За да не се раздирате вътре в себе си, нужно е да говорите ~ Татяна ЧЕРНИГОВСКАЯ

За могъществото на мозъка, рисковете на мълчанието и работата с главата – споделено от Татяна Черниговская – професор, доктор по биология и филология, завеждащ Лаборатория за когнитивни изследвания на Санктпетербургският държавен университет.

Мозъкът е загадъчно и могъщо нещо, което по недоразумение и незнайно защо наричаме „моят мозък”. За това ние нямаме абсолютно никакво основание. Чий е мозъкът – това е съвсем друг въпрос.

Мозъкът приема решение в рамките на 30 сек. преди човек да осъзнае същото това решение. 30 сек – това е огромен период време за мозъчната дейност. И в крайна сметка, кой взима решението – човекът или неговия мозък?

Ние трябва да се отнасяме сериозно към мозъка. Той често ни заблуждава и подлъгва. Да дадем пример с халюцинациите. Човек, който има такива, е невъзможно да бъде разубеден в тяхното съществуване. За него те са реални така, както за мен е реална чашата, поставена на масата. Мозъкът на този човек му подава сензорна информация, че халюцинацията е реална. Така че, какви основания имаме ние с вас да считаме, че това, което се случва в момента е реално, а не се намира вътре в една наша халюцинация?

За да не се раздирате вътре в себе си, нужно е да говорите. За това ги има изповедниците, приятелите и психотерапевтите. Ако една рана не се промие навреме, настъпва инфекция. Хората, които мълчат и държат всичко в себе си, са не само под сериозен психологически и психиатричен риск, но и под соматичен риск. Всеки професионалист би се съгласил с мен – всичко започва с язва на стомаха. Организмът е едно цяло – и психика, и тяло.

Хората трябва да работят с главата си – това спасява мозъка. Колко повече е включен той, толкова по-дълго се съхранява. Наталия Бехтерева написа малко преди да отлети в по-добрия свят научния труд „Умните хора живеят дълго”.

Хората имат грешна настройка – те считат например, че един готвач е по-незначителен от един диригент. Е, това не е така – гениалният готвач може да засрами много диригенти, казвам ви го като гастроном. Да се правят такива сравнения е все едно да сравнявате киселото с квадратното – неправилно поставен въпрос. Всеки е добър на своето място.

Това, че мозъкът се е оказал в нашата черепна кутия, не ни дава право да го наричаме „мой”. Той е несъпоставимо по-могъщ, отколкото сте вие. „Искате да  кажете, че мозъкът и аз – това са две различни неща?”  ще попитате вие. Отговарям ви  да. Ние нямаме власт над мозъка, той взима решения сам. И така ни поставя в много деликатна ситуация. Но в ума има една уловка – мозъкът взима всички решения сам, но праща на човека сигнал – ти, приятелю, не се вълнувай, това всичко сам го направи, това решение ти го взе.

За съществуването на гениите се плаща огромна цена. Нервните и психически разстройства излизат на първо място сред болестите в света, те вече надминават по честота онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания и се превръщат в изключително динамично бреме за всички развити стани.

Раждаме се в мощни компютри в главите. Но е нужно да установим програмите  в тях. Някои програми вече присъстват в него, а други е нужно да бъдат изтеглени, и този процес продължава цял живот, до самия край. И през всичкото това време, ние се пренастройваме, променяме.

Източник: knigikratko.ru
Снимка: лекторий Прямая речь - TimePad, www.sobaka.ru

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK