„Сексът е красив, а сексуалността е грозна и разликата трябва да бъде разбрана. „

Сексът е природен феномен. Сексуалността е неестествена, ненормална и патологична. Когато сексът стане интелектуален, когато влезе в главата, той се превръща в сексуалност.

Но главата не е център на секса. И това поражда объркване, всичко се обръща наобратно, всичко се разбърква. Сексът не е функция на ума, но когато влезе в главата се превръща в сексуалност. Тогава човек започва да мисли за секс, да фантазира за секс. И колкото повече мисли, колкото повече фантазира, толкова повече проблеми ще си създаде, защото нищо истинско няма да успее да го удовлетвори. Понеже за фантазията няма граници, а реалността е ограничена.

Например, ако човек започне твърде много да мисли за секса, може да създаде прекрасни жени – жени, които са само фантазия и не могат да бъдат намерени никъде по света. Или мъже, които никога няма да бъдат срещнати. Нито един истински мъж или истинска жена не може да изпълни очакванията на фантазията. Фантазията е фантазия, тя е мечта.

Човек може да фантазира за жена, която не се изпотява и чието тяло не отделя миризма. Може да фантазира за жена, която винаги е в добро настроение. Може да фантазира за жена, която винаги е обичаща и сърдечна, и гостоприемна и никога не се заяжда и разгневява и не мята възглавници по него. Човек може да фантазира за жена, която никога не остарява и винаги е осемнадесетгодишна – която е винаги свежа, винаги млада, винаги красива, никога не се разболява, никога не ти иска нищо, никога не те мами, никога не поглежда други мъже и не ги пожелава. Може да си фантазира безкрайно, но никога няма да намери тази жена. След като е създал този проблем, не може да възприема секса по естествен начин.

Природата може да бъде напълно удовлетворена, но не и фантазията. Човек може да намери измислената жена в женски списания, в порнографски книги, но не и в реалността. И която и да се появи в реалността, скоро ще се окаже, че не отговаря на фантазията.

Това е проблемът, с който се сблъсква Западът – там се мисли твърде много за секс. Западът е станал сексуален чрез фантазията, а Изтокът чрез потискането. И на двете места хората са станали сексуални, и на двете са изгубили естествената способност да се наслаждават на секса. И двете места са станали патологични по различни причини. Западът е станал патологичен, защото фантазирането за секс се е превърнало в основна цел в живота. А Изтокът е станал патологичен чрез мисленето, че сексът е основната бариера между божествата и човека.

Сексът не е нито едното от двете: не е нито основна цел, нито основна бариера. Сексът просто е явление като глада или жаждата и нищо повече от това. Не е това, което източният ум  мисли за него. Източният ум е твърде изплашен от секса. Идвайки чрез страха, сексът се е преместил в главата, чрез вратата на страха той е влязъл в главата. Така че т.нар. източни мъдреци фантазират за секс, защото са го потиснали. Това, което човек потиска, се появява отново и отново. То не може да бъде разрушено, нищо не може да бъде разрушено чрез потискане. Потискането превръща секса в патологична сексуалност. Това е едната крайност.

Западът е отишъл в другата крайност. Другата крайност е фантазиране за секса. Сексът е всичко, останалото е второстепенно, затова правете колкото  може повече секс. Но ти не можеш да правиш твърде много секс. Тялото си има граници, но пък можеш да фантазираш колкото си искаш – за това вече няма граници. Затова порнографията я има, има ги еротичните филми, има ги списанията за мъже и хората се хранят с тези илюзорни миражи. И нито една жена, и нито един истински мъж някога биха те удовлетворили.

И двете са патологични състояния. Сексуалността е патологична, независимо дали си стигнал до нея чрез ненаситност или страх. Изтокът се е разболял чрез страха, а западът чрез ненаситността. Лакомията и страхът са двете страни на една и съща монета. На повърхността изглеждат съвсем различни, сякаш са противоположности. Но не са. Тези, които знаят, тези, които имат способността да видят, разбират, че това е все същата глупост. Стигнало се е до една и съща глупост през различни врати, това е истината, мястото е едно и също.

Ако искаш сексът да се превърне в любов, първият принцип е да приемеш, че сексът е абсолютно естествено явление. Не го обвързвай нито с метафизика, нито с религия. Той няма нищо общо нито с религията, нито с метафизиката, той е прост факт от живота. Той е начин животът да се възпроизвежда. И е толкова естествен, колкото е естествено дърветата да цъфтят и да раждат плодове – ти не ги заклеймяваш. Цветовете са секс, чрез тях дървото изпраща своите семена, своя потенциал на другите дървета.

Ако наблюдаваш живота ще бъдеш изненадан. Целият живот се случва чрез секса. Животът се възпроизвежда чрез секса. Той е естествено явление, не вкарвай безсмислени обяснения в него. Приетият, уважаван и жив секс се превръща в любов.

Снимки: thoughtpursuits.com, io.ua