Емпатите забелязват неща в околните, които обикновено убягват на другите
Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Свърхчувствителните хора сякаш притежават „радар“ за истинското душевно състояние на околните. Но това, както може да бъде от полза в междуличностното общуване, може да доведе и до множество проблеми, когато в ежедневието си, емпатите се сблъскат с хора, които се стараят да прикрият, независимо по каква причина, истинското си „Аз“.
Случвало ли ви се е да срещнете човек, когото всички харесват, но вие да се чувствате некомфортно около него? Или някой да ви направи комплимент, който вместо да ви зарадва, да ви ядоса или раздразни?
Емпатите разчитат микроскопичните знаци в езика на тялото много по-добре от останалите. По природа са по-фино настроени към поведението на хората, отколкото към думите им. И почти винаги разпознават, кога някой носи маска на лицето си, дори и тя да е много убедителна.
Няма нищо по-объркващо за един емпат от манипулативното поведение. Манипулацията е начин да се опитваш да контролираш другите хора по непочтен начин.
Повечето хора се засягат, когато някой открито се опитва да упражни власт и контрол над тях, но един свърхчувствителен човек е способен да усети този вид поведение, дори ако е много добре прикрито и обикновено отговарят с враждебност на такива опити.
Неискреността, по принцип, е проблем за емпатите и силно чувствителните хора. Първо защото такова поведение изисква и неискрен отговор, а това е изключително уморително и изтощаващо за тях, и второ, защото такова общуване и взаимодействие им изглежда абсолютно безсмислено.
Защо понякога емпатите са недружелюбни или дори враждебни към околните?
Следните видове фалшиво поведение могат да доведат до проблеми във взаимодействието с емпатични хора:
КОГАТО ХОРАТА СЕ ДЪРЖАТ ПРИЯТЕЛСКИ ПОРАДИ ЛИЧНА ИЗГОДА
Познавате такива хора. Хора, които влизат в стаята и стартират лична PR кампания. Те са приятелски настроени към всички и реакцията на околните към тях винаги е положителна.
Когато такъв човек приближи емпат, сърцето му потръпва. Те много добре знаят, че тези хора не се интересуват от тях, а само от себе си. Изобщо не възприемат това, което им казваш, но с внимание те гледат, усмихват се и кимат разбиращо през цялото време.
Ако си емпат, знаеш, че на този човек не му пука за теб, тогава защо изобщо да си правиш труда да участваш в тази пародия?
Обикновено емпатите изцяло избягват да водят подобен род разговори. В случай, че не успеят да ги избегнат, обикновено изглеждат плоски, глуповати и некооперативни, поради нежеланието си да бъдат въвлечени в тях.
Липсата на доверие изгражда психичен блокаж, който ги предпазва да изразяват себе си открито в тези случаи. Това е в отговор на липсата на реална емоция във взаимодействието, която много добре усещат, въпреки демонстрацията на приятелски чувства.
Емпатите са способни да отразяват като огледало фалшивото поведение, но за тях това е изтощително и източващо силите им и обикновено след това се чувстват зле и силно раздразнени.
НЕИСКРЕНИ КОМПЛИМЕНТИ
Има комплименти и комплименти
Има моменти, когато хората настина мислят нещо хубаво за вас, но има случаи, в които ви казват нещо хубаво, без изобщо да го мислят, само за да ви поласкаят. Понякога хората правят комплимент през зъби, докато вътрешно се разкъсват от завист. А има и случаи, в които комплиментите са прикрита критика.
Емпатите могат много лесно да направят разликата между различните видове комплименти и ако ще им правите неискрен комплимент, по-добре изобщо да не си отваряте устата.
Емпатите са много повече настроени да възприемат невербалните сигнали в поведението и затова „чуват“ истинските чувства зад комплимента, а не самите думи. И поради тази причина всичко друго освен искрен комплимент по-скоро ще ги обиди, отколкото зарадва.
ХОРА, ПРИЕМАЩИ ЧУЖДА САМОЛИЧНОСТ, ЗА ДА ПРИКРИЯТ ИСТИНСКАТА СИ СЪЩНОСТ
Хората, които прикриват истинската си личност, поради нестабилно усещане за идентичност и недоизградена индивидуалност, са изключително дразнещи за емпатите.
Когато срещнат такъв, емпатите започват силно да съчувстват на човека, който се крие зад фалшивата роля, тъй като са наясно, че всичко това се дължи на липса на самоувереност.
Въпреки изпитваното съчувствие обаче, за един емпат ще е трудно да взаимодейства с такъв човек. Когато знаеш, че не взаимодействаш с реалната личност, а с някакъв измислен образ, не можеш да създадеш връзка с него.
В някои случаи, емпатът ще се опита да извади истинския човек навън – ако реши, че си заслужава усилията и има някакъв шанс. Но в противен случай, просто ще замръзне в мълчание и ще наблюдава представлението, което му се разиграва.
ХОРА, КОИТО ПРИКРИВАТ БОЛКАТА СИ, ПРЕСТРУВАЙКИ СЕ НА СИЛНИ И КОРАВИ ЛИЧНОСТИ
Емпатите знаят всичко за причините, поради които хората крият страданията си от другите и най-вероятно те самите често правят същото. Но това изобщо не прави нещата по-лесни, когато им се налага да са сред хора, които крият болката си зад маска.
В случай, че нямат информация за положението, в което се намира този, с когото разговарят, емпатите ще почувстват болката му, независимо от усилията му да я ские, а самият факт, че е скрита ще направи усещането за нея още по-силно и дълбоко.
Възможно е дори да не разберат това до момента, в който по-късно не се почувстват тъжни и отчаяни, без да могат да си обяснят причината за това.
А в случай, че са наясно с тази болка, знаят, че не бива да подхващат темата от уважение към личния живот на другия човек. Започват да се чувстват все едно има слон в стаята през цялото време и това може да обтегне взаимоотношенията им или да ги блокира напълно.
Всички имаме причини да не показваме истинската си същност. Не можем винаги и по всяко време да сме напълно автентични, защото това влиза в противоречие със социалната ни желателност. Но в случаите, в които зад фалшивото поведение се крият токсични намерения, емпатите усещат това и се стремят да избягват такива хора.
Но в други случаи, емпатите използват дара на повишената си чувствителност, за да извадят наяве болката на другите - леко, нежно, без да ги злепоставят - и да им окажат емоционална подкрепа в страданието им. Без значение колко от личната енергията ще им коства това, за тях да помагат на околните при възможност, е най-доброто нещо, което могат да направят в живота си.
Какъв е смисълът да притежаваш такъв дар, ако не го използваш, за да помагаш на другите живи същества?!
Източник: learning-mind.com
Изображения: Christine Wu
