Не бедняци сме, а прахосници на живот ~ Луций Аней СЕНЕКА

До Павлин за краткостта на живота

1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че е изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори сред прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: “Животът е кратък, изкуството - дълговечно”.

2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко.

3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре; но щом го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, щом не го харчим за нещо добро, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал.

4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото ползване: тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели.

От „Диалози”
Картина: The Death of Seneca by Luca Giordano (1632-1705)

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност