Защо хората прекарват живота си във вършене на неща, които не харесват ~ Уейн ДАЙЪР

„Всичко се свежда до много прост избор, който не изисква кой знае какъв ум, за да бъде измислен.“

Доктор по философия и педагогическа психология, световноизвестен писател и лектор, Уейн Дайър ни завеща мъдрост за цял живот. От сиропиталището до самоусъвършенстването – това е пътят на д-р Дайър, превърнал се в мъдър съветник на милиони хора със своите книги.

За да изпитате изобилието в живота си, трябва да трансформирате себе си по такъв начин, че да правите това, което обичате, и да обичате онова, което правите. Сега. Да, днес! Това е основното. Да правите онова, което обичате, е крайъгълният камък на притежаването на изобилие в живота си. През 1882 г. Робърт Луис Стивънсън го е казал така:

 „Ако човек обича труда, който полага в професията си настрана от всякакви съображения за успех или слава, боговете са го благословили."

Помнете, дните ни са безценната валута на живота ни. Фактически това, как прекарваме дните си, е мярката на качеството на живота ни. Когато дните ни са прекарани в неудовлетворяващи ни задачи, в които се чувстваме неоценени и просто въртим колелата, за да си платим сметките, работим, за да удовлетворим нещо извън себе си като например финансовите ни задължения.

Ако изберете да задоволявате финансовите си задължения, като вършите работа, която не харесвате, непрестанно мислите и се центрирате върху онова, което не харесвате, фактически цяла една трета от живота ви се фокусира върху мисли, които са негативни. След като това, върху което се фокусирате, се разширява, ще откриете, че в живота ви се разширява тази негативност. Той буквално се фокусира върху онова, което не харесвате. Когато преживявате всекидневния си живот като вършите работа, която не обичате, вие действате на базата на оскъдъчното съзнание.

Защо хората прекарват живота си във вършене на неща, които не харесват? Защото вярват в оскъдъчността, а не в изобилието. Те ще ви кажат: „Нямам достатъчно, за да правя това, което искам, така че трябва да правя нещата, които правя" или „Не мога да си позволя да правя онова, което харесвам", или „Нямам друг избор - трябва да си плащам сметките", или „Не знам нищо друго".

Внимателно проучете тези причини. Всички те внушават, че съществува оскъдица на онова, което е необходимо за оцеляването. Човекът се чувства насилен по силата на тази оскъдица да продължава да прави онова, което прави, за да задоволява външните си потребности. Ако разберете обаче, че онова, върху което се фокусирате, се разширява, тогава ще видите лудостта да се опитвате вечно да попълвате празнотите, като правите нещо, което ви е противно.

Противността ще се разширява, защото в нея е центрирана цялата ви енергия.

Помислете малко по-дълго върху това. Не може да се чувствате удовлетворени, ако не се чувствате автентични. Автентичността идва от признаването и уважаването на потребностите както на вътрешния, така и на външния си Аз. Ако мразите или сте безразлични към работата си, то тогава тези моменти от живота са фалшиви в метафизически смисъл, т.е. във формата вие се държите в противоречие на онова, което в действителност сте в мисълта. Деветдесет и девет процента от вас са разочаровани, докато останалият 1% продължава да осъществява шарадата, която живеете! Ако живеете по този начин дълго време, ще се научите да се фокусирате върху оскъдицата. Защо?

Защото се чувствате непълни, а непълната част от живота ви е онова, което наричаме оскъдица, и тя ще продължи да се разширява. Това се превръща в порочен кръг, от който не можете да избягате, освен ако не сте готови да направите всичко необходимо, за да започнете за правите онова, което обичате, и да обичате това, което правите.

Вероятно си мислите колко е непрактично това, когато става въпрос точно за живеенето на живота ден след ден, плащането на сметките и посрещането на всичките останали задължения. Нека да кажа, че скептицизмът ви е надлежно приет, но аз го разглеждам като част от оскъдъчното съзнание, което може да се преодолее.

Как обаче вие можете да се настроите към изобилието, което съставлява цялата вселена? Като промените из основи идеята си за онова, което е на разположение за вас, и начина, по който решавате да пуснете обратно в употреба всичко, което срещнете по пътя си. Да започнем с разглеждането на три въпроса:

Какво мислите, че струвате?

Вие сте божествено създание в безкрайно съвършена вселена. Вие сте всичко това. Както казва Уолт Уитман: „Цялата теория за вселената е насочена безпогрешно към един единствен индивид, а именно към ВАС." Това не е егоистично твърдение. То е абсолютно логично в рамките на светогледа на Уолт Уитман. Вие сте едновременно цялото човечество и в същото време отделен човек. Вие като всеки друг човек от човечеството имате пълна и абсолютно съвършена стойност. Като част от това пълно съвършенство цената ви е неизмерваема и изобилна. Как може нещо друго да е по-съвършено от човешкото същество? Как може нещо друго да има по-голяма стойност?

Какво смятате, че заслужавате?

Ако чувствате, че заслужавате само минимален дял щастие, то тогава това е, което ще разширите. Ако знаете, че заслужавате всичко и намерението ви е да поддържате изобилието да циркулира и да служи на другите, тогава ще привлечете високи нива на щастие в живота си. Ако смятате, че заслужавате много малко, ще привлечете само това малко в живота си. Ако сте самомнителни, вземайки онова, което смятате, че заслужавате за сметка на другите, резултатът ще е същият както ако чувствахте, че заслужавате много малко. И в двата сценария подривате себе си. Вярата, че нищо не заслужавате или че заслужавате всичко за сметка на другите, е саморазрушителна пътека, която не само ви отклонява от пътя към изобилието, но ви насочва към оскъдицата в живота ви. Знайте, че заслужавате всичко, но това заслужава и всеки друг и че в процеса на помагане на другите да получат всичко вие служите едновременно и на себе си, и на всички останали.

Какво смятате, че имате на разположение?

Честният отговор на този въпрос е от критично значение за това, което съществува в света за вас. Ако се фокусирате върху онова, което нямате или просто никога няма да получите, точно това ще се разшири в живота ви. Една вечер след лекцията ми някаква жена попита: „Д-р Дайър, какви според вас са границите на постигането на целия успех и щастие, които бих искала да имам в живота си?" Отговорът ми беше моментален: „Вашето убеждение, че трябва да има граници." Не това, което го има или няма, определя равнището на вашия успех или щастие, а онова, за което се самоубедите, че е вярно.

Вярата в оскъдицата е онова нещо, което я създава и й помага да владее живота на хората. Същият принцип важи и за изобилието.

Преразгледайте съпротивата си срещу вършенето на онова, което обичате. Бях готов да го нарека: „Поемете риска!“, но всъщност не вярвам, че е задължително рисковано да правите онова, което обичате. Ако му сложите етикета „риск“, това означава, че трябва по някакъв начин да натрупате смелостта да направите промяната. След като обаче ставате все по-събудени, ще видите, че рисковете не са нищо повече от мисли - мисли, за които сте се самоубедили, че е невъзможно да бъдат приложени на практика. Вместо да си мислите за „риск“, в който е вградена оскъдицата, мислете: „Ще е страхотно да правя това, което обичам, и знам, че от каквото и да се нуждая, за да се справям с живота си, ще дойде в живота ми. Знам го!“ Спрете да се фокусирате върху всичко, което ще ви липсва, освен ако не искате точно то да се разшири в живота ви.

Съпротивата ви срещу правенето на онова, което харесвате, се основава не на света на изобилието и неограничените възможности, а на убеждението, че работата и играта са различни и отделни части от човешкото ви качество. Убеждението е, че работата е болезнена и включва страдание, а играта е забавна. Не е задължително обаче да е така. Композирането, рисуването, инженерството, това да бъдеш цветар, козметик, да прекарваш дните си вкъщи заедно с децата като домакиня - списъкът е безкраен. Представете си онова, което ви доставя най-голямо удоволствие и ви кара да се чувствате ценни. Кое е онова нещо, което, след като го свършите, се чувствате безкрайно удовлетворени, а докато го вършите, времето, изглежда, не съществува? Поканете тази представа в съзнанието си и след това продължете да преследвате блаженството си.

Помнете, че не сте закотвени там, където сте, освен ако вие не решите да бъде така. Знайте, че ако използвате умствената си енергия, за да се видите как прекарвате дните си с това, което наистина обичате, и ако непрестанно държите тази мисъл на първо място в главата си, това е, което ще се разшири в живота ви. Просто е така.

Много вероятно са ви учили, че избирате професионалната си кариера много рано в живота и след това продължавате да го живеете, правейки онова, което сте учили да правите. Разумно ли е обаче да продължавате да правите нещо, което някой на 18 или 20 години е избрал преди години? Бихте ли отишли при 18-годишен младеж днес за професионалното си ориентиране? Ако продължавате да правите редовно онова, което не харесвате, ще разширите оскъдицата в живота ви. Никога няма да избягате от капана, освен ако не сте готови да изместите вътрешния фокус на мислите си към онова, което обичате да правите. Вкарайте тази мисъл в съзнанието си и я направете основна характеристика на мислите си дори ако откажете да направите крачката именно днес. Останете при тази мисъл. Колкото повече се фокусирате върху нея, толкова повече тя ще се разширява.

Страховете ви да правите онова, което наистина обичате, се основават на убеждението ви, че ще претърпите фиаско и няма да можете да си плащате сметките и да посрещате семейните си задължения. Не! Онези, които ви обичат, ще ви подкрепят всячески, ако приемете възможността да преследвате мечтите си. Ако винаги сте си плащали сметките, защо изведнъж ще станете типът човек, който не го прави? Ако цялата ви биография говори, че сте отговорен, защо трябва да се консултирате с въображаеми, основани на страха приказки, за да вземате решенията в реалния си живот? Нещо повече: може да откриете, че много от извънредните ви разходи са просто резултат от жизнен стил, в който правите онова, което ви е противно.

Опростете живота си и може да откриете, че намалявате значително разходите и задълженията си. Ако наистина искате да живеете в дивата природа или да пътувате през страната, или да започнете свой малък бизнес в другия край на света, вие почти стопроцентово можете да го накарате да се случи. Говорил съм с много директори, които са взели решението да променят изпълнения си със стрес живот и да забавят темпото, да „вдъхват аромата на розите" и все пак да преследват мечтата да правят това, което наистина обичат. Интересното е, че в много случаи е необходимо лекото докосване на смъртта, за да се осъществи тази промяна. Страховете ви да правите онова, което обичате, са до голяма степен основани на непросветено обуславяне. Всички тези страхове могат да се осъзнаят и да се разбере, че не са нищо повече от страшни „мисли", които можете да промените.

Ако откажете да промените това, което правите, тренирайте всеки ден да го обичате. Просветлението има много малко общо с всекидневните ви дейности и много общо с начина, по който разглеждате тези дейности. Вие ще продължавате да цепите дърва и да носите вода по някакъв начин, само че събуденият човек вече няма да проклина дървото и водата или дори собствения си жребий в живота. Каквото и да правите сега, то може да стане любимо, ако сте готови да го направите такова. Не е необходимо да мразите работата си или онова, което правите. Омразата е избор, който идва от изпълнените с омраза мисли. Тя не се причинява от това, че трябва да сменяте мръсни пелени по 20 пъти на ден или да чистите тоалетни, или да живеете в затворническата килия, или да събирате боклука на хората, или да сортирате счетоводни формуляри, или да посещавате всеки ден на събрания на разни комитети, на които нищо не се постига. Обстоятелствата са нерелевантни. Погнусата съществува вътре във вас, а не във външния свят.

Наистина всичко се свежда до много прост избор, който не изисква кой знае какъв ум, за да бъде измислен. Можете или да се промените и да приемете всички „рискове", съпътстващи правенето на онова, което ви дава най-голямо удовлетворение, или да развиете нова нагласа към това, което продължавате да правите. Такова ново отношение може да превърне омразната работа в приятна. Това изцяло зависи от вас. Може да се направи, като се служи по-предано на другите - нещо, което почти винаги допринася за по-голямото лично удовлетворение. Можете да направите сеченето на дърва и носенето на вода в приятно или в омразно начинание. Наистина зависи само от вас. Без значение колко се самоубеждавате, че работата ви или животът ви са скучни, рутинни или омразни, фактът е, че всичко това са мисли, които са във вас. Някъде там има човек, който ще прави това, което правите и вие, и който ще привнася в него радост и удовлетворение.

Всичко, към което понастоящем сте настроени против, може да се преформулира и премисли, за да осигурява изобилие в живота ви. Всичко, към което сте настроени против, ви блокира от изобилието. Всичко! Решете да накарате живота си да работи по положителен, а не по отрицателен начин. Ако сте срещу тероризма и войната, ставате част от проблема. Вие сте още един войник, който се бори за онова, в което вярва. А борбата винаги ви отслабва и привнася оскъдицата в живота ви. Вместо да бъдете срещу тероризма и войната, опитайте се да бъдете за мира. След като сте за мира, ще започнете да насочвате мислите и впоследствие и действията си в тази посока. Ще станете миротворци просто като не сте срещу нищо. Това може да звучи като семантична акробатика, но е много повече. След като се фокусирате върху нещо, към което сте благосклонни, ще разширите именно него в живота си. Срещу каквото и да сте, то ви поставя незабавно в позиция на борба и впоследствие разширява раздора в съзнанието ви.

Същият принцип се отнася и до работата, която вършите. Ако сте срещу шефа си, а не за подобрения, ще фокусирате енергията си върху неговите аспекти, които не харесвате, и те ще се разширят. Ако се фокусирате върху онова, което не харесвате в работата си, това ще стане центърът на мислите ви и тези неща ще растат. Това е много мощна философия и аз искам от вас да я прегърнете. Всичко, срещу което сте, работи срещу вас. Всичко, срещу което сте, може да бъде преформулирано по начин, който ви изправя в подкрепа на нещо. Когато можете да постановите по отношение на какво сте За, а не онова, по отношение на което сте Против, вие се фокусирате върху потенциала за положителна промяна. Когато това стане, ще откриете, че онова, върху което се фокусирате, се разширява.

Източник: „Ще го видиш, когато повярваш в него“, Уейн Дайър
Снимки: Hay House Radio, Spirituality & Health Magazine

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK