Какъв триумф може да бъде спечелването на едно лишено от интелект тяло? ~ Айн РАНД

„Забележете противната каша, в която повечето мъже превръщат сексуалния си живот, и забележете кашата от противоречия, която поддържат като своя етика.“

Алиса Розенбаум, дъщеря на петергбургски аптекар, емигрира през 1925 от Съветска Русия в САЩ, където се превръща в „най-влиятелния мислител на 20 век“. Първият й роман, „Ние, живите“, е публикуван през 1936. „Изворът“, от 1943, я прави истински известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „Атлас изправи рамене“, 1957, е втори по популярност сред Библията. Уникалната й философия, известна като обективизъм, лежи в основата на прочутите романи на Айн Ранд, преведени на 16 езика и издадени в над 20-милионен тираж.

Мъжът, който презира себе си, се мъчи да се сдобие със самоуважение чрез сексуални авантюри – което не може да стане, защото сексът не е причина, а следствие и израз на усещането на мъжа за собствената му стойност.

Хората, които мислят, че богатството идва от материални ресурси и няма интелектуални корени или смисъл, са същите, които мислят – по същите причини, – че сексът е физическа способност, която функционира независимо от разума, избора или ценностните принципи. Те смятат, че тялото им генерира желание и прави избора вместо тях. Любовта е сляпа, казват те, сексът е глух за здравия разум и се надсмива над усилията на всички философи. Фактически обаче сексуалният избор на мъжа е сбор от неговите фундаментални убеждения. Кажете ми какво един мъж намира за привлекателно в сексуален план и ще ви кажа цялата му житейска философия. Покажете ми жената, с която спи, и ще ви кажа каква е самооценката му.

Независимо какви изопачения за добродетелността на саможертвата са му разправяли, сексът е най-дълбоко егоистичният акт, чийто мотив може да бъде единствено собственото удоволствие – опитайте се само да си представите, че се прави в името на безкористната благотворителност! – акт, който не е възможен в състояние на самоунижение, а само на самовъзвеличаване, само с увереността на мъжа, че е желан и че заслужава да бъде желан.

Мъжът винаги ще бъде привличан от жената, която отразява най-дълбоката му визия за него самия, жената, чието отдаване ще му позволи да изпита – или да се престори, че изпитва – чувството за самоуважение. Мъжът, който е гордо уверен в собствената си стойност, би искал най-възвишения тип жена, достъпна за него, жената, на която се възхищава – най-силното, най-трудното завоевание, защото усещането за постижение може да получи само от притежаването на героиня, а не на празноглава уличница...

Той не се опитва да придобие стойност, той се стреми да я изрази. Няма конфликт между стандартите на ума му и желанията на тялото му. Но мъжът, убеден в собствената си безполезност ще бъде привличан от жена, която презира – защото тя ще отразява неговото скрито аз, те ще го освободи от обективната реалност, където той не оправдава надеждите, тя ще му даде моментна илюзия за неговата собствена стойност и мимолетно бягство от моралния кодекс, който го е заклеймил.

Забележете противната каша, в която повечето мъже превръщат сексуалния си живот, и забележете кашата от противоречия, която поддържат като своя етика. Едното е продължение на другото. Любовта е нашият отклик на най-възвишените ни добродетели – и не може да бъде нищо друго. Оставете един мъж да опорочи своите ценности и своето виждане за съществуванието, оставете го да се преструва, че любовта не е лична наслада, а е себеотрицание, че добродетелността се състои не от гордост, а от съжаление или болка, или слабост, или жертване, че най-благородната любов е родена не от възхищение, а от милосърдие, не в отговор на ценности, а в отговор на недостатъци, и тогава той ще се разпадне на две части.

Тялото му няма да го слуша, няма да откликва, ще го направи импотентен към жената, която се преструва, че обича, и ще го тласка към най-долнопробната уличница, която може да намери. Тялото му винаги ще следва неразгадаемата логика на най-дълбоките му убеждения; ако той вярва, че недостатъците са достойнства, той е проклел съществуването като зло и само злото ще го привлича. Той е проклел себе си и ще чувства, че извратеността е всичко, на което е способен да се наслаждава. Той е приравнил добродетелността с болката и ще чувства, че порокът е единственото царство на удоволствията. И после ще крещи истерично, че тялото му има порочни желания, които умът му не може да надмогне, че сексът е грях, че истинската любов е чиста емоция на духа. А после ще се чуди защо любовта не му носи нищо друго освен отегчение, а сексът – нищо освен срам...

Както една идея, ненамерила израз във физическо действие, е презряно лицемерие, такава е и платоничната любов; и както физическото действие, ненаправлявано от идея, е глупашко самозалъгване, такъв е и сексът, когато е откъснат от личния ценностен кодекс.

Само човекът, възхваляващ чистотата на лишената от страст любов, е способен на поквареността на лишената от любов страст. Забележете обаче, че повечето хора са раздвоени същества, които се люшкат отчаяно от единия до другия край. Едната им половина е човекът, който презира парите, фабриките, небостъргачите и собственото си тяло. Той таи неопределени чувства относно необхватни въпроси като смисъла на живота и стремежа си да бъде добродетелен. И той крещи от отчаяние, защото не изпитва нищо към жената, която уважава, и в същото време открива, че е във властта на неудържима страст към блудницата от улицата. Той е човекът, когото наричат идеалист.

Другата им половина е човекът, когото наричат практичен, човекът, който презира принципите, абстракциите, изкуството, философията и своя собствен ум. Той гледа на придобиването на материални вещи като единствената цел на съществуванието и се надсмива над необходимостта тяхното предназначение и източникът им да бъдат вземани под внимание. Той очаква от тях да му доставят удоволствие и се учудва защо колкото повече получава, толкова по-малко чувства изпитва.

Той е мъжът, който прекарва времето си в преследването на жени. Отбележете тройната измама, с която се самозалъгва. Той не би признал нуждата си от себеуважение, тъй като гледа с насмешка на такива понятия като морални ценности, но все пак изпитва дълбоко самоотвращение, произтичащо от схващането му, че е парче месо. Не би признал, но знае, че сексът е физическа изява на респекта към личните ценности. Затова се опитва, като изиграе чрез жестове резултата, да се сдобие с това, което би трябвало да е първопричината. Той се мъчи да се сдобие с чувство за собствената си ценност от жената, която му се отдава, а забравя, че жената, която е избрал, няма нито характер, нито преценка, нито ценностен критерий.  Казва си, че цели единствено физическо удоволствие, но забележете, че жените му омръзват след седмица или след една нощ, че презира професионалните проститутки и обича да си въобразява, че е прелъстил добродетелно момиче, което е направило голямото изключение именно за него. Именно чувството за достижение е това, което търси, но никога не намира. Какъв триумф може да бъде спечелването на едно лишено от интелект тяло?

Айн Ранд

Източник: „Атлас изправи рамене“, 1957
Снимки: Frost Magazine, Pinterest

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK