Учи се в живота да намираш радост - това е най-добрият начин да привлечеш щастието ~ Хун ДЗЪЧЪН

"Небето ме е обременило с немощта на тялото, а аз ще я преодолея с волността на сърцето” & Хун Дзъчън

Книгата „Беседи за корените на зеленчуците” сочи право към съкровената тайна на живота и открива най-дълбоките тайнства на човека. Думите в нея не са празнословия, които влитат в ухото, за да излетят веднага от езика. Те приличат на убождания с игла, които карат хората да се пробудят от съня си. Написана усърдно и грижливо, така както се отглеждат зеленчуци в градината, още с появата си в началото на XVII в., сборникът с афоризми на Хун Дзъчън разкрива основополагащи житейски принципи, които обаче никак не са лесни за следване. Те синтезират в себе си мъдростта на три велики традиции – даосизма, конфуцианството и чан-будизма, като ги превръщат в нов цялостен светоглед. И нека всеки знае – в корените на зеленчуците се крие истински вкус.

Когато духа силен вятър и дъжд се лее като из ведро, животните и птиците не се чувстват добре.
Когато слънцето свети ярко и ласкав ветрец полъхва, от дърветата и тревите лъха на бодрост.
Но разбери – няма ден, в който в живота на природата да няма съгласие.
И няма ден, в който сърцето на човека да не се изпълва с радост.

За удържащия истината в себе си животът се сгъстява до миг.
За жадуващия власт над другите животът трае цяла вечност.
Разбралият истината се стреми към неща, които ги няма в света на нещата, и мисли за това, какъв ще бъде, когато няма да го бъде на този свят.
Той ще приеме препускането на мига и ще отхвърли вцепенението на вечността.

Не се ли привързваш силно към света, то и неговата мръсотия няма да полепне по тебе.
Вникваш ли дълбоко в делата на света, то механичният ум ще проникне дълбоко в теб.
Ето защо достойният човек в стремленията си е винаги привързан към безизкусното, а в своите действия цени преди всичко непосредственото.

Помислите на достойния човек са като синевата на небето и блясъкът на слънцето – няма как да не ги забележиш.
Талантът на достойния човек е като яспис в скалата и бисер в морските дълбини – не е лесно да го съгледаш.

Власт и облаги, блясък и слава – само който изобщо не се докосва до тях, той е наистина чист.
Но двойно по-чист е онзи, който се докосва, а не се омърсява.
Лукавост и хитроумност, пресметливост и нюх - който е лишен от тях, той е наистина възвишен. Но който е надарен с тях, а не ги използва, двойно по-възвишен е.

Често ни се налага в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, който не ни доставят удоволствие.
Но само така ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А ако слушаш само това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш само за това, за което ти е приятно да мислиш,
ще изживееш целия си живот тъй, сякаш си упоен от отровна отвара.

Добротата често може да навреди – затова, когато искаш да сториш добрина, обмисли всичко отвсякъде.
От неуспехите често може да се извлече полезен урок - затова несполуките най-добре ни помагат в работата.

На тясна пътека забави крачка и пропусни идващия срещу теб.
На трапезата изяж само една трета, а останалото дай на ближния.
Ето тайното учение как да бъдеш винаги щастлив на този свят.

За себе си вземи една част, на приятелите дай три.
За себе си запази поне трохичка от първичната чистота на сърцето.

Най-голямата победа на този свят не заслужава и думица похвала.
Най-голямото престъпление на този свят не заслужава и думичка порицание.

Във всяко семейство има истински Буда.
В суматохата на всекидневието има истински Път.
Когато хората могат, без да си кривят душата, да живеят в съгласие помежду си и с радост да си говорят приветливи слова, когато родителите и децата се обичат взаимно и живеят душа в душа, това е хиляди пъти по-ценно от „регулирането на дишането" и „съзерцанието на сърцето".

Подобава на богатите и знатните да бъдат великодушни и състрадателни, а те, напротив, са завистливи и безсърдечни.
Уж богати и знатни, а с поведението си се ограбват и унижават сами. Как могат те да бъдат щастливи?
Подобава на просветените да скриват мъдростта, а те, напротив, излагат я на показ пред целия свят.
Уж хора просветени, а страдат от ограниченост и тъпота. Как да не останат излъгани?

Само като поживееш в низините, разбираш колко опасно е да се катериш към върховете.
Само когато си бил в тъмнина, разбираш колко ярка е слънчевата светлина.
Само при удържане на покоя разбираш колко сили прахосват онези, които са в движение.
Само когато утвърдиш в себе си мълчанието, разбираш колко е суетно многословието.

Само като се откажеш от мисълта за слава, богатство и власт, можеш да се освободиш от пошлостта.
Само като се отречеш от мислите за добро, човечност и дълг, можеш да се приобщиш към мъдростта.

Присъщо е на хората да се колебаят и да променят мнението си.
Пътищата на света са заплетени и опасни.
Гдето не можеш да минеш, трябва да умееш да отстъпиш една крачка.
Гдето можеш да минеш, пропусни другите напред.

Измъчваните от страсти души излъчват огън.
Те ще изпепелят всеки, който им се изпречи.
Лишените от милосърдие са хладни като лед.
Те ще замразят всеки срещнат.
Привързаните към вещите са подобни на застояла вода и гнило дърво - животът вече ги е напуснал.
Хора като тях никога не могат да сторят добро или да ощастливят някого.

С никакви хитрини щастие не ще добиеш.
Учи се в живота да намираш радост - това е най-добрият начин да привлечеш щастието.
С никакви старания не ще избегнеш бедите.
Пъди от себе си злобата – ето най-добрият начин да се държиш далеч от бедите.

Ако от десет думи девет са правдиви, не го смятай за постижение.
Достатъчно и една дума да не е вярна и около нея ще се сгъстят облаците на лъжата.
Ако от десет замисъла девет са били успешни, не го смятай за успех.
Достатъчно е един замисъл да остане неосъществен и около него ще израсне гора от натяквания.
Затова достойният човек цени мълчанието и отхвърля суетността.
Той цени безизкусността и отхвърля хитроумието.

В топлите дни всичко живо расте, в студа – умира.
Студените по душа не ще познаят радостта, дори ако ги осени милостта на Небето. Само хората с топло сърце са способни да изпитат безграничното щастие и вечната любов.

Бедите и радостите се втриват едни в други.
Когато се втрият едни в други без остатък, ще се роди щастието.
Такова щастие ще бъде нерушимо.
Съмнението и вярата взаимно се поправят.
Когато напълно се поправят едно друго, ще се появи знанието.
Такова знание ще бъде истинско.

Илюстрация(заглавна): Three Patriarchs of Seon Chan Buddhismwikiwand.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK