Мъдрец, философ и духовен учител, Майкъл Бърнард Бекуит сочи пътя, който ни свързва с духовните ни корени. За будните прозрения, за живота в радост и простота на щастието, с думите на Бекуит от книгата му „Духовно освобождение”.
Еволюиралият човек възприема живота като празнуване, а не като проблем, който трябва да бъде решен
Еволюиралият човек разбира, че из цялата тази необятна вселена се случва едно – празненство; и това космично празненство ще откриете в себе си, когато осъзнаете, че животът не е проблем, който трябва да бъде решен, а тайнство, което да бъде изживяно. Когато вибрирате на тази честота, виждате, че в състоянието на божествено съзнание проблемите престават да съществуват.
Нека поясня какво имам предвид. Когато влезете в тъмна стая, не започвате да биете с пръчка тъмнината, а светвате лампата. Тъмнината сама по себе си не съществува – тя е просто отсъствие на светлина. Всеки проблем е като тъмнината и когато запалим лампата на съзнателността, виждаме, че проблем всъщност няма – липсвала е само светлината на разбирането, на различаващата яснота. Когато достигнем по-дълбоко ниво на разбиране, настъпва промяна в парадигмата, която дава възможност за ново възприятие. Онова, което преди е било „проблем“, изчезва, защото сега сме настроени на вълната на своята вътрешна светлина – а тя познава само възможности, които да бъдат открити и активирани. Проблемите са затруднения, създадени от човека, не от божественото.
Когато сме затънали в даден проблем, ние сме като неизлюпеното пиленце. Колкото повече то расте, толкова по-тясна и мръсна става вътрешността на яйцето. Бог не се намесва, за да „разреши“ проблема на пиленцето – решението вече е заложено в зародиша на неговото съществуване и то използва човката си, за да излезе, когато се е развило достатъчно, че да живее извън черупката. Същото се отнася за нас – всичко, което ни е нужно, за да излезем от което и да е предизвикателство, е вече в нас и чака да го активираме, като поемем отговорност за себе си.
Нашите човешки проблеми символизират областите, в които сме призовани да израснем, да „пробием черупката“ на старата парадигма. Ето защо, когато се намираме в предизвикателна ситуация, ако само спрем и си припомним, че сме благословени с разум, мъдрост и вътрешен покой, ще се свържем с онова измерение в себе си, което знае, че проблеми няма – има само човешка невроза, която може да бъде излекувана посредством духовно вникване.
Върнете се във времето, преди да ви завладее идеята за сериозността на живота, преди някой да ви е казал: „Спри с игрите и порасни“; преди да се хванете на тази въдица, сте били изпълнени с ентусиазъм, радост, спонтанност и безгрижие. И дори днес, каквито и да са предизвикателствата пред вас, неизчерпаемата ви жизнена сила продължава да е тук. Вие все така притежавате способността да се справяте с всичко, което животът ви поднесе – просто временно сте спрели да я осъзнавате, като сте се вторачили в проблема. Приемете това като позволение да зарежете сериозността и с истинско вдъхновение да възобновите игривото израстване на детската площадка на живота.
От „Духовно освобождение“, Майкъл Бърнард Бекуит, изд. Изток-Запад
Снимки: Michael Beckwith
