Мерилото за интелекта е умението да се променяш ~ Алберт АЙНЩАЙН

„Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че чудеса не съществуват. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.“

Проговаря едва, когато е вече почти на четири години  бавно и с такава неувереност, че родителите му са убедени, че е бавноразвиващ. Години по-късно неговата изключителна интелигентност и оригиналност превръщат името му в синоним на гений.
На 14 март 1879 г. се ражда един от най-брилянтните умове на човешкия род
 Алберт Айнщайн.

Всички от детството си знаят, че еди-какво си и еди-какво си е невъзможно. Но винаги се намира някой невежа, който не знае това. Той и прави откритие.

Всеки е гений. Но ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.

Умните хора знаят как да решат проблемите си, мъдрите - как да ги избегнат.

Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът.

Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга. Ние създадохме общество, което почита слугата, а забравя за свещения дар.

Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.

Знам със сигурност, че нямам никаква особена дарба; любопитството, отдадеността и инатът, съчетани със самокритичност, са нещата, които ме доведоха до идеите ми.

Малкото знание е опасно нещо, впрочем, както и голямото.

Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.

Безумие е постоянно да правиш едно и също нещо, и да очакваш различен резултат.

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

Анонимността не е извинение за глупостта.

Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.

Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.

Малцина са способни да изразяват спокойно мнения, разминаващи се с предрасъдъците на социалното им обкръжение. Повечето хора не са в състояние да формират такива мнения.

Толкова много от нас се срамуват от дрипави дрехи и изтъркани мебели, нека повече да ни е срам от дрипавите идеи и изтърканите философии... Би било много жалко, ако хартията е по-хубава от месото, увито в нея.

Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.

Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?

Пред Бога ние сме еднакво умни, по-точно – еднакво глупави.

Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т. нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.

Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.

Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.

Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези, които обича, и много други, свързани с него човешки същества.

Свободата на човека в съвременния свят прилича на свободата, която има човек, който решава кръстословица: теоретически, той може да впише която и да е дума, но практически, той трябва да впише само една, за да реши кръстословицата.

Личният пример не е основният начин да влияеш върху другите хора, това е единственият начин.

Религията, Изкуството и Науката - това са клони на едно и също дърво.

Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

Който обича да марширува, напразно има мозък в главата – гръбначният му е напълно достатъчен.

Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.

Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.

Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.

Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо.

Единствената причина за съществуване на времето е това, че нещата не се случват едновременно.

Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.

Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.

Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот.

Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

Колкото повече е Знанието, толкова по-малко е Его-то. Колкото по-малко е Знанието, толкова по-голямо е Его-то.

Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.

Нищо не допринася такава полза за човешкото здраве и не увеличава шанса за съхранение на живота на Земята, както разпространението на вегетарианството.

На младини забелязах, че големият пръст на крака рано или късно прави дупка на чорапа. Затова спрях да нося чорапи.

Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността.

Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за проблема и 5 за решението.

Аз мисля ли, мисля, с месеци и години, и деветдесет и девет пъти заключението е грешно. На стотния път се оказвам прав.

Не съм чак толкова умен. Просто по-дълго мисля над въпросите.

Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.

Ако човек е небрежен към дребните подробности, не може да му се има доверие за големите неща.

Ако пчелите изчезнат от лицето на земята, на хората няма да им останат повече от четири години живот.

Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.

Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.

Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат зло, а от тези, които ги наблюдават и не правят нищо по въпроса.

Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.

Слабостта на позицията става слабост на характера.

Всеки човек е задължен, в известна степен, да върне на света толкова, колкото е взел от него.

Аз се научих да гледам на смъртта като на стар дълг, който рано или късно ще трябва да се изплати.

За да ме накаже за отвращението ми към авторитетите, съдбата ме направи авторитет.

Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.

Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

Безвкусно е живота да се удължава изкуствено.

Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите – че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците – за евреин.

Има един въпрос, който ме кара да се чудя: другите ли не са в ред или аз съм лудият?

Засекли се на един коктейл Мерилин Монро и Алберт Айнщайн.
– Представяте ли си, ако се оженим и имаме деца, господин Айнщайн? Деца, които да имат вашия ум и моята красота, то те тогава ще са съвършените деца.
Айнщайн само я погледнал и казал:
– А представяте ли си, да са с моята външност и вашия интелект?

Снимки: en.wikipedia.org, LIVE

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK