Толкова съм зает, че съм принуден да отложа датата на смъртта си ~ Бъртранд РЪСЕЛ за старостта

Големият британски философ, математик и Нобелов лауреат, в размисли за остаряването, включени в Portraits From Memory, 1956

Как е нужно да остаряваме

Първият ми съвет – щателно подбирайте своите предци. Макар родителите ми да починаха млади, разчитайки на други свои роднини в това отношение аз наистина съм преуспял. Моят дядо по майчина линия действително загина в разцвета на силите си на 67-годишнавъзраст. Затова пък останалите трима мои предци, доживяха повече от 80 години.

Баба ми, по майчина линия…, едва овдовяла, тя посвети себе си на образованието на жените. Обичаше да разказва, как в Италия срещнала един престарял джентълмен, който изглеждал твърде печален. Баба ми го попитала за причината за неговата тъга, а той отвърнал, че тъкмо се бил разделил задълго с двамата си внука.

„Боже, мили!” – възкликнала баба ми. – „Аз имам 72 внука, и ако се натъжавах всеки път, когато се разделях с някой от тях, животът ми щеше да бъде твърде жалък!”

„Безсърдечна жена!”- отвърнал италианският джентълмен. Но изказвайки се от името на един от всичките 72 внука, аз предпочитам рецептата на баба ми. Не мисля, че тя имаше време да забелязва собственото си остаряване. И именно това е, по моему, рецептата за съхранение на младостта.

В психологически план, при остаряването се изправяме пред две опасности. Едната – прекомерна загриженост за миналото. Безполезно е да се живее със спомени, съжаления за доброто старо време или потъване в скръб по починалите приятели. Мислите на човека трябва да бъдат обърнати към бъдещето и нещата, които можем да променим. Другата опасност е вкопчването за младостта, с надеждата да почерпим от жизнените й сили и енергия. Когато вашите деца пораснат, те искат да живеят своя живот. Ако продължавате да се интересувате от тях така, както в началото на живота им, навярно ще им дотегнете, освен ако те не притежават изключителна безчувственост.

Не казвам, че човек трябва да бъде безразличен към децата си, но този интерес е длъжен да бъде пасивно-съзерцателен.

Някои възрастни хора потискат страха от смъртта. В младостта това чувство е оправдано…, но при старите хора, познали радостта и мъката на човешкия живот, и постигнали всичко, на което са били способни, страхът от смъртта е по-скоро малодушен и срамен.

Толкова съм зает, че съм принуден да отложа датата на смъртта си.

Бъртранд Ръсел

Източник: izbrannoe.com
Снимкi: Pinterest, LuxFon

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK