Не трябва да забравяме, че много малко хора са артисти в живота; че изкуството на живота е най-благородното и най-рядкото от всички изкуства
За следобеда на живота ни, споделено от Юнг в книгата му „Съвременният човек в търсене на душата”.
Колкото повече се приближаваме към средата на живота и сме успели да се затвърдим в личните гледища и социални позиции толкова повече изглежда, че сме открили правилния курс и верните идеали и принципи на поведение. По тази причина предполагаме, че те са валидни вечно, и превръщаме в достойнство неизменното прилепване към тях. Напълно пропускаме съществения факт, че постиженията, които награждава обществото, са спечелени за сметка на едно снижение на личността. Много, твърде много аспекти на живота, които би трябвало да се преживеят, лежат в килера между прашни спомени. Понякога дори те са нажежени въглени под сива пепел.
Статистиката показва повишение на честотата на душевната депресия при мъже около четиридесетте. При жени невротичните трудности започват по-рано. Виждаме, че в тази фаза на живота – между 35 и 40, е в подготовка значителна промяна на човешката психика. В началото не е съзнавана и ярка промяна: по-скоро са индиректни белези на промяна, които изглежда, че идват от несъзнаваното. Понякога е нещо като бавна промяна в характера; в друг случай могат да се появят черти, които са изчезнали в детството – или някои наклонности и интереси отслабват и се заместват от други. Често се случва приетите принципи и убеждения – особено моралните принципи – да започнат да стават твърди и повишаващо се ригидни, докато някъде към 50-годишна възраст се стига до период на нетолерантност и фанатизъм. Като че ли съществуването на тези принципи е застрашено и затова трябва да се подчертават още повече.
Виното на младостта невинаги се избистря с напредване на годините; често помътнява. Всички споменати прояви могат да се видят ясно в едностранчивите хора, при които рано или късно се появяват. Според мен тяхната поява често се забавя от факта, че родителите на даден човек са още живи. Като че ли, периодът на младостта продължава. Виждал съм го специално при мъже, чиито бащи са дълголетни. Тогава смъртта на бащата има ефекта на свръхбързо, почти катастрофално узряване.
Напълно неподготвени, ние пристъпваме в следобеда на живота; още по-лошо. ние пристъпваме с фалшивото предположение, че нашите истини и идеали ще ни служат както и преди. Но ние не можем да живеем следобеда на живота по програмата за неговата сутрин – защото, което е било голямо сутринта, ще бъде малко вечерта и това, което е било истина сутринта, вечерта ще се превърне в лъжа. Аз съм лекувал психологично много хора в напреднала възраст и често съм надниквал в тайните камери на техните души, за да не се вълнувам от тази фундаментална истина.
Остаряващите хора трябва да знаят, че техният живот не се издига и разгъва, а че един неизбежен вътрешен процес го скъсява. За един млад човек е почти грях – и със сигурност една опасност – да се занимава твърде много със себе си, но за остаряващия човек това е задължение и необходимост да си обърне сериозно внимание. След като е разпръснало светлината си върху света, слънцето оттегля лъчите си, за да освети себе си. Вместо да правят така, много от възрастните хора предпочитат да са хипохондрици, скъперници, доктринери, аплодиращи миналото, или вечни юноши – плачевни заместители на осветлението на личността, но неизбежна последица от заблудата, че втората половина на живота трябва да се управлява с принципите на първата половина.
Едно човешко същество наистина не трябва да стига до 70-80-годишна възраст, ако това дълголетие няма смисъл за вида, към който принадлежи. Следобедът на човешкия живот също трябва да има собствен смисъл и не може да бъде само един жалък израстък към сутринта на живота. Смисълът на сутринта несъмнено лежи в развитието на индивида, нашето вграждане във външния свят. продължението на нашия вид и грижата за нашите деца. Това е очевидната цел на природата. Но когато тази цел се постигне и даже надхвърли печеленето на пари, увеличаване на победите и експанзията на живота, ще продължи ли и извън границите на всеки разум и чувство? Който носи в следобеда закона на сутринта, трябва да плати за това с увреждане на душата си толкова сигурно, колкото и растящият младеж, който се опитва да спаси детския си егоизъм, трябва да плати за грешката си със социален провал. Правене на пари, социален живот, семейство и поколение са чиста природа – не култура. Културата лежи отвъд целта на природата. Може ли случайно културата да е смисъл и цел на втората половина на живота?
В примитивните племена наблюдаваме, че старите хора са почти винаги пазители на мистерии и закони, и чрез това се изразява културното наследство на племето.
Как стоят нещата при нас? Къде е мъдростта на нашите стари хора – къде са техните безценни тайни? В повечето случаи нашите стари хора се опитват да се конкурират с младите. В САЩ е почти идеал за бащата да бъде брат на синовете си и за майката да бъде, ако е възможно, по-младата сестра на дъщеря си.
Не знам колко от това объркване идва като реакция на едно предишно надценяване на достойнството на възрастта и колко се дължи на фалшиви идеали. Те несъмнено съществуват и целта на тези, които ги поддържат, стои отзад, а не отпред. И затова те винаги се стремят да се върнат назад. Трябва да обясним на тези хора, че е трудно да се види каква друга цел може да предложи втората половина на живота освен добре известната цел на първата половина. Развитие на живота, полезност, ефикасност, създаване на фигура в социалния живот, хитрото вкарване на потомците в подходящи бракове и добри позиции – не са ли достатъчно тези цели? За съжаление това не е достатъчно смисъл или цел за много хора, които виждат в приближаващата се старост само едно намаление на живота и които разглеждат предишните си идеали като нещо избеляло и износено. Разбира се, ако тези хора бяха напълнили стакана на живота по-рано и го бяха излели на брега, щяха да се чувствуват по-различно сега; ако не са задържали нищо и всичко, което може да пламне, е консумирано, спокойствието на старата възраст ще бъде добро дошло за тях. Но не трябва да забравяме, че много малко хора са артисти в живота; че изкуството на живота е най-благородното и най-рядкото от всички изкуства. Кой е успявал някога да пресуши цялата чаша с грация? За повечето хора остава твърде много неизживян живот – понякога потенциали, които не биха реализирали с най-добро желание; и те приближават прага на старата възраст с неудовлетворени искания, които неизбежно обръщат погледа им назад.
От „Съвременният човек в търсене на душата”, Карл Густав Юнг, превод от английски Марина Бояджиева, изд. ЕА-Плевен
Снимка: Philosophical Explorations
Изображение: Coldplay