Мъдростта на времето

Магаре учел да приказва някакъв глупак
и много труд положил от зори до мрак.

Мъдрецът казал: „За какво се трудиш ти, човече?
За подбив и за смях си станал вече.

Животното не ще продума – то личи,
ти по-добре от него на мълчание се научи."

Сладкодумен майстор на натуралистическия алегорически софизъм, който възпява душевната красота на човека. Саади строи своите творби върху притчи, поговорки и пословици от народния фолклор, а медните му строфи ги превръщат в крилати изрази, които продължават да живеят в страните на персийско-ислямския свят. В неговата „Градина на розите“, в римувана проза и стихове, са споделени житейските мъдрости на дервиши, занаятчии, търговци, хора от простолюдието и знатни люде. За вечното ухание на красотата, с мъдрите слова на големия персийски поет.

За любовта и младостта

Някой загубил власт над сърцето си. Завладяла го такава страст, че бил готов да пожертвува живота си за нея; и предмет на неговата мечта били опасните и пагубни места, а не вкусните сладости, създадени, за да попаднат в устата, и не птицата, която е лесно да уловиш с капан.

Щом хубавица се обърне
от твойто злато настрана,

то шепа прах и туй имане
ще са за теб с една цена.

Започнали веднъж да го уговарят:
 Пази се от тази несбъдната мечта, тъй като много са изгорели от същата страст до основи и се намират в плен на нейните окови!

Заплакал той и казал:

Я по-добре не говорете,
аз цял горя от пламък нов.

Боецът от чужд меч загива,
а влюбеният – от любов.

Същността на любовта не позволява да се откажеш от чувствата си заради безопасността на душата.

Ако за себе си се само грижиш,
за лъжевлюбен ще се мислиш, щеш не щеш.

Дори и любовта да не откриеш,
във търсенето й си длъжен да умреш.

За правилата на общуването

Земните блага са дадени, за да осигуряват спокоен живот, а животът не е даден за натрупване на блага. Попитали умния човек: „Кой е щастлив и кой е нещастен?“ Той казал: „Щастлив е онзи, който е сял и ял, а нещастен, който  оставил всичко  е умрял!“

Не се моли за този, който
едно добро не е създал.
Той цял живот блага събира,
но ни с едно не е живял.

***
За преимуществото на малкото задоволство

Живели в Египет двама емирски синове; единият овладявал всякакви науки, а другият трупал богатства. В края на краищата първият от тях станал най-ученият от учените на своя век, а другият  цар на Египет. Богатият гледал с презрение на учения. Веднъж той казал:
 Аз достигнах до царството, а ти все още живееш в сиромашия!
 О, братко – отговорил онзи, – на мен подобава повече, отколкото на теб, да благодаря на бога – да бъде славно името му за неговото благодеяние, тъй като аз открих наследството на пророците, науката, а ти наследството на Фараон и Хаман – Египетското царство!

Аз съм мравката, която тъпчат със нозе,
а не осата със отровно жило.

И мога на небето да благодаря,
че със такава милост ме е надарило.

От: „Гюлестан (Градина на розите)”, Саади, 1258 г., Превод: Йордан Милев
Изображение: Sadi in a Rose garden, bg.wikipedia.org