Мъдростта на времето

Идеите на даоската философия са разгърнати в дълбочина в трактата "Джуан-дзъ", наречен така по името на своя автор, живял вероятно между 369 и 286 г. пр. Хр. Името му означава "усъвършенствам", "завършвам". Трактатът представлява преизобилна съкровищница от философски идеи. Малко от мистичната философия на китайския мъдрец Джуан-дзъ и "странстването в безпределното":

Във времената, когато свойствата на живота не са били накърнявани, походката на хората е била уверена, а погледът – непреклонен. Тогава в планините все още не е имало пътеки, а в езерата – лодки и мостове. Всички същества живеели заедно и човешките поселища се прилепяли едно да друго. Животните и птиците се събирали на стада и ята, дърветата и тревите израствали в цял ръст. Затова всеки е можел да сложи повод на някое животно или птица и да излезе с него на разходка, както и да огъне някое дърво и да погледне гнездото на врана или синигер. В онези времена хората живеели заедно с птиците и животните, като потомци на един род. Откъде са можели да знаят кой е благороден човек, и кой – низък!

В простото и безвкусното се таи човешката природа. След това дошли "прославените мъдреци" и хората започнали да смятат за човечност умението да куцаш и следователно за дълг – умението да стоиш на пръсти. Светът се объркал. Разпуснатостта станала високо ценена музика, суетността се превърнала в тържествен ритуал. Тогава и започнал смутът в света. Ако не са объркани петте ноти, кой ще поиска да настройва музикални инструменти? Да разрушаваш цялостно дърво, за да изготвиш отделен предмет – това е прегрешението на занаятчията.

Да унищожиш Пътя и неговите свойства, за да насадиш човечност и дълг – това е прегрешението на "прославените мъдреци".

Да предположим,че с теб сме започнали спор и ти си ме победил,а аз не съм успял да ти отговоря – значи ли това,че ти в действителност си прав, а аз греша? А ако аз съм те победил и ти не си могъл да ми отговориш – значи ли това, че именно аз съм прав,а ти грешиш? Непременно ли някой от нас трябва да бъде прав, а другият да греши? Или можем и двамата да бъдем прави, или и двамата да грешим? А след като самите ние не можем да решим кой от нас е прав и кой – не, то другите хора също няма да съумеят да го направят. Тогава кой ще отсъди? Ако дойде някой, който да се съгласи с теб,то как ще разреши спора ни? А ако и третият е съгласен с мен, то и той няма да съумее да отсъди. Най-накрая, ако извикаме някой, който да не е нито на моето, нито на твоето мнение, той още по-малко ще ни помогне да установим истината. А ако дойде човек, който да се съгласи и с мен, и с теб, то отново няма да се доберем до истината. Излиза,че нито аз, нито ти, нито който и да било друг, можем да установим обща за всички ни истина.

Успех се нарича щастието да осъзнаваш себе си като цял и невредим. Според древните успехът не е бил в това да притежаваш колесница и шапка на знатен велможа, а в невъзможността да добавиш каквото и да било към своето щастие. Сега вече за успех се счита притежанието на колесница и шапка на знатен велможа. Но шапката и колесницата не са ни дарени от природата и съдбата ни. Това, което ни се дава по случайност, се задържа у нас само известно време и ние нито можем да го привлечем, нито да го задържим завинаги. Затова не разпалвай в себе си страстта за шапки и каляски, не изменяй на себе си заради придобивката или загубата.Винаги и навсякъде бъди щастлив и не позволявай на житейските вълнения да те завладеят. Днес ние тъгуваме, когато временните ни придобивки ни напускат. Видно е,че не умеем да ценим даже собственото си щастие. Затова казват, че "Тези, които заради вещите се отричат от себе си и пренебрегват природата си заради изгодата на света, следва да бъдат наречени хора, които обръщат всичко с краката нагоре."

Джуан Дзъ ловеше риба в реката, а управникът Чу изпратил двама сановници при него с послание, в което се казвало: "Желая да възложа на вас бремето на държавните дела." Джуан Дзъ, без да изпуска въдицата от ръцете си, дори не обърнал глава, а само отвърнал:
 Чух, че в Чу има свещена костенурка, която е умряла преди 3 хиляди години.Управникът я завил в най-фина коприна, сложил я в сандък и поставил сандъка в храма на предците си. Според вас какво би предпочела костенурката – да бъде мъртва и да се покланят пред костите й, или да бъде жива, дори да и се налага да влачи опашката си в калта?

И двамата сановници отговорили:
 Разбира се, че би предпочела да е жива, дори да и се налага да влачи опашката си в калта.
 Тогава си вървете! – възкликнал Джуан Дзъ – И аз ще влача опашката си в калта