентропия“.
Останал насаме, типичният тийнейджър започва да се пита: „Какво ли прави гаджето ми сега? Дали ми изневерява? Ще успея ли да напиша домашното си по математика навреме? Дали ще ме причакат онези пичове, с които се спречках вчера?“. С други думи, когато не е зает с друго, умът е неспособен да попречи на отрицателните мисли да окупират централното място на неговата сцена. А ако не се е научил да контролира съзнанието си, същото застрашава и възрастния. Тревоги относно любовния живот, здравето, инвестициите, семейството и работата постоянно кръжат нейде из периферията на вниманието, в очакване на мига, когато вече нищо не налага концентрация. И щом умът е готов да се отпусне – юруш!, – проблемите от задния план се впускат в атака.
Поради тази причина телевизията дарява много хора с такова блаженство. Въпреки че гледането на телевизия далеч не е положително преживяване – повечето хора споделят, че пред телевизора се чувстват пасивни, слаби, раздразнителни и тъжни, – синият екран поне внася определен порядък в съзнанието. Предсказуемите сюжети, познатите герои и дори многобройните реклами представляват успокояващо структурирана стимулация. Телевизорът изкушава вниманието като лесно управляема, ограничена страна на средата. Докато взаимодейства с телевизията, умът е защитен от личните грижи. Информацията, струяща от екрана, ги държи извън обсега на съзнанието. Разбира се, този начин на борба с депресията е разсипнически, тъй като човек влага огромно количество внимание, в замяна на което не придобива кой знае какво съдържание.
Най-сериозният тест за способността да се контролира качеството на преживяването са дейностите, които човек върши в самота, без външни изисквания, които да структурират вниманието му. Относително лесно е да се потопиш в работата, да се насладиш на приятелската компания, да се оставиш да те забавляват на театър или концерт. Но какво става, когато останем сами? В самота, когато в нас започне да се спуска тъмната нощ на душата, отдаваме ли се на неистови опити да отвлечем ума си от нея? Или се заемаме с дейности, които не само ни носят наслада, но стимулират Аза ни да израства?
Да запълваш свободното си време със занимания, които изискват концентрация, развиват способностите и укрепват Аза, не е същото, като да убиваш времето с гледане на телевизия или употреба на наркотици. Макар да е възможно тези две стратегии да бъдат разглеждани като различни способи за справяне с все същата заплаха на хаоса, като защити срещу онтологичната тревожност, първата води до израстване, а втората просто придава каква да е структура на съзнанието. Човек, който рядко се отегчава и не се нуждае от благоприятни външни условия, за да се наслаждава на мига, категорично води креативен живот.
Да се научим да използваме времето си насаме, вместо да го избягваме, е особено важно в ранните години. Юношите, които не могат да понасят самотата, по-късно в зрелостта са неспособни да изпълняват задачи, изискващи сериозна умствена подготовка. Ето един типичен сценарий, познат на много родители: тийнейджърът се връща от училище, хвърля учебниците в спалнята и след като хапне набързо нещо от хладилника, незабавно се отправя към телефона, за да се свърже с приятелите си. Ако по телефона не намери никого, ще включи стереоуредбата или телевизора. А ако случайно се изкуши да отвори някой учебник, решителността му най-вероятно няма да продължи дълго. Да учиш означава да се концентрираш продължително върху сложни структури от информация, а рано или късно и най-дисциплинираният ум започва да се разсейва, зажаднял за по-приятни мисли. Ала трудно е да се извикат приятни мисли по желание. И умът бива завладян от обичайните натрапници: мрачните фантоми, които само чакат удобен момент, за да щурмуват неструктурирания ум. Юношата започва да се тревожи за външния си вид, за популярността сред връстниците, за шансовете си в живота. За да прогони натрапниците, той трябва да намери с какво друго да ангажира съзнанието си. Ученето няма да свърши работа, защото е твърде трудно. Юношата е готов на почти всичко, за да избави ума си от това положение – при условие обаче да не му се налага да влага много психична енергия. Обикновено решава да прибегне до познатата музика, телевизията или срещата с приятел, с когото да запълни времето.
С всяко изминало десетилетие културата ни става все по-зависима от информационните технологии. За да се оцелее в подобна среда, е необходимо познаването на абстрактни символни езици. Преди няколко поколения човек, който не може да чете и пише, все още можел да си намери работа, която да му осигури добър доход и задоволително обществено положение. В земеделието, ковачеството или търговията на дребно чиракът би могъл да усвои необходимите умения и да се справя добре, без да е овладял някаква символна система. Днес дори в най-елементарните професии се разчита на писмени инструкции, а по-сложните изискват специализирано знание, което човек трябва да усвои по трудния начин – в самота.
Юношите, които така и не се научават да контролират съзнанието си, се превръщат във възрастни без „дисциплина“. Те са лишени от комплексните умения, които биха им помогнали да оцелеят в конкурентната, наситена с информация среда. Още по-важно е, че така и не се научават да се наслаждават на живота. Не развиват навика да търсят предизвикателствата, за да реализират потенциала си и да израстват.
Но не само през юношеските години е от решаващо значение човек да се учи да се възползва от възможностите, които предоставя самотата. За жалост много възрастни смятат, че преминат ли двайсет или трийсет години – а още по-сигурно след четирийсетте, – вече имат правото да се отдадат изцяло на привичната рутина, която са си изработили. Платили са дълговете си, усвоили са тънкостите на оцеляването и отсега нататък могат да продължат на автопилот. Притежаващи минимална вътрешна дисциплина, с всяка изминала година тези хора неизбежно акумулират все повече ентропия. Разочарованията в кариерата, влошаването на физическото здраве, обичайните превратности на съдбата трупат в тях отрицателна информация, която става все по-сериозна заплаха за душевния им мир. Как човек да се опази от тези проблеми? Ако не умее да контролира вниманието си в самота, той неизбежно ще прибегне до лесните външни решения: наркотици, забавления, силни усещания – все неща, които притъпяват или разсейват ума.
Но този подход е регресивен – той не води напред. Начинът да израстваш, извличайки наслада от живота, е да създадеш висша форма на порядък от ентропията, която е неизменно условие на съществуването. Това означава да приемаш всяко ново предизвикателство не като нещо, което трябва да бъде потискано или избягвано, а като възможност за придобиване на знание и развиване на умения. Когато например физическата мощ намалее с напредването на възрастта, това означава с готовност да пренасочиш енергиите си от външния свят към по-дълбокото изследване на вътрешната реалност. Означава най-накрая да прочетеш Пруст, да се научиш да играеш шахмат, да посадиш орхидеи, да започнеш да помагаш на съседите и да размишляваш за Бог – в случай че това са нещата, които смяташ, че си струва да правиш. Но всичко това ще е изключително трудно за онзи, който не е придобил навика да се възползва от самотата.
Най-добре е този навик да се развие рано, но и никога не е твърде късно да се започне. В предходните глави разгледахме някои начини за постигане на поток посредством тялото и ума. Когато човек е способен да се занимава с подобни дейности по своя воля, независимо от външните обстоятелства, той се е научил да регулира качеството на своя живот.
От: „Поток. Психология на оптималното преживяване“, Михай Чиксентмихай, ИК „Хермес“, 2014 г.
Снимка: Михай Чиксентмихай (1934-2021); facebook.com-mihaly.csikszentmihalyi
