„За да влезете в равновесие с околния свят, е необходимо да намалите важността. Постоянно трябва да се контролирате колко важно възприемате себе си и околния свят.“
Колко е важна важността?
Вътрешната, или собствената важност се проявява като надценяваме на качествата или недостатъците ни. Формулата й звучи така: „Аз съм важна персона“ или „Изпълнявам важна работа“. Външната важност също се създава от самия човек, когато той придава излишно значение на обект или събитие от външния свят. Формулата й е: „За мен еди-какво си има голямо значение“ или „За мен е много важно да направя еди-какво си“.
Представете си, че трябва да преминете по греда, поставена на земята. Нищо по-лесно. А сега трябва да преминете по същата греда от единия до другия покрив на две високи сгради. Това за вас е много важно и не можете да се убедите в обратното. Единственият начин да премахнете външната важност е подсигуряването. За всеки конкретен случай то е различно. Главното е да не поставяте всичко само от едната страна на кантара. Трябва да имате някакъв противовес, защита, резервен план.
За да влезете в равновесие с околния свят, е необходимо да намалите важността. Постоянно трябва да се контролирате колко важно възприемате себе си и околния свят. Вътрешният Надзирател не бива да спи. Ако се сблъскате с проблемна ситуация, постарайте се да определите къде прекалявате, на какво придавате излишно голямо значение.
Да намалите важността, не означава да се превърнете в мраморно изваяние. Безполезно и ненужно е да се борите с емоциите. Ако се опитвате да се сдържате и външно сте спокойни, докато вътре във вас всичко ври и кипи, излишният потенциал още повече се задълбочава.
Емоциите се раждат от отношението, ето защо трябва да промените отношението си. Чувствата и емоциите са следствие, причината е само една -важността.
Да предположим, че в живота ми се е случило важно събитие -някой се е родил, починал е, има сватба или друго нещо. Това важно ли е за мен? Не. Безразлично ли ми е? Също не. Схващате ли разликата? Просто не създавам от това проблем и не тормозя себе си и околните. Да намалите важността, не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги потиснете. Необходимо е да се премахне причината - отношението. Да осъзнаете, че важността няма да ви донесе нищо друго освен проблеми, а после целенасочено да я намалите. Намаляването на важността не само значително ще съкрати проблемите в живота ви. Отказвайки се от външната и вътрешната важност, вие получавате съкровище - свобода на избора.
В този свят всички ние не означаваме нищо. И същевременно имаме достъп до всички богатства на света. Човек не вижда причинно-следствената връзка между създадената важност и проблемите, затова му се струва, че светът поначало е враждебна среда, където никак не е лесно да получиш желаното. А всъщност единственото препятствие по пътя към изпълняване на желанието е изкуствено създадената важност.
Намаляването на външната важност няма нищо общо с пренебрежението и подценяването. Напротив, пренебрежението е важност с обратен знак. Нужно е да се отнасяте просто към живота. Да не го пренебрегвате, но и да не го разкрасявате. Намаляването на вътрешната важност няма нищо общо със смирението и самоунижението. Позволете си лукса да бъдете себе си. Не превъзнасяйте и не подценявайте качествата и недостатъците си. Стремете се към вътрешен покой; вие не сте важни и не сте незначителни.
Ако положението ви много зависи от някакво събитие, намерете си осигуровка, резервен вариант. Във всеки конкретен случай той ще бъде различен. Просто си задайте въпроса какво в дадения случай може да ви подсигури. Помнете, че е безполезно да се борите с равновесните сили.
Страхът или вълнението не бива да се потискат. Само подсигуряването или резервният вариант могат да намалят важността. Никога не поставяйте всичко на една карта, колкото и печеливша да е тя.
Единственото, което не създава излишен потенциал, е чувството за хумор, способността да се смееш над себе си и над другите - беззлобно, без да ги обиждаш. Само то няма да ви позволи да се превърнете в безчувствен манекен. Хуморът е самото отрицание на важността, нейна карикатура.
При решаването на проблемите е необходимо да спазвате едно златно правило. Преди да се заемете с решаването, е необходимо да намалите важността. Тогава равновесните сили няма да ви пречат и проблемът ще се реши лесно и просто.
За да намалите важността, отначало е необходимо да си спомните и да си дадете отчет, че проблемната ситуация е възникнала вследствие на важността. Спрете за миг, освободете се от хипнотичното състояние и си спомнете какво представлява важността. След това целенасочено променете отношението си към предмета на важността. Това не е трудно. Защото знаете, че важността само пречи.
Най-трудното е навреме да си спомните, че се люшкате между външната и вътрешната важност. За тази цел ви е необходим Надзирател - вътрешен наблюдател, който постоянно следи вашата важност.
Внимавайте за важността винаги когато се подготвяте за някое събитие. Най-хубава рецепта е спонтанността, импровизацията, лековатото отношение. Подготовката трябва да се състои единствено в подсигуряването. В никакъв случай не бива „да се готвите сериозно и грижливо“ - това засилва важността.
Пасивното преживяване още повече я засилва. Потенциалът на важността се разпръсва с действие. Не мислете, а действайте.
Ако не ви е възможно да действате, не мислете. Прехвърлете вниманието си върху друг обект, пуснете ситуацията.
Ако зациклите на принципа на равновесието и се опитвате да го следвате фанатично, с това само ще го нарушите. Представете си, че на стоножката й обясняват подробно как да ходи. От това обяснение тя окончателно ще се обърка и няма да може да помръдне.
Във всичко трябва да има мярка. Позволете си понякога мъничко да нарушите равновесието, нищо страшно няма да стане. Главното е стрелката на важността да не мине границата.
Из: „Няма невъзможни неща“, Вадим Зеланд, изд. „НСМ-Медиа“, 2014 г.
Картина: DALL-E
