Любовта събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно ♥ ПЛАТОН

Мъдростта на времето

За любовта и силата на Ерос пише древногръцкият философ Платон в своето произведение „Пирът”. Неговите изследователи считат, че то е написано малко след 385 г. пр. Хр. Каква е любовта по думите на Платон, а как я виждаме ние сега? Едно интригуващо описание на вечното чувство, което ни кара да живеем за него, да се жертваме в негово име, да горим, да трептим, да обичаме.

(Платон ~ 427 - 347 т. пр.Хр., портретът се приписва на Jusepe de Ribera)

Струва ми се, че всъщност хората нямат никаква представа за силата на Ерос, защото, ако имаха, те щяха да му издигнат най-величествени храмове и олтари, да му принасят най-великолепни жертви, а не както сега да не се прави нищо от това за него, а пък то трябва да става преди всичко друго. От боговете той е най-човеколюбивият, понеже им помага и ги лекува от тези страдания, чието изцеление е може би най-голямо щастие за човешкия род. Така че аз ще се опитам да ви обясня неговата сила, а пък вие ще научите другите.
Но преди всичко вие трябва да научите каква е човешката природа и през какво е минала.

Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски, андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други – и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл.
На второ място, всеки човек представлявал едно цяло – гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното. Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският – от Земята, а този с общите черти на другите два рода – от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето, и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи – посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.

Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят, и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите – щели да изчезнат отдаваните им от хората почести и жертвоприношения, – нито пък могли да ги оставят да безчинстват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното: "Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат, и безчинствата им да престанат  да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби, и по-полезни за нас поради това, че ще бъдат повече на брой. ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинстват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак." Така казал и разделил хората на две, както режат на две крушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал много други бръчки и оформил гърдите с един уред, подобен на този, с който кожарите оглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.
Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половинките й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се сраснат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А всякога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена – което сега наричаме жена, или пък на половина от мъж, и така загивали.

Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали, и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят на общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за останалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг  тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.
Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както и калканът; така че всеки търси постоянно собствената си половина.
Които от мъжете са отрязък от "общия" род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките.

Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но се насочват повече към жените и от този род произхождат "приятелките" на жените.
Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже се занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.
И така, попадне ли човек  бил той любител на момчета, било всеки друг  на собствената си половинка, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, не желаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и го загатва неопределено. Тази е причината за тези чувства – че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. 

Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов.
Ако следователно прославяме бога, който е създател на това благо, с право бихме прославяли Ерос; той и сега ни помага, като ни води към това, което ни е родствено, и за в бъдеще ни дава най-големи надежди – при условие, че ще проявяваме благочестие към боговете – да ни направи блажени и щастливи, като ни върне към старата ни природа и ни излекува.

Картина: Plato's Symposium, Anselm Feuerbach, 1873

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK