Ако следваш повелите на сърцето си, никога няма да навредиш на друг ~ МУДЖИ

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

„Когато изчезне личността, изчезват и личностните проблеми.“

Понастоящем  роденият в Ямайка Муджи е един от най-известните духовни учители в света. Милиони негови последователи обсъждат смисъла и значимостта на словата му. Някои го наричат мъдрец. Други просветлен. Муджи не е съгласен нито с едното, нито с другото. Той оставя простите слова чрез него да говорят за истината, за себепознанието и за смисъла на живота.

Мислите и чувствата идват и си отиват, подобно на вълни, играещи си по повърхността на океана. Остави ги да идват и да си отиват, това е естествено за вълните. Океанът, водата, вълните – това е едно и също. Ти просто бъди свидетел.

Вие създавате атмосферата на вътрешните си чувства. Ако не им се противопоставяте, ще видите колко е лесно да си кажете: „Ето, сега се проявява това чувство, аз съм наясно с него, нека дойде, да постои и да си тръгне, а при мен ще остане само това, което Съм.“

Само този, който е способен да плава по естествения ход на събитията с неговите разочарования, е щастлив.

Твоят стремеж да контролираш живота – контролира теб.

Не се опитвай да напъхаш живота в някакъв план, появил се в ума ти. Приеми го с лекота. Нека всеки момент бъде едно откритие.

Изправи се пред страховете си и престани да позволяваш на ума да те държи в робство.

Умът е като вятър. Постоянно е в движение – такава е природата на вятъра. Истинското Аз е пространство. Безкрайно. И не се движи.

Умът и тялoтo ca нeнacитни нa тъpceния и yceщaния  пocтoяннo пътyвaт. Eдинcтвeнo Cъpцeтo нищo нe тъpcи – нeгoвaтa oбитeл e Бeзĸpaйнa... и ĸъдeтo и дa oтидeтe, тo винaги e y дoмa.

В сърцето си ти си същество, пълно с любов и покой. Не е нужно да отиваш където и да е, за да намериш покоя. Той е точно там, където си ти.

Ако не обърнеш внимание на някаква мисъл, тя няма да има никаква власт над теб. Не е дори нужно да се отървеш от нея. Тя просто няма да съществува.

Слънцето не е там, за да ни свети или за да помогне на някой да се сдобие с бронзов тен. Слънцето просто съществува. Истинското „Аз“ е като слънцето. То просто съществува.

Животът не ти дължи нищо. Когато осъзнаеш това, ще бъдеш благодарен за всеки миг.

Нещо те е довело до тук, сега. Довери се на тази сила.

Животът е спонтанен танц, който възниква от цялото. Не му е нужен разказвач. Той просто е!

Животът ти протича естествено. Не му се меси! Нека всичко идва по реда си. Остани в неутрална осъзнатост.

Всички пътища на душата се стремят към Единството, към Океана на Битието. Съществуват множество пътища за Ума; и няма път за Сърцето, защото Сърцето е безкрайно и изпълва себе си с всичко.

Ако действаш според повелите на сърцето, никога няма да навредиш на друг.

Слушаш ли сърцето си, започваш да се движиш в правилна посока и спираш да се замисляш, правилна ли е или не.

Ако се поспреш и почувстваш биенето на собственото си сърце, ще се окажеш зад пределите на ума, в настоящия момент, който е абсолютно завършен и пълен.

Идеята, че представляваш нещо особено и вярата в това убеждение, е пълна заблуда, абсолютна илюзия.

Защо е нужно да се опитваш да бъдеш нещо особено, когато просто можеш да бъдеш себе си?

Ако мога да дам някакъв съвет, бих казал: не се отъждествявай с нищо. Бъди абсолютно празен. Бъди никой и нищо. И забележи, няма да загубиш нищо друго, освен една илюзия.

Не се подценявай и не се надценявай. Не казвай, кой си, защото дори това не знаеш. Остани пуст – без отъждествяване и намерения. Остани в тишина. Позволи на Истината да ти покаже, кой си.

Ти не можеш да възприемеш себе си. Можеш само да възприемеш някаква идея за себе си. Всичко което можеш да видиш, няма как да си ти.

Ако искаш да намериш Себе си, загуби себе си.

Когато изчезне личността, изчезват и личностните проблеми.

Личността е само дреха, която носи истинското „Аз“ в продължение на времето, наречено живот. Тялото също е само дреха, която ти се дава за това време живот.

Да се родиш в човешко тяло е прекрасна възможност да опознаеш това, което е отвъд формата.

Развий си навика да мислиш за себе си като за съзнание, а не като за тяло или личност. Не се асоциирай с обект или концепция.

Ако не се нуждаеш от никакви усилия да дишаш, не се нуждаеш и от такива да бъдеш себе си. Всички практики са необходими на ума, не за „Аз“-а. Той е перфектен и без тях.

Умиращият от глад не се „интересува“ от храната, както задушаващият се не се „интересува“ от въздуха. Жаждата за свобода, за Себепознание не е интерес, тя е жизнена необходимост.

Никой не иска да си свободен. Даже този, който те обича, се страхува, че ще станеш свободен. Защото когато си свободен, ти си непредсказуем. Ти даже не знаеш какво ще кажеш след секунда или какво ще правиш. Ти си истински. Това плаши ума…

Ако се страхувате да загубите нещо, не можете да му се наслаждавате.

Там, където има гордост, привързаност и желание – там има и страдание. Когато се пробудим от невежеството и осъзнаем истинската си природа, страданията изчезват.

Когато сте свободни, не се нуждаете от одобрение, даже не ви е нужно да сте обичани.

Всичко се разбира в Тишината, когато няма никой, който да я оценява.

Толкова много неща привличат вниманието ти. Но в момента, в който се фокусираш върху самото внимание, настъпва Тишина. Именно тя ти открива Истината.

Ако това, което правиш ти е трудно, замисли се – нужно ли ти е?

Върши само това, което леко ти се отдава, не върши нищо свръх силите си.

В момента, в който се откажете от патериците си, ще можете да танцувате. До момента, в който не се откажете от тях, не знаете, че можете.

Ако думите ми са верни, то Ти си този, които ги прави такива. Те оживяват в теб, защото ги слушаш със Сърцето си.

Аз не мога да ви направя щастливи. Мога само да ви напомня, че Щастието е вече тук и да насоча вниманието ви към Източника.

Снимки: Satsang, Enlightenment & Non Duality Videos; Mooji TV; Pinterest

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK