„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“ ~ Ърнест Хемингуей
Забелязали ли сте, че някои от най-интелигентните и дълбокомислени хора не успяват да бъдат щастливи? Може да имат любящ партньор в живота, успешна работа и прекрасно семейство, но винаги нещо ги кара да се чувстват самотни, тъжни и обезкуражени.
Защо щастието при интелигентните хора е такъв рядък феномен?
СВЪРХАНАЛИЗИРАТ ВСИЧКО
Хората с по-висок коефициент на интелигентност са склонни постоянно да премислят всяко нещо, да анализират всичко случващо се в живота, а когато това ги измори се заемат и с цялата Вселена. Това много често е изтощително, особено в случаите, в които мисловният процес ги отвежда до грозни, фрустриращи и мрачни заключения.
Чували ли сте поговорката „Невежеството е блаженство“? Със сигурност е – колкото по-малко разбирате, толкова по-безгрижни ще сте, и следователно по-щастливи. Да си в състояние да четеш истинската същност на хората и скритите им мотиви е достатъчно, за да се почувстваш разочарован от целия свят. Да не говорим за чувствата, които могат да налегнат човек, когато започне да умува над философски или глобални въпроси, над вечните дилеми на живота, за които няма никакво решение.
„Ако си задаваме достатъчно дълбоки въпроси, настъпва момент, в който отговорите, ако те могат да бъдат дадени, убиват.“ ~ Джон Фаулз
ИМАТ ПО-ВИСОКИ СТАНДАРТИ
Умните хора знаят какво искат и не са склонни да се задоволяват с по-малко, без значение за коя област на живота говорим. Това означава, че за тях е по-трудно да бъдат доволни от решенията и постиженията си, взаимоотношенията и буквално всичко, което заема място в живота им.
Освен това, много хора с блестящи теоретични умове не притежват особено развита практическа интелиегентност и живеят с прекалено идеалстични представи за света. Така че, когато очакванията им са изправени пред суровата реалност на живота и другите хора, неминуемо се изправят пред разочарование.
„Просто съм някакъв нещастен извратен тип, който не умее да мисли правилно, като всички, аз не мога да приуча себе си да ходя в общият впряг.“ ~ Арчибалд Кронин
ТВЪРДЕ СТРОГИ СА СЪС СЕБЕ СИ
Друга причина, поради която интелигентните хора не успяват да са щастливи е, че те са склонни да бъдат твърде строги със себе си. И тук не става въпрос само за постижения и провали. Интелигентните хора често имат навика да анализират собствената си личност по толкова строг начин, като че ли се опитват умишлено да намерят неща, за които да обвинят себе си. Случва се да лежат в леглото преди заспиване изведнъж да си припомнят ситуация, вероятно случила се преди месеци или години, в която не са действали така, както е редно. Това е достатъчно, за да им развали и съня, и настроението.
По-интелигенттните хора често изпитват такива негативни емоции по отношение на грешките си , когато мислят ретроспективно. Всичко това култивира чувство за вина, недоволство и всякакви други емоции, които тровят щастието.
„Който не уважава себе си, той е нещастен, но пък за това, който е много доволен от себе си е глупак.“ ~ Ги дьо Мопасан
РЕАЛНОСТТА НЕ Е ДОСТАТЪЧНА
Хората с висок коефициент на интелигентност никога не престават да търсят нещо по-голямо - модел, смисъл, цел. Най-дълбоките и мечтателни от тях не спират до тук. Неспокойният им ум и въображение не им позволяват да се отпуснат дори за миг и да се насладят на хубавите неща в живота. Вероятно реалността със своите тривиалности е просто твърде скучна за тях. Такива хора жадуват за нещо фантастично, идеалистично, вечно ... и разбира се, никога не го намират в реалния свят.
„От брака на фантазията с желанието се ражда нещо повече, отколкото позволява живота.“ ~ Балтазар Грасиан
По-интелигентните хора предпочитат да са сами и това ги прави щастливи. Честите социални контакти с приятели и роднини не им носят удовлетворение от живота.
„Обичам своето нещастие. То ми прави компания.“ ~ Фредерик Бегбеде
Източник: learning-mind.com
Изображения: Zeng Fanzhi