Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно ~ Сьорен КИРКЕГОР

„В свое лице аз открих най-интересната личност, която съм познавал.”

Философ, теолог и писател, дистанциран от християнската вяра, роден  в богатство, отишъл си в безкрайна самота. Сьорен Киркегор е определян като основоположник на екзистенциализма във философията. Личният му живот играе важна роля в неговото творчество, в което главен герой е индивидът – сам и единствен. Последните му творби носят отпечатъка на нескрития бунт срещу лицемерието на държавното християнство. На български са преведени книгите му „За понятието ирония“, „Или – или“, „Страх и трепет. Повторението“, „Стадии по жизнения път“. Свободен ли е човек в своя избор, какво е духът, какъв е смисълът на страданието, каква е тайната в отношенията между Бога и човека? Ето някои от споделените мисли на Киркегор.


(1813 ~ 1855)

Животът не е проблем, който да бъде решаван, а реалност, която да бъде преживяна.

От всички измамници се страхувай най-много от себе си.

Не само съчиненията ми, но също и животът ми, причудливата интимност на целия му механизъм ще станат предмет на безброй изследвания.

Най-разпространената форма на отчаяние е да не бъдеш такъв какъвто си.

Функцията на молитвата не е да повлияе на Бог, а да промени представата на този, който се моли.

Хората изискват свобода на словото като компенсация за свободата на мисълта, която рядко използват.

Любовта е израз на този, който обича, а не на този, който е обичан. Хората, които си мислят, че могат да обичат само тези, които решат, не обичат изобщо. Любовта разкрива истини за човека, които другите не виждат.

Човекът е синтез от безкрайност и крайност, от временно и вечно, от свобода и необходимост. Синтезът представлява отношение между две неща. Така погледнато, човекът все още не е Аз.
Болест за умиране”

Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безкрайното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата.
Страх и трепет”

Аз твърдя, че всекидневниците най-вече работят за лишаването на хората от достойнство и свеждането им до екземпляри, и никой не си дава сметка за това. Както в хартиената фабрика отпадъците се преработват заедно в маса, същото цели и всекидневната преса – да се изличи всяко различие между индивидите, всяка духовност (защото духът е отличителност в себе си, а също и от другите), и те да са щастливи като цифри чрез такъв живот, съразмерен с цифрите: във всичко точно като другите; така животинското създание намира мир и спокойствие в стадото и завистта бива усмирена.

Има два начина да бъдеш заблуден – да вярваш в това, което не е вярно или да не вярваш в това, което е вярно.

Поеми риска и загуби. Непоемайки риск, ти вече си загубил.

Трудно е да вярваш, защото е трудно да се подчиняваш.

Много от нас преследват удоволствието с такава скорост, че често го подминават.

Под прикритието на леко почервенялата буза се крие пламъка на сърцето.

Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.

Илюстрации: Konrad Bayer, Juss Kaur

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK