Православният възглед за душевните болести ~ Дмитрий АВДЕЕВ

В книгата „Православният възглед за душевните болести”, предназначена за широк кръг читатели, православен психиатър и психотерапевт Дмитрий Авдеев анализира природата на душевните болести и начините за справяне с тях от гледна точка на Православието. Предлагаме ви отговорите на Авдеев на някои интересни въпроси, свързани с болестите, медитацията, йогата и хипнозата.

В какво се състои ползата от поста за душата?
Целта на поста не е спазването на диета. Постът е школа за духовно израстване, за благодатно преобразяване на душата. Чрез въздържанието от блажна храна и чувствени удоволствия заради Христа душата получава Божията благодат. А психологически погледнато – разбира се, волята се укрепва. Много са плодовете от поста.
Господ ни дава свобода от греха. Веднъж един младеж ми заяви, че той и така е свободен. Тогава аз го помолих да не пуши два или три дни (той беше заклет пушач). На това младият човек ми отговори: „Това не ми е по силите. Не мога да не пуша”. И аз му обясних, че той е роб на своя греховен навик и съвсем не е свободен.

Винаги ли можем да проследим как се е развила една или друга болест, каква е причината за нея?
В редица случаи това е много лесно да се направи. Да предположим, че човек е извършил някакъв грях, направил е или е казал нещо мерзко. И вследствие на това го измъчва съвестта (ако тя още е жива): човек губи настроение, сън, апетит. Лекарят поставя диагноза депресия. Но ясно е, че нейните корени са греховни. Има и друг вид депресивни разстройства, които са свързани с обменните процеси в структурите на мозъка. Тези обстоятелства са много съществени и е важно да ги осъзнаваме.

Полезно ли е да се занимаваме с йога и медитация?
Медитацията е средство за саморазвитие и самоусъвършенстване, прилагано в източните мистични практики. Ето как изглежда използването на медитацията в йогата. Класическата йога се състои от осем последователни степени, които включват практически целия „арсенал” на телесните и душевните функции. Медитацията активно се използва на последните две степени. Седмата степен, „дхияна”, обучава йогата на способността да съзерцава един и същ обект продължително време, без да се разсейва (медитация в истинския смисъл на думата). А осмата степен, наречена „самадхи”, води обучилия се на медитация йога до „поглъщане на „Аза” от абсолютното съзнание”. Това съзнание, според учението йога, увенчава трудовете на „подвижника” с блаженство и му дава „духовно виждане”, тоест способност ясно да различава истината и лъжата.
Свещеник Владимир Елисеев в книгата „Православният път към спасението и източните и окултните мистични учения” по този повод пише: „Медитацията и нейните плодове нямат нищо общо с духовното виждане, в което изчезва слепотата на духа; това е практика на лъжливи образи и усещания, чрез които духът се заслепява още повече, защото попада в примката на необикновени и поглъщащи преживявания, откъдето и самият той вече не иска да излезе. В медитацията няма докосване на Светия Дух, както няма и покаяние, което е необходимо условие за духовно виждане. Без покаяние няма очистване от греха, а в неочистената душа няма да влезе Светият Дух, защото е казано: „В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха; защото Светият Дух на премъдростта ще се отдалечи от лукавство, ще се отвърне от неразумни умувания и ще се засрами от приближаващата се неправда” (Прем. 1:4-5).
Тук трябва да изясним следното. Проповядващите йога индуси отричат Божественото откровение в този смисъл, в който го разбират християните. Според техните убеждения откровението идва не от някакъв отделен източник, а е разкриване на висшето „Аз” в самия човек. Като следват тези възгледи, учителите по йога, както и по индуизъм, внушават на своите ученици, че те са частици от самото божество и ако проявят определено усърдие, могат да достигнат святост и могъщество.
Както се вижда от казаното по-горе, йогата е антихристиянство. Свещеник Родион в книгата „Хора и демони” много точно сравнява твърденията на йогите с мислите на възмечталия за себе си Денница, който паднал от небето и станал сатана (вж.: Ис. 14:14). Християнинът се уповава на Господа, на Неговата милост и благост, а съвсем не на собствената си немощ и грехове.
Някои хора се занимават с йога и медитация, както те смятат, само заради физическото самоусъвършенстване. Йеромонах Серафим (Роуз), който подробно изследва този въпрос, еднозначно твърди, че занимаването с тези „източни премъдрости” само заради телесното здраве вече подготвя човека за определени духовни възгледи и дори преживявания, за които той, несъмнено, не се и досеща. Случвало ми се е да се сблъсквам с тежки психични нарушения у хора, които продължително време са се занимавали с йога и медитация.

Какво бихте казали за хипнозата?
Хипнозата широко се използва в официалната медицина от психотерапевтите. Привържениците на прилагането на хипнотичните трансове говорят за откриването на особени психосоматични канали по време на хипнозата, за влиянието върху психиката на човека, заобикаляйки критиката („без задръжки”), за разкриването на потенциала на организма, за потресаващи терапевтични ефекти. Като специалист уверено мога да заявя, че няма никакви изключителни ефекти. А дори и да има някаква „полза” от хипнозата, то не се знае какъв ще бъде отзвукът от нея в бъдещето… Всъщност знае се, и то съвсем определено. За това хипнолозите, в най-добрия случай, изоб­що и не помислят.
Хипнозата е насилие над човешката душа. Например в третия стадий на хипнозата – сомнамбулът (хипнотизираният) във всичко безпрекословно се подчинява на своя „гуру” и при него могат да се наблюдават халюцинации: той може да вижда, да чува, да усеща несъществуващи предмети и хора; може да не чувства болка; да разкрива свои скрити мисли, чувства, желания. Впрочем, съществува така нареченият ефект на постхипнотично внушение. Това е, когато указанията на хипнолога се изпълняват определено време след провеждането на сеанса.
Доколко е оправдано лишаването на човека от критичност и разсъдък дори и за кратко време, дори и с на пръв поглед добра цел? Няма никакво оправдание за това. Човекът е велика тайна и на нас, грешните, просто не е дадено да знаем и да виждаме какво изпитва душата в състояние на хипноза, както става в дълбините на човешкия дух. Методите, насилствено въздействащи на личността, са чужди на Православието. Нито един светия не е прибягвал към това да изцелява човека в изменено състояние на съзнанието. Божиите угодници кротко и смирено са проявявали дара на изцеление над хората, който са получили от Господа за светостта на своя живот.
Преподобният Нектарий Оптински казва: „Хипнозата е нещо ужасно. Имало е време, когато хората са се страхували от това действие, бягали са от него, а сега се увличат… и извличат полза от него. Цялата беда е, че това знание влиза в нашия живот под прикритието на нещо, което може да донесе огромна полза на човечеството”.
„Хипнозата е зла, нехристиянска сила” – твърди преподобният Варсануфий.
„А ако вие, оставили Бога, прибегнете към магнетиз­ма, който е противоестествено средство, – аз вече нищо не мога да ви кажа” – изобличава преподобният Макарий.
Протойерей Григорий Дяченко отбелязва, че в древността от хипнозата са се ползвали маговете и вълшебниците. Използването на хипнозата изобличава и йеромонах Серафим (Роуз). Епископ Варнава (Беляев) пише: „Не може да се отрече, че те при това прокарват сила, но бесовска сила”.
Трябва да се отбележи, че с времето хипнозата започва да играе ролята на наркотик. Едни и същи хора ходят от хипнотизатор на хипнотизатор, стремят се все по-често да изпитват „необикновени” състояния (това е така наречената хипнофилия). Колко жалко за тези хора! И колко престъпно постъпват онези, които ги привеждат към подобна зависимост. Описана е и хипноманията. Този термин означава значително увеличаване на чувствителността към хетерогенни (от други лица) внушения. През последните години в специализираната литература се появиха много публикации, свидетелстващи за дезорганизацията на психическата дейност на човека след честото прилагане на дълбока хипноза над него.

Каква е основата на Вашия метод на лечение?
Божиите заповеди определят светогледната основа на лекаря, неговото отношение към личното му дело, към хората, идващи за помощ и лечение. Главното за православния психотерапевт е самият той да бъде с Христа! Няма никаква методика в обичайния смисъл на тази дума, нито някакъв универсален съвет. В процеса на психотерапията се срещат две души, две сърца. Психотерапевтите, докосвайки се до душата на своя подопечен, трябва да имат чувство на благоговение, защото всеки човек е притежател на най-великия Божи дар – светинята на душата, която е образ и подобие на Твореца.

От „Православният възглед за душевните болести“, изд. „Омофор“

Дмитрий Авдеев е руски православен психиатър, психотерапевт, медицински психолог, кандидат на медицинските науки, член на Съюза на писателите в Русия.
Работил е в различни лечебни заведения, доцент е към катедрата по психология, лекар-психотерапевт към Центъра за духовно обгрижване на името на св. Йоан Кронщадски. Приемал е пациенти към храма на свети мъченик Бонифаций (Областната психиатрична болница в Москва). През 2005 г. оглавява Института по проблемите на формирането на християнско отношение към психичните заболявания и получава длъжността професор. През 2012 г. на Д. А. Авдеев е присъдено научното звание професор на Руската Академия по Естествознание (РАЕ). 

Споделено от: svet.bg
Изображения: Brian Kershisnik

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK