"Злото, което причиняваме е уродлив заместител на сподавените ни инстинкти."
Близък приятел на Карлос Кастанеда и любим събеседник на тибетските духовни учители. Клаудио Наранхо е чилийски психиатър, доктор по медицина, един от най-известните гещалт терапевти, който по причудлив начин преплита в работата си класическата психотерапия с духовните учения на народите по света. Автор е на фундаментални трудове в гещалт терапията, създател на модела Enneagram за личността, която прави пълно и точно описание на психологическите типове. Преди 3 години Клаудио Наранхо изнася в Русия серия от семинари, а ние споделяме с вас интересните му размишления в интервю за сайта Psychologies.
По време на криза, хората очакват най-вече конкретна помощ. Как любовта, самопознанието и развитието на личността мога да ни помогнат тогава?
Кризите на личността са много по-дълбоки от икономическите проблеми, които мисля, че имате предвид. Струва ми се, че днес цялата ни цивилизация е в състояние на глобална криза – системата на образование, произвеждаща послушни потребители със своя рационален подход, отхвърлящ духовното и интуитивното начало, с тежки ограничения и изкривена ценностна система. И ако ние сами не променим тоя свят и не научим децата си да живеят по друг начин, то никакви икономически хватки тук няма да ни помогнат. Тъкмо на това се опитвам да уча – да се променим, да видим света с други очи. Обикновено като се говори за криза, имат предвид икономическата. Да, тя е абсолютен факт. Има данни, че заради това в Италия рязко са се увеличили самоубийствата. Навярно това се случва и в други страни. Но да загубим работа или да изпитваме липса на пари – това е само повод. Ако човек има любов и е открил смисъл в живота си, той никога няма да избере смъртта. Аз помагам на хората да открият смисъла и любовта. Помагам им да бъдат по-щастливи – не зная доколко това е практично. Но много бизнесмени и ръководители на крупни компании споделят, че моите идеи са им били много полезни – на тях самите и на работата им. И това е напълно естествено – щастливият човек работи по-добре от нещастния.
Има ли универсална рецепта за това да постигнем щастие и любов?
Едва ли, не претендирам, че зная такава рецепта. Дори напротив - създадената от мен програма SAT (www.naranjo-sat.com) повече от 20 години събира и обединява всичко най-добро, което е било открито в тази посока. Ние работим над себе си в няколко направления. Първо, това е емпатията, любовта към ближния, способността да изпитаме онова чувство, подобно на майчината любов. Друг важен аспект – да освободим спонтанността. Нашата цивилизация все повече заприличва на цивилизация на кастрираните – учат ни да се задоволяваме с по-малко, да се отказваме от онова, което може да бъде наше. У нас има едно животинско начало, което не само не ценим, но и панически се боим от него, защото сме приучени постоянно да обитаваме една определена рамка. Аз смятам, че е важно да възродим това начало, да върнем способността си да се доверяваме на своите инстинкти. Третото направление – умението да чувстваме всеки миг, да живеем в настоящето. И накрая - важно е да съхраним спокойствието на разума си. А за това е нужно знание, воля, умение да се отказваме – в това число от собствените си желания. Аз наричам всичко това екзистенциални навици – подобно на трудовите навици. В моята програма има много различни направления – именно за да може всеки човек да получи онова, което е нужно точно на него.
Не е ли опасно да се освободят всички тези животински инстинкти и спонтанност, които са стаени в нас?
Не мисля, че инстинктът може да бъде опасен. Предполагам, че повечето управляващи заради собственото си спокойствие са ни убедили, че животинското начало е жестоко и в него няма морал. Но много мислители са изразили предположения, че животинското начало съвсем не е задължително да бъде лошо. Дори най-страшните хищници – вълци, тигри или акули – убиват само за да се хранят. Те не познават човешката жестокост, те никога не биха нападнали и унищожили без причина. Когато причините за някое престъпно деяние се обясняват с животински инстинкти – това е доста повърхностно виждане. По-скоро злото, което причиняваме, е уродлив заместител на сподавените ни инстинкти. Такава е разликата между секса и порнографията. Ако не ни се налагаше да потискаме своята сексуалност, порнографията нямаше да я има – просто нямаше да има нужда от нея. Когато говоря за животинското начало, имам предвид спонтанността и естественото чувство – те са били почитани още в античността – с култа към Дионис, богът на плодородието, щедростта на природните сили и екстаза.
Но заедно с дионисиевият дух е важно да помним и за духа на Аполон и божествената хармония. Възможно е да изглежда, че техните влияния се изключват взаимно – от една страна, пълната свобода, от друга – дисциплината и сдържаността. Но в действителност, те не спорят, а се допълват взаимно.
Източник: psychologies.ru
Снимка: fundacionclaudionaranjo.cl, fosforescente.cl