Споделено от руския психолог Михаил Лабковский в неговата лекция „За детските психотравми”
Мнозина смятат себе си за интроверти. Но всъщност, те не винаги са били такива. Навярно в детството си са опитали да споделят с мама и татко своите тайни и страхове, и им е станало ясно, че никой не се интересува от тях. Оттук и навикът да преживяват всичко в душата си и увереността, че те самите и още повече - техните проблеми, никому не са нужни.
-
80% от хората идват при мен със своите проблеми, единствено защото вече няма с кого да споделят онова, което им тежи.
-
Чувството за безопасност, което детето трябва да получи като малко в семейството си, е най-важното условие за неговото бъдещо психично здраве и живот без неврози.
Но за каква сигурност може да иде реч, ако родителите са непредсказуемо агресивни или предсказуемо негативни? За тях всичко винаги е лошо. Атмосферата у дома е отровна – в очакване на катастрофа. Ето, всеки миг вероятно ще се случи нещо. Ще паднеш, ще се порежеш, ще се отровиш, ще умреш от инфекция, ще те премаже камион, няма да те приемат в университета, ще ходиш на полето да копаеш, ще си пълен провал…
Ето къде са те – малките, незначителни психотравми. Причината за тях не винаги е в жестокото жигосване или кръвосмешение. Негативните коментари травмират дълбоко заради факта, че се повтарят постоянно. Нали сте чували за различни начини за мъчение – в Европа – побоите, изтезанията, а в Китай – когато обездвижен човек го гъделичкат толкова дълго с перо, че накрая полудява. Два толкова различни метода с един и същи резултат.
-
голяма част от психотравмите при децата се случват на възраст от 3 до 5 години
-
има еднократни психотравми – когато детето е оставено само в тъмна стая и се изплаши, когато майка му и баща му се разделят, когато почине близък от семейството му, житейски истории, в които има насилие – физическо, психическо, сексуално
-
повтарящи се психотравми – когато детето живее сред невротици, които ежедневно се държат агресивно, неуверено, непредсказуемо или страдат, системен тормоз в детската градина или училище, постоянни обиди
-
не всички деца еднакво реагират на психотравмите. Едни деца имат по-силна психика, у други тя е по-слаба. У някои не остават големи следи от преживяната трагедия, а други остават белязани за цял живот.
На мен като психолог, веднъж ми се наложи да обясня на едно 7-годишно дете, какво е развод и да му помогна да се справи с тази семейна травма. Попитах го:
– В кой клас си?
– Първи.
– Има ли момиче, кое да харесваш?
– Да, Лиза.
– А ходил ли си на детска градина?
– Да.
– А вие с Лиза там ли се запознахте?
– Не, там аз харесвах Лена.
– А къде е тя сега?
– И как мога да зная?! Нали вече съм в училище и харесвам Лиза!
– Е, сега нали разбираш… Нима баща ти е длъжен цял живот да харесва и живее с майка ти?
След тези думи, момчето престана да плаче, прие ситуацията, отиде при родителите си, които го чакаха в коридора и им каза – „Всичко разбрах, нека да си ходим”.
Стабилност, комфорт, доверие – ето това трябва да получат децата от родителите си най-напред. Ако те обиждат, нападат и критикуват детето, това съвсем естествено прекършва доверието им в живота и хората.
Много хора страдат от проблеми с комуникацията – на тях им е сложно да споделят мисли и емоции с останалите, а това им пречи да реализират себе си. И защо? Хиляди причини има за това, но най-вероятната отвежда в трудното им детство, когато някой от най-близките му – майка или баща, недвусмислено и постоянно е демонстрирал, че неговото мнение не го интересува, че въпросите му са неуместни, че неговото съществуване в този свят е неуместно.
Днес, това пораснало дете е на 30 години и дори на ум не му идва мисълта да довери и сподели чувствата си с някого.
Психотравмата най-напред формира чувство за страх и тревога, които преливат във фобии, панически атаки и недоверие към хората.
Ако вземем за пример пълно, но невротично заради бащата семейство, и семейство без баща – второто е за предпочитане.
Да, твърде много проблеми носим от детството си. Но родителите са такива, каквито са. Отгледали са ни така, както са могли. Ние не можем да ги променим, можем да променим единствено себе си.
Ако искате да спестите на децата си психотравмите, дръжте се така, че те да не се страхуват от вас, бъдете предсказуеми, за да могат чрез вас да имат доверие в живота. Дори да не успявате винаги да бъдете до тях, то поне опитайте да сте достъпни, да бъдете на разположение, когато те имат нужда от вас, не се старайте да давате съвети – понякога децата искат просто да бъдат изслушани.
От лекцията „Про детские психотравмы”
Ако вие:
-
не сте способни да се доверявате
-
не умеете да изразявате чувствата си
-
имате емоционални блокажи – „не мога да се влюбя”, „нищо не мога да почувствам”
-
не успявате да реализирате себе си нито в семейството, нито в професията
-
не желаете (или се боите) да имате деца
-
склонни сте към депресия
Възможно е това да е вашето наследство от получените в детството психотравми.
Но не забравяйте, че не сте длъжни цял живот да се разплащате със своето нещастно детство. Направете нужното, за да продължите напред.
Източник ~ snob.ru
Снимки ~ snob.ru, isrageo.com, glamur.co.il