Вместо постоянно да жадуват за близост, двойките трябва да обърнат внимание на собствените си личности ~ Естер ПЕРЕЛ

„Ако интимността нараства с опознаването, еротиката умира от рутината.“

След години работа с двойки и огромното количество изчетена психологическа литература, в книгата си „Еротична интелигентност белгийският психотерапевт и писател Естер Перел предлага един различен поглед върху интимните отношения и нашите противоречиви нужди от сигурност и свобода, топлина и необузданост.  

Любовта е едновременно утвърждаване и трансцедентност на това, което сме. Началото винаги е изпълнено с възможности, защото в тях се крие обещанието за завършеност. Чрез любовта ние си представяме един нов начин да се себеосъществим.

Ако любовта е проявление на въображението, тогава интимността е акт на осъществяването. Интимността изчаква да достигне своя пик, за да се разсее, затова  търпеливо се помества във взаимоотношенията. Семената на интимността са времето и повторението. Ние се избираме един друг отново и отново, за да създадем едно цяло от двама.

Има сложна връзка между любовта и желанието и тя не е причинно-следствена. Емоционалните взаимоотношения и физическите такива при двойките си имат своите възходи и падения, но те не винаги си съответстват. Те се пресичат, влияят си едно на друго, но също така се разграничават.

Прекалено лесно хората склоняват да повярват, че сексуалните проблеми се дължат на липса на близост. Може би начинът, по който сме изградили тази близост намалява чувството за свобода и самостоятелност, необходими за сексуалното удоволствие. Когато интимността се принизи до съвкупление (сливане), това не означава липса на близост, а прекалено много близост, която убива желанието.

Любовта се крепи на два стълба: отдаването и самостоятелността. Нуждата ни от съчетаване върви редом с необходимостта ни от разграничаване. Едното не може да съществува без другото. Прекалено голямото разстояние е предпоставка за невъзможност за връзка. Но и постоянната близост руши индивидуалността на двете личности. Тогава не остава какво да се преодолее, изчезва пътят, който да се извърви към другия човек, няма кого да посетиш, няма друг свят, в който да влезеш. Когато двама души се съединят и станат един се изгубва и връзката. Няма я частта, с която да се свържеш. Отделеността, разграничението е предпоставка за връзка - това е основният парадокс на интимността и секса.

Прекомерното физическо и емоционално сливане при една нова двойка е възможно само с някого, когото все още не сме опознали. В този ранен етап на връзката обединяването и отдаването са сравнително безопасни, защото границите между двамата са ясно очертани. Любовниците са нови светове един за друг. И докато се лутат и преселват в света на другия, те все още не се установяват за постоянно, все още са отделни личности. Единствено разстоянието между тях е това, което им позволява да си представят, че това разстояние не съществува.

(© Cosmin Tuduran)

В началото можеш да се съсредоточиш върху създаването на връзка, защото психологическата дистанция е налице - тя е част от цялото. Различието е факт. Няма нужда да се разграничаваш от човека в периода на влюбването - вие все още сте отделни. Стремежът ти е да преодолееш тази раздалеченост.

Спокойствието и сигурността, които поддържат един дом жив, могат често да се изправят срещу разбунения дух на плътската любов. Нерядко избираме партньор, който да ни кара да се чувстваме ценени; но след като романтиката отмине осъзнаваме, че не изпитваме физическо привличане към него/нея. Копнеем да изградим близост във връзката си, да размием разстоянието помежду си, но за съжаление именно това разстояние е което поддържа еротичното желание. За да доведем обратно страстта у дома, трябва да пресъздадем това разстояние, тази отдалеченост, която толкова време сме се борили да разрушим. Еротичната интелигентност се състои именно в дистанцирането и вдъхването му на живот.

В книгата си „Вторият пол Симон дьо Бовоар пише: „Еротизмът е движение по посока на другия, това е основната му характеристика. В опитите си да установим интимност ние често се заблуждаваме, че трябва да унищожим различията, макар че именно те са условието за желанието да процъфти. Ние искаме да се предпазим от чувството на самота - създаването на дистанцията, необходима за интимността означава да се отдръпнем от комфорта на нашия партньор и да се почувстваме дори по-самотни. Способността да оценяваме различията си - и несигурността, която това води след себе си - е необходимото условие да задържим интереса и желанието във взаимоотношенията. Вместо постоянно да жадуват за близост, двойките имат нужда да обърнат внимание на собствените си личности. Красивото се крие повече във връзката със самия себе си, отколкото в отдалечеността от партньора. В споделената интимност ние правим любов, създаваме деца и делим физическо пространство и интереси. Ние съединяваме важни части от животите си. Но важни не означава „всички. Личното пространство изисква толерантност и уважение. То е място - физическо, емоционално и интелектуално - което принадлежи само на мен. Не всичко е необходимо да бъде разкрито. Всеки има нужда да отглежда своята собствена тайна градина.

Любовта се радва да знае всичко за другия. Желанието обаче изисква да се прокрадва тайнственост. Любовта иска да скъси границите помежду ни, докато желанието се подхранва от тях. Ако интимността нараства с опознаването, еротиката умира от рутината. Еротиката разчита на мистериозното и неочакваното. Любовта е за притежанието, желанието е за копнежа. Копнежът иска да е неуловим, неусмирен. Копнежът не се интересува как е започнало всичко, а докъде той е способен да доведе. Много често когато двойката се установи в комфорта на любовта, забравя да раздухва пламъка на желанието. Любимите забравят, че за да гори, огънят се нуждае от въздух.

Изображение: Cosmopolitan

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK