Мъдрец, философ и духовен учител, Майкъл Бърнард Бекуит сочи пътя, който ни свързва с духовните ни корени. За будните прозрения, за живота в радост и простота на щастието, с думите на Бекуит от книгата му „Духовно освобождение”.

Еволюиралият човек възприема живота като празнуване, а не като проблем, който трябва да бъде решен

Еволюиралият човек разбира, че из цялата тази необятна вселена се случва едно – празненство; и това космично празненство ще откриете в себе си, когато осъзнаете, че животът не е проблем, който трябва да бъде решен, а тайнство, което да бъде изживяно. Когато вибрирате на тази честота, виждате, че в състоянието на божествено съзнание проблемите престават да съществуват.

Нека поясня какво имам предвид. Когато влезете в тъмна стая, не започвате да биете с пръчка тъмнината, а светвате лампата. Тъмнината сама по себе си не съществува  тя е просто отсъствие на светлина. Всеки проблем е като тъмнината и когато запалим лампата на съзнателността, виждаме, че проблем всъщност няма  липсвала е само светлината на разбирането, на различаващата яснота. Когато достигнем по-дълбоко ниво на разбиране, настъпва промяна в парадигмата, която дава възможност за ново възприятие. Онова, което преди е било „проблем“, изчезва, защото сега сме настроени на вълната на своята вътрешна светлина  а тя познава само възможности, които да бъдат открити и активирани. Проблемите са затруднения, създадени от човека, не от божественото.

Когато сме затънали в даден проблем, ние сме като неизлюпеното пиленце. Колкото повече то расте, толкова по-тясна и мръсна става вътрешността на яйцето. Бог не се намесва, за да „разреши“ проблема на пиленцето – решението вече е заложено в зародиша на неговото съществуване и то използва човката си, за да излезе, когато се е развило достатъчно, че да живее извън черупката. Същото се отнася за нас  всичко, което ни е нужно, за да излезем от което и да е предизвикателство, е вече в нас и чака да го активираме, като поемем отговорност за себе си.

Нашите човешки проблеми символизират областите, в които сме призовани да израснем, да „пробием черупката“ на старата парадигма. Ето защо, когато се намираме в предизвикателна ситуация, ако само спрем и си припомним, че сме благословени с разум, мъдрост и вътрешен покой, ще се свържем с онова измерение в себе си, което знае, че проблеми няма  има само човешка невроза, която може да бъде излекувана посредством духовно вникване.

Върнете се във времето, преди да ви завладее идеята за сериозността на живота, преди някой да ви е казал: „Спри с игрите и порасни“; преди да се хванете на тази въдица, сте били изпълнени с ентусиазъм, радост, спонтанност и безгрижие. И дори днес, каквито и да са предизвикателствата пред вас, неизчерпаемата ви жизнена сила продължава да е тук. Вие все така притежавате способността да се справяте с всичко, което животът ви поднесе  просто временно сте спрели да я осъзнавате, като сте се вторачили в проблема. Приемете това като позволение да зарежете сериозността и с истинско вдъхновение да възобновите игривото израстване на детската площадка на живота.

От „Духовно освобождение“, Майкъл Бърнард Бекуит, изд. Изток-Запад
Снимки: Michael Beckwith