Защо е нужна болестта?
Па този въпрос думата има Ирина Дыбова – известен психолог, педагог и специалист в гещалт-терапията от Краснодар, с която вече сме ви срещали.
(The Sick Girl, Michael Ancher, 1882)
Повечето психотерапевти смятат, че в основата на всяко заболяване има психологическа причина. Но класическата медицина официално признава само 7 заболявания, в които психосоматичният фактор се явява водещ. Това е т.н. „Чикагска седморка” – хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, бронхиална астма, язва на стомаха и дванадесетопръстника, язвен колит, хипертиреоза, захарен диабет.
Болестта възниква като средство за удовлетворяване на потребности, които е невъзможно да бъдат удовлетворени по друг начин.
И така, какво позволява болестта?
1. Право да се грижиш за себе си без чувство за вина
Лекарствата, всички скъпи изследвания, процедури и медицински анализи – разполагате с всичко това, просто защото сте болни. Опитайте да похарчите подобна сума за козметични процедури, масажи, грижа за себе си. За няколко поколения жени това е недопустимо. Винаги съществува нещо, за което е нужно да бъдат отделени повече пари.
2. Право на почивка
Парадоксът е в това, че повечето съвременни жени, дори да разполагат с гъвкав работен график или да работя от дома, все едно – живеят според принцип, който гласи: „При жените има само две състояния, в които тя може да не прави нищо – бременност и болест”.
И цялата наша система е построена на този принцип. Детето не може да не ходи на училище, ако не желае. Единствената причина, заради която може да пропусне училище е болестта. Не е ли това абсурдно?
3. Право на грижи от близките
Възможност да се почувствате като обгрижван човек. У нас не е много прието да се грижим за „силните, умните и успелите”. Болестта дава именно това право – да получите грижи и нежност.
Ако близките продължат да игнорират това състояние, дори след недвусмислените сигнали за помощ, то болестта ще прогресира и в някакъв момент те ще бъдат принудени да чуят тези молби.
4. Вниманието на близки и приятели
Болестта е начин да се почувствате особени, важни, заслужаващи внимание. Говорят за вас, обсъждат болестта ви, ставате „тема на деня”. Колкото по-сложно е здравословното ти състояние, толкова повече са ахканията и охканията на останалите.
5. Уважение
Човек, изпитващ големи страдания, наред със съчувствието, жалостта и мисълта на другите: „Господи, дано никога не ми се случва подобно нещо!”, предизвиква страхопочитание и уважение.
Ако онова, с което се занимавате в момента не предизвиква уважение /най-вече у самите вас/, сериозното заболяване ще ви го даде. С него ще получите и възможността да се почувствате като „герой”.
6. Възможността да не решавате нищо, което трябва да бъде решено
Когато детето се разболее сериозно, идеята за развод се отлага. Собствената болест пък налага да отложите належащите проекти и да смените настоящата си дейност. Дългосрочните грижи за близък човек са сериозна причина да не се задават въпроси за личния живот и кариерата.
7. Възможност за житейска пауза, забавяне, заслушване в себе си
При болест, животът забавя своя ход и на преден план излиза онова, което преди сте игнорирали или не сте забелязвали. Всяка утрин, всяко вдишване, всяка стъпка, сега става важна за вас.
8. “Последната воля на умиращия”
Желанията на боледуващия е прието да бъдат чути и по възможност – изпълнени. Болестта има силата да заставя останалите да направят неща, които дълго са отлагали или просто избягвали, като удовлетворят желанието на болния.
9. Да видите света по друг начин. Болестта позволява да обитавате друга реалност
Когато единственото възможно действие за вас е с часове да наблюдавате малкото пространство, в което се намирате, виждате живота по съвършено различен начин. Ограничението променя представата ви за света.
10. Да преосмислите живота си
Сериозното заболяване ви заставя да се замислите за това, за което преди сте предпочитали да не мислите изобщо.
Когато видите възможната перспектива, това е краят – цялата лъжа за вас самите и живота ви, сякаш отлита надалеч и вие оставате само с истината. В този миг се случва глобалното преосмисляне на целия ви живот.
Всички споменати потребности е нужно да бъдат удовлетворени. Въпросът е единствено в начина. Ако един възрастен човек по някакви причини не е готов да заяви открито своите потребности, той несъзнателно включва театъра на тялото и тези потребности ще бъдат удовлетворени посредством манипулацията на тялото – чрез болестта.
Вродените заболявания или болестите на детето до 6-8 години, са неосъзната майчина молба. Начинът тя да удовлетвори потребностите си за сметка на болното си дете. Започвайки от възможността да не ходи на работа, стигайки до личната женска мисия да бъде майка на тежко-болно дете.
Да се признаят тези неща директно, без нужната готовност, е невъзможно. Включва се силна психологическа защита. Затова има смисъл осъзнаването им да става постепенно.
Задавайте си следния въпрос:
Какво ми позволява да получа тази болест? – Дайте искрени премери, направете списък. Изживейте всеки отговор. Без да осъждате себе си, а с признанието, че именно този начин ви доставя нещо, особено важно за вас.
Позволете си да получите същото това нещо, но открито в отношенията си с останалите, говорейки за потребностите си, признавайки нуждата си от тях.
Болестта си отива тогава, когато отпадне необходимостта от нея.
Автор: Ирина Дыбова
Източник: aum.news
Картинa (zaglawna): Death in the Sickroom by Edvard Munch, 1893