За въпросите, които си задаваме и отговорите, от които имаме нужда, споделено от Робин Норууд в книгата й „Защо това? Защо на мен? Защо сега?”

Тялото и личността в конфликт

Тялото е удивително нещо, животинската част от нас със свой собствен животински мозък - и свои собствени животински инстинкти и емоции. Подобно на всяко друго животно, човешкото тяло не е способно на нечестност. Този прост факт не слага край на нашите проблеми като човешки същества. В действителност проблемите възникват не толкова поради невъзможността на тялото да лъже, колкото от пределно добре развитата способност на личността да го прави. Бидейки самосъзнателни и самооценяващи се, ние се опитваме да се самоубедим, че това, което сме решили да бъдем, е онова, което всъщност сме. Междувременно физическото тяло, изтъкано изцяло от чисти инстинкти и емоции, продължава да реагира правилно, без да прави каквито и да било преценки, при което напълно ни обърква. То се изчервява, то пребледнява, зениците му се разширяват, зъбите му тракат, челюстите се стискат, дланите се потят. То ни унижава с ненавременна ерекция или ни предава с треперене и припадъци - непредпазливо излагайки на показ пред целия свят сексуалната ни възбуда, страха ни, объркването ни, яда ни или каквато и да било друга реакция, която мисленето, преценката, т, е. човешката част от нас, тъй упорито се опитва да прикрие.

Какво се случва, когато нашето физическо тяло преживява и изразява едно състояние на битието, докато човешкото его със своето желание да получи собственото и на другите одобрение си е наумило да изрази нещо друго?
Нашето физическо тяло съществува във физическото измерение и е подхранвано от материята - въздух, вода, храна - на физическо ниво. Астралното и менталното ни тела съществуват на астрално и ментално ниво и са подхранвани чрез своите чакри от астрална или ментална материя от съответното ниво.
Когато всяко от тези тела, физическо и фино, е изчистено и без отклонения, вибрацията на цялото енергийно поле на човека, или аурата, също ще бъде чиста и равномерна. Физическите проблеми пораждат отклонения в аурата, а същото се отнася и за проблемите във фините тела. Когато във фините тела има отклонение, потокът на енергията през чакрите до тези тела може да бъде блокиран. Според хората, които чрез силно развити способности за ясновидство са в състояние да наблюдават работата на тялото на тези по-фини енергийни нива, продължителното отклонение или дисонансът са предполагаемите причини за заболяванията. Кратки, но силни епизоди на дисонанс могат да доведат до епизодични заболявания, като например лошо храносмилане, главоболие, настинки, грип. По-продължителни и обичайни отклонения от полето могат да предразположат тялото за далеч по-сериозни болести, например рак.

Как тялото служи на душата

Кое е по-добро? Карин да се посвети с цялото си сърце на театъра? Или да се откаже от него и да се посвети на семейството си, въпреки че тялото й може и да не понесе избора й? Животът, нашият живот, животът, който сме избрали и начертали от глъбините и мъдростта на душата, ни изправя пред подобни изпитания. Той ни запраща в ъгъла, определя много-много високи залози, високи като живота и смъртта, любовта и уважението, любимите ни деца, или зова на сърцето ни, а след това ни принуждава да избираме. А от какво да се водим при избора си? От една страна, върху нас оказват натиск стандартите на обществото и собствените ни критерии, оформени от нуждата и от времето, в което живеем. От друга страна, сърцето ни зове: „Преди всичко: бъди верен на себе си."
Този тест е самата същност на земното ни съществуване. Наречени „запалване на огън чрез триене" в езотеричните учения, тези препятствия и дилеми чрез натиска, който създават, шлайфат нашите груби места и в крайна сметка ни оставят чисти и бляскави, въпреки че това не винаги става приживе. Това е много дълъг процес и докато той се извършва, ние сме особено чувствителни към пречистващото му въздействие. Знаем само, че страдаме и завиждаме на онези, които не страдат, като си мислим, че те вероятно са живели по-правилно от нас и поради това са по-благословени. Дали ние - като отделни индивиди и като общество, не сме склонни да оценяваме прекалено високо духовността на хората, чийто живот е хубав и подреден, като мислим, че те са по-добри в сравнение с онези от нас, които се борят с различни злочестини?
По-близо бихме били до истината, ако не забравяме, че животът на това земно ниво е като класна стая и че когато човек напредва в училище, задачите му стават все по-сложни. Всеки клас е необходим за развитието ни. Всяко нещо е предизвикателно, когато сме на съответното ниво, но веднага щом завършим даден клас, трябва да продължим със следващия, Никой от нас, след като е научил онова, което се преподава във втори клас, не би искал да остане там завинаги. Вместо това ние с жар се хвърляме към следващото ниво на обучение. По-късно, потънали в новото предизвикателство, забравяме, че сами сме направили избора.

Може би тялото ни е по-съзвучно с изборите, които правим, отколкото ние самите. То се бунтува, когато се отклоним прекалено много от онова, което е добро за нас. То плаща цената на стреса, породен от направения избор. Изпълнявайки онова, което искаме от него, и колкото и да е парадоксално - дори бунтувайки се, тялото служи на душата.
Аз се научих да се отнасям към своето тяло по нов начин, когато бях прикована неподвижна на легло след операция на коляното. Тъй като предписаните упражнения не ми помагаха, аз реших да подходя към тялото си като към любим кон - нежно, с обич и насърчение. Спрях всякакво лечение, което ми причиняваше болка, освободих се от яда и нетърпението, които изпитвах поради това, че тялото ми все още не можеше да ми служи така, както аз исках, и го докосвах само с обич. Всичко това изискваше постоянна дисциплинираност, тъй като аз винаги бях приемала тялото си за даденост и често го бях принуждавала да прави онова, което исках, дори и когато то реагираше с болка. Когато се научих по нов начин да уважавам и ценя тялото си и онова, което травмата ми ме учеше, коляното ми бавно започна да оздравява.
В книгата на Казандзакис „Св. Франциск" светецът разглежда физическото тяло като товарно животно, което обаче има и собствени нужди. Когато спътникът му Лио се срамува да признае, че е гладен, Франциск кротко го подтиква да се храни с думите: „Нахрани твоето магаре."

Да, осигурявайте на вашето магаре подходяща храна и почивка. Уважавайте го. Отнасяйте се към него с обич и признателност за всичко, с което то ви служи. И не забравяйте да се вслушвате в неговата мъдрост.

Из: „Защо това? Защо на мен? Защо сега?”, Робин Норууд, изд. „Гуторанов и син“, 1998 г.