„Вътрешната проститутка“ блудства с почтеността ви до пълна загуба на самоуважението

„Познавам една жена, която си сменя възгледите през три дни. Но когато й казах, че почтеността не е нейно качество, тя се ядоса и ми отвърна, че нейната представа за почтеност е различна от моята. За нея това означава, че никога не е откраднала пари.“ ~ Айн Ранд

(Woman in a Grey Sweater, 1988 - Lucian Freud)

Първото нещо, за което повечето от нас мислят, когато чуят думата „проституция“ е предоставяне на тяло за секс в замяна на пари.

Забравете тази дефиниция, защото проституцията, за която се говори в тази статия, няма нищо общо със секса срещу пари. Това, което ще разглеждаме е „вътрешната проститутка“ – една тенденция, която всички ние носим. В книгата си „Свещени договори“ Каролин Мис разглежда „вътрешната проститутка“ като архетип, който всички притежаваме и който оказва влияние върху живота ни по най-различни начини.

Архетип е образ, модел или универсален символ, който съществува в рамките на човешката психика и се предава от поколение на поколение.

Всички в някаква степен имаме в себе си тази „вътрешна проститутка“ – и мъжете и жените. Тя се проявява в живота ни всеки път, когато метафорично се опитваме да „продадем“ част от себе си, за да получим нещо друго.

„Вътрешната проститутка“ процъфтява, благодарение на опасенията ни свързани с оцеляването и сигурността.  Най-силно влияние има върху хора, които са имали емоционално или физически нестабилно детство.

(Bella, 1981 - Lucian Freud)

С цел да си осигури чувство за сигурност, „вътрешната проститутка“ ще направи всичко по силите си, за да гарантира чувството си за безопасност и защита. Какво включва това:

Да жертваш мечтите си в името на комфорта;
Да пренебрегваш ценностната си система, за да получиш социално одобрение;
Самоцелното привличане на вниманието на околните;
Правенето на нещо с цел финансово облагодетелстване, а не от страст или убеждение;
Да се продаваме, за да спечелим популярност, изменяйки на себе си и на уникалното послание, което носим;
Когато оставаме в токсични и неприятни отношения, за да си осигурим емоционална, социална или финансова сигурност, вместо смело да се изправим пред неизвестното;
Всеки път, когато правим компромис със себе си в името на мнимото спокойствие;
Да се държим изкуствено мило с другите, за да получим нещо от тях;
Когато правим нещо, което е в разрез с нашата етика;
Манипулирането на другите, за да извлечем изгода от тях.

Уравнението изглежда така: Аз ще ти дам всичко, което желаеш, дори за сметка на моята вяра, самоуважение и почтеност, дотогава, докато ти ми дадеш това, което искам от теб в замяна (под формата на финансова или лична изгода).

„Вътрешната проститутка“ ще пожертва себе си, за да получи чувство за безопасност и сигурност. Никоя област не се счита за „свещена земя“ за нея. Всичко е обект на покупка и продажба.

(Guy Half Asleep, 1981-1982 - Lucian Freud)

Въпреки това, без значение колко „лоша“ или „негативна“ „вътрешната проститутка“ изглежда, тя реално е напълно неутрална сила. Тя се превръща в проблем само, когато не сме наясно с нейното влияние в живота ни. Всъщност тя може да се превърне и в „пазителка на вярата“, тъй като в нейната власт е да ни предупреждава всеки път, когато сме склонни да продадем част от себе си за печалба.

Ако се сприятелите с нея, тя може да ви помогне да откриете тези сфери на живота си, в които се „предлагате“ и „продавате“ на другите хора. Тя е способна да ви научи да развиете собствената си почтеност, самоуважение и вяра в себе си.

Най-есенциалният урок, който ще научите от „вътрешната проститутка“ е урокът за доверието. За да се научим да се доверяваме, е нужно да вярваме в собствените си способности и сили да си осигурим благополучие. Когато сме изпълнени със съмнения и се уповаваме на външни богатства, удобства и награди, откриваме, че чувството ни за несигурност още по-бързо започва да се възпроизвежда. В резултат на това, натрапчивото поведение на „вътрешната проститутка“ продължава.

Единственият начин да неутрализираме „вътрешната проститутка“ и де се поучим от нея е като развием доверие в себе си и собствените ни възможности сами да си осигурим всичко, което желаем. За да стане това, нужно е да осъзнаем, че това, което сме се простира отвъд нашата личност, титли, работно място, външен вид или мисли. Как би могло да имаме доверие в нещо, което не е истинското ни „Аз“?

Какъвто и фалшив образ да си изграждаме, той не би могъл да ни донесе чувство за сигурност и комфорт. Необходимо е да се свържем с онова място в нас, което е неизменно, което никога не се променя. Това място е самото съзнание. Това място е вашият център. Само човек, който е събран и цял, би могъл да има усещането за уют и комфорт във Вселената.

„Вътрешната проститутка“ не е наш враг, нито нещо, от което да се срамуваме. Това е нормален защитен механизъм, присъстващ във всеки, но в различна степен. Не е нужно да се „поправи“, достатъчно е да сме наясно със съществуването й и тогава тя някак магически изчезва. Когато сте наясно с нея, можете да я приемете, без да й позволявате да диктува вашите решения или действия.

(Man in a Chair, 1983-1985 - Lucian Freud)

Ето някои от въпросите, които можете да си зададете, за да сте наясно със съществуването й:

В кои области на живота си съм избрал да жертвам автентичността си и собствените си разбирания, в замяна на пари, вещи, популярност, сигурност, комфорт и уважение?

Пребивавам ли в момента в личния си живот или на работното място в токсични взаимоотношения, които ми вредят?

Правя ли за другите неща, които не харесвам?

Дали съм продал или пожертвал морала си за нещо?

Колко пъти лъжа и казвам неистини, за да получа нещо лично за себе си?

Искал ли съм от хората да правят компромиси със себе си, за да ми е по-удобно на мен?

Докъде съм способен да стигна, за да си осигуря сигурност и безопасност?

След като си отговорите на тези въпроси, си припомнете думите на Айн Ранд: „Казват, че най-лошото, което можеш да направиш на някого е да унищожиш самоуважението му. Но това не е вярно. Самоуважението е нещо, което не може да бъде убито. Най-лошото е да унищожиш нечия заблуда за самоуважение.“

Източник: lonerwolf.com
Изибражения: Lucian Freud (1922 ~ 2011)

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK