Епикур е роден близо до Атина през 341 г. пр.н.е. Основава философска школа, известна под името "Градината на Епикур", а на входа й поставя надписа: "Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо – удоволствието". Според него Щастието е върховната цел на живота, а то зависи от съотношението между удоволствието и страданието. Удоволствието се състои в задоволяване на нуждите на тялото и спокойствието на душата и е оправдано, само ако премахва страданието. Една от причините за страданието е страхът, а ролята на философията е да освободи човека от него: „от страха пред боговете, пред смъртта, пред безчовечните природни закони, пред господарите на обществото“. Природата и човека разглежда като единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Човекът е неделимо цяло от природата и осмисля своето поведение в съгласие с нейните изисквания и закони. Удоволствията са елемент от щастието на човека, ако са природосъобразени и биологично абсолютно необходими. Епикурейството апелира към умереност, схваната като хармоничност в поведението, единство между личностните мотиви и обективните условия. Човек трябва да задоволява естествените и нужни желания по възможно най-икономичния начин. Не трябва да се рискува със здравето, приятелството, икономиката, за да се задоволи излишно ненужно желание – това само ще провокира бъдещи нещастия. Знанието е най-дълбоката и трайната основа на нравствения идеал, което предполага добре развита интелектуалност на духа.
Винаги работи. Винаги обичай.
Не очаквай благодарност от хората и не се огорчавай, ако не ти благодарят.
Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.
Навеждай се само, за да вдигаш падналите.
Имай винаги повече разум, отколкото гордост.
Питай себе си всяка вечер: „Какво добро направих днес?“.
Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълна бутилка, а в градината – свежо цвете.
При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи, и какво — ако не се осъществи.
Безумие е човек да се моли на боговете за нещо, което е във властта му да постигне сам.
Когато забогатееш, просто променяш грижите си.
Богатството ни се състои не от това, което имаме, а от това, което ни радва.
Ако човек не се чувства най-богат със своето, и на целия свят да е господар, пак ще е бедняк.
Колкото по-големи са трудностите, толкова по-голяма е славата от преодоляването им.
Трудно е непрекъснато да слагаш начало на живота си.
Не толкова помощта на приятелите истински ни помага, колкото вярата, че можем да разчитаме на нея.
Не пропускай да правиш малки услуги: ще изглежда, че си способен и на по-големи.
Никога не съм искал да се харесвам на тълпата; защото това, което зная аз, тълпата не го одобрява, а каквото одобрява тълпата - аз не го зная.
Дали Бог иска да предотврати злото, но не може? Тогава не е всемогъщ. Дали може, но не иска? Тогава е зъл. Дали и иска, и може? Тогава откъде идва злото? Дали нито иска, нито може? Тогава защо го наричаме бог?
Невъзможно е да установиш нищо достоверно за безсмъртната природа, притежавайки смъртна природа.
Смъртта не би трябвало да ни притеснява, тъй като докато сме живи, нея я няма. Когато пък дойде, ние вече не сме живи.
