Халил Джубран е творецът, който вплита нишките на Изтока и Запада в едно и тъче своите изящни произведения за земното, божественото, космическото и тяхното единение. Най-видният представител на арабския символизъм от началото на 20 век е благословен с невероятния талант да пише и рисува, а поетично-философското му слово го превръща в Пророк на новата вяра. „Творчеството на Халил Джубран е синтез от най-прекрасното в християнската, източната, будистката и езическата мисъл.", отбелязва в.„Таймс”, а „Пречупени криле”, „Сълза и усмивка”, „Предтечата”, „Пророкът”, „Пясък и пяна”, „Исус - син човешки” и „Боговете на земята”, докосват сърцата на милиони читатели.


(Portrait - George Helal)

Отвека вървя по брега на морето, помежду пясъка и пяната.
Приливът ще заличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната.
Но брегът и морето ще пребъдат довека.

Веднъж видях лицето на жена и в него - всичките й рожби, още неродени.
Веднъж жена видя лицето ми и в него - всичките ми деди, умрели, преди тя да се роди.

Копнея да се осъществя…Но как ще го постигна, ако не стана планета, обитавана от разумни същества?
Целта на всеки жив човек не е ли тази?

Дълго пролежах в пепелта на Египет - ням, изгубил усета за времето.
Тогава слънцето ми вдъхна живот, изправих се и тръгнах по бреговете на Нил.
И пеех с дните, и сънувах с нощите…
И сега слънцето отново ме тъпче с хиляди нозе, за да ме положи пак в пепелта на Египет.
Но какво чудо и каква загадка!
Слънцето, което ме сбра, сега не може да ме разпилее.
Още съм прав и с уверена крачка вървя по бреговете на Нил.

  

Споменът е вид среща.

Забравата е вид свобода.

Човечността - река от светлина, потекла от предвечността към вечността.

Стори ме, Боже, плячка на лъва, преди да сториш заека моя плячка.

Една пътека води към зората - пътеката на мрака.

Домът ми проговори и ми рече:
- Не ме напускай. В мен живее миналото ти.
Пътят ми рече:
- Тръгни по мене. Аз съм бъдещето ти.
Аз им отвърнах:
- Нямам ни минало, ни бъдеще. Ако остана, пребиванието ми ще бъде път, а ако тръгна, пътят ми ще бъде пребивание.
Единствено смъртта и любовта менят нещата.
Как мога да загубя вяра в справедливостта на живота, когато сънищата на тия, които спят на пух, не са по-красиви от сънищата на ония, които спят на голата земя!

Разстоянието между човешкото въображение
и човешкото постижение
е преодолимо само за човешкото копнение.

Величието на човека не е в това, което той постига, а в онова, което се стреми да постигне.

Когато Правдата житейска не намери певец да я изпее, тя търси философ - да я изкаже.

  

У нас дълбокото е сдържано, повърхностното - пустословно.

Гласът на живота в мен не достига до ухото на живота в теб, но нека си говорим, за да не сме сами.

За да се открие истината, нужни са двама: един да я изкаже и един да я схване.

Поезията не е изразено мнение. Тя е песен, бликнала от кървяща рана или от усмихнати устни.

Посей семенце в земята и тя ще ти роди цвете. Извиси бляна си в небето и то ще ти прати любима.

Човек е двама души - единият бдящ в мрак, другият спящ във виделина.

От „Пясък и пяна”

Картини ~ Халил Джубран
Изображения: metmuseum.org, ncnj.in, tuttartpitturasculturapoesiamusica.com