„Ти си тук. И аз съм тук. Откъдето и да са дошли, Идиотите също са тук. Те са единствените, които не го знаят.“

Ако имате нещастния опит да работите за някого, за когото мислите, че е истински идиот, д-р Джон Хувър ни казва, че има надежда. Повече от две десетилетия той пише книги, посветени на лидерските способности, креативността и организационните умения. Отличителен белег в тях е свободното боравене с думата „идиот”.  Споделяме някои избрани моменти от бестселъра му „Как да работим за шеф Идиот“ – книга, за всеки, на когото му се налага да работи.

Въпросът, който идва на ума на всеки работещ човек в целия свят, е: „Защо Бог позволява на Идиотите да станат шефове?“ В един свят, в който баскетболистите са платени повече от учените, търсещи лечение на рак и където хората се вълнуват какво мислят холивудските актьори и мултимилионерите музиканти за световната политика, фактът, че Идиоти стават началници изглежда като най-жестокия номер от всички.

Космическите въпроси

Всички ние, които искаме да обезопасим Вселената срещу Идиотите, трябва да обещаем, че ще се молим усърдно. В допълнение към грижите и храненето на моите по-добри ангели, имам списък с въпроси към Бога, който ако не отговори на молитвите ми, ще се надявам да ми отговори, когато го срещнем. Предлагам ви да подготвите свои въпроси. Колкото по-бързо получим отговори от Всемогъщия, толкова по-скоро ще знаем, че задаваме правилните въпроси и толкова по-скоро ще можем да започнем изработването на устойчиви решения за пандемията от Идиоти шефове. Тук съм събрал няколко примерни въпроси, които да отправите към вашата Висша сила:

На първо място защо създаваш Идиоти?

Защо трябва интелигентни хора да страдат от тревоги, страхове и тревожност, докато Идиотите спят добре през нощта и се събуждат свежи?

Защо държиш Идиотите в неведение за пораженията, които причиняват?

Каква е целта на това да има Идиоти?

Как Идиотите се вписват в голямата картина?

Веднъж щом станете себесъзнателен, просветен, трансцендентен (като надминете, излезете извън границите на обикновения опит), Идиотът – този, който може едновременно да се отрази върху миналото, настоящето и бъдещето на собственото си лично състояние и обстоятелства – във вас ще изчезне и вие вече няма да можете да живеете в техния свят. Вашата интелигентност, такава, каквато е, ще ви измъчва ден и нощ. Ще страдате от липса на сън, ще преживявате психотични епизоди, ще бъдете неволно институционализирани, ще станете привлекателни за адвокатите по правата и свободите без ваше знание, ще ви пуснат обратно на улицата и ще тревожите семейството си до смърт, докато кучето ви ви намери да спите в гаража си.

Единствената ви разумна алтернатива остава да приемете неизбежността на глупостта . Добре дошли в реалния свят. Вие по-скоро можете да предизвикате промяна на глобалния климат, отколкото да имате какъвто и да е ефект върху броя и разпределението на Идиотите на планетата. Понякога изглежда така сякаш извънземни Идиоти в човешки тела са завладели Земята. Може би това е една космическа конспирация, целяща да ни попречи да изследваме космоса отвъд нашия собствен квартал, която обитателите на съседните галактики са подписали преди много време.

Ти си тук. И аз съм тук. Откъдето и да са дошли, Идиотите също са тук. Те са единствените, които не го знаят. Не може ли всички ние просто се разбираме? Казвам ДА... поне донякъде. Фокусът трябва да бъде върху нашето лично пътешествие към възстановяването, просветлението и обогатяването.

Глупостта не може да бъде точно заболяване, но тя трябва най-малкото да се класифицира като синдром.

Запознайте се с живите мъртви. Тези зомбита се разхождат наоколо, мислейки, че могат да променят Идиотите в живота си. Ние се нуждаем да успяваме, въпреки Идиотите в живота ни и Идиотите вътре в нас.

Животът ще бъде неуправляем, ако се опитате да контролирате глупостта, която е различна от вашата собствена. Трябва ли да го казвам отново? Тя е твърде мащабна. Оставете я. Вашата Висша сила може да се справи с това сама. Вие и аз трябва да инвестираме нашите ресурси в управлението на собствената си глупост. Сега вече говорим за това, което можем да контролираме. Може би. Ако продължаваме да държим цялата универсална идиотия в перспектива и контекст, има надежда за нас.

Опитвайки се да управляваме нашите собствени проблеми с глупостта, без да проявяваме уважение към глупостта около нас, е като да караме в насрещното по магистралата. Това е като да си търсим белята. От друга страна, шофирането в правилната посока, гледайки собствените си работи и дори целенасочено безопасното шофиране не гарантира, че някои Идиот няма да се сблъска с вас. Всеки един от нас е кола в тежък трафик. Дръжте едното си око в огледалото за обратно виждане.

Изповедта е добра за душата. Движите се по течението. По-лесно е да се изтласкаш към повърхността от дъното на басейна, а не обратното. Да признаете безсилието си е първата стъпка към възстановяването. Следващите стъпки ще ви разкрият кой има власт и как можете да се включите в нея, за да постигнете своето собствено спокойствие.

Ако мислите, че сте по-умни, по-талантливи и по-изобретателни, отколкото е шефът ви си и през цялото време негодувате срещу него, кой е Идиотът тогава? Ако наистина сте по-умни, по-талантливи и по-изобретателни, ето вашият шанс да го докажете, дори само за собственото си спокойствие. Под доказване имам предвид изкуството на успешното управление на вашите физическо, емоционално и духовно състояние, въпреки че работите за Идиот.

Не всеки шеф е Идиот, а и не всеки Идиот е шеф. Някои шефове са много по-лоши. И-началниците не са изцяло лоши. Повечето от тях са добри в нещо. Дори счупеният часовник е точен по два пъти на ден. Дори сляпата катерица се препъва в жълъд от време на време.

Жесток свят

Ще ми се да вярвам, че компетентността на работното място е редовно награждавана. Но опитът и наблюденията ми показват съвсем друго. Ако са ви наградили на работното място за вашата компетентност и талант, значи сте благословени да имате просветлено ръководство. Бъдете благодарни и ентусиазирано подкрепяйте тази култура, която разпознава и награждава добродетелите. От друга страна, няма какво да спечелите, ако се фрустрирате и започнете да биете глава в стената всеки път, когато компетентността бива наказана. Наказанието не винаги е плод на конспирация. Понякога шефовете просто не са наясно какво правят.

По-често компетентността е пренебрегвана, отколкото наказвана. Ако И-шефовете са некомпетентни, то как ще разпознаят компетентността у своите служители? В крайна сметка това качество няма да ви помогне изобщо, ако работите за И-шеф, или дори ще ви изхвърли от доверения му кръг, защото ще карате всички останали в него да се чувстват неудобно. Това е основата на проблема с компетентността – тя кара някои хора да се чувстват неудобно.

Компетентност, креативност и промяна

Истинската компетентност обикновено е съпътствана от креативност. Компетентността и креативността за непознати понятия за Идиота. И-шефовете са консервативни и настояват нещата да се вършат по един точно определен начин – начина, по който те са научени да ги вършат. Ако някой е несигурен в себе си, той може да намери утеха в сковаността. По същия начин промяната и неизвестността са като криптонит в ръцете на Идиота. Закостенелите хора отбягват промяната, защото не я разбират и следователно се страхуват от нея. Истинската компетентност я приветства и не може да се споразумее с консерватизма. Много хора избират да следват установени навици в живота си като заместител на компетентността. Дайте им рамка на работа, набор от правила и те ще действат с увереност. Следващия път, когато И-шефът ви каже : „Защото така правим нещата тук“, вие ще знаете какво наистина има предвид. Той иска фиксирани правила и процедури, на които да се уповава, независимо дали те са смислени или не.

Сигурността чрез структура е една от фазите на развитие при детството. Може би си спомняте майка ви да казва „Защото аз ти казвам така и това да е напълно достатъчно. Възприемате това и го използвате пред по-малкия ви брат или сестра „Защото мама каза така“ и очаквате да има същия ефект. Как се почувствахте, когато за първи път видяхте мама и татко да правят нещо съвсем различно от йерархичния модел на поведение от детството ви, както сте свикнали да ги виждате? Сигурно това е обърнало света ви с главата надолу. И-шефовете обикновено са затворени в този момент на детството, когато всичко се прави както се прави, защото така се прави. Те намират сигурност не в компетентността, която не притежават, а в правилника за действие. Истинската компетентност и креативност са награди сами по себе си. За креативните и компетентни хора промените са добре дошли и се възприемат като стимулиращо предизвикателство.

Характер за харесване

Независимо дали сте прави или грешите, усърдни или мързеливи, умни или не чак толкова, истината е, че повечето шефове не биха повишили някого, когато не харесват. Такава е човешката природа и не ви съветвам да й се противопоставяте.

Амбициозните, креативни, иновативни и ентусиазирани членове на тима могат да привлекат върху себе си негативно внимание и да бъдат изключени или поне да предизвикат недоверие у поддръжниците на статуквото. Много от хората, които вършат добра работа и допринасят за постигането на организационните цели, виждат труда си омаловажен, маргинализиран и покварен. Голяма част от тях вярват, че усилията им ще бъдат достойно оценени в друга организация. Това рядко се случва. По-вероятно е тревата да не е по-зелена на новото им пасище и единственото, което са постигнали е да изличат старшинството си в йерархията. Лошите шефове са навсякъде. Може би е най-добре да овладеете изкуството да работите с тях там, където се намирате сега. След няколко разочароващи опита да намерят по-зелено пасище, някои преди ентусиазирани хора изтръпват, замлъкват и се сливат с работната среда и успяват да стигнат до пенсия преди някой да ги забележи. Това не е било първоначалното им намерение, но системата ги е нокаутирала и това е начинът, по който са се развили нещата за тях. Може да се каже, че са били зашлевени от невидимата ръка, за която говори Алан Смит и която контролира икономиката. Никой не знае откъде идва и накъде отива, но въздействието й е налице.

Спрете да търсите съвършенство

Професионалното израстване, както и личното, е процес на рафиниране. Както казваме в мазето на църквата всяка сряда – прогрес, не съвършенство. Да отдадем нужното на самия процес е по-важно от това да постигнем съвършенство. Дори да го постигнете, останалите във вашата организация (на първо място шефа ви) ще се включат в работата ви и ще я объркат, предизвиквайки вашето недоволство, озлобление и отново отчуждение. Да се освободите от идеята, че вие или някой друг около вас може да постигне съвършенство, ще се окаже едно от най-освобождаващите преживявания във вашия живот.

Източник: "Как да работим за шеф Идиот", изд. Световна библиотека-София