Как се преодолява тревожност

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

Страдате ли от тревожност и безпокойство? Опитвали ли сте всичко, за да преодолеете това изцеждащо силите ви състояние? Вероятно е имало моменти, в които сте успявали да го потиснете, но не след дълго симптомите са се върнали обратно с още по-голяма сила? Колкото и непоносимо да е това състояние, все пак науката може да ви помогне да се справите с него завинаги.

(Anxiety, 1894, Edvard Munch)

Тревожността може да се опише като страх, безпокойство, неспособност за концентрация, трудно заспиване, неспокоен сън и нисък праг на раздразнимост. В социалните ситуации създава затруднение в общуването, усещане, че постоянно сте осъждани или критикувани, а е вероятно и да се появят симптоми като заекване, изпотяване, изчервяване и дразнене на стомаха.

Тревожността може да се появи от нищото и като пристъп на паника – внезапни пикове на безпокойство, които ви карат да се чувствате все едно всеки момент ще получите инфаркт, ще полудеете или тотално ще изгубите контрол над себе си. Дори и да не се появява в такива тежки пристъпи, може да съществува у вас под формата на генерализирано тревожно разстройство, което да си разнасяте навсякъде и по всяко време със себе си – всепроникваща тревожност, която ви кара да гледате към бъдещето и света с ужас.

Повечето хора са изпитвали тревожност в даден момент от живота си, но ако това състояние започне да пречи на живота ви, на съня ви, на способността ви да формирате връзки или на продуктивността на работното място или в училище, вероятно страдате от тревожно разстройство. Изследванията показват, че ако не се лекува, това състояние може да доведе до депресия и дори до самоубийство. И въпреки тези сериозни последици, лекарствата, които се предписват за лечение на тревожността, не работят в дългосрочен план. Симптомите често се появяват отново и ви връщат там, откъдето сте започнали.

(The Night Wanderer, Self Portrait, 1923, Edvard Munch, Munch Museum, Oslo)

КАК НАУКАТА МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?

Начинът, по който се справяте и понасяте нещата в живота има пряко отношение върху тревожността, която изпитвате – поработете върху отношението си и начина да се оправяте с проблемите и това може да намали нивата на тревожност. Едно от най-добрите умения за справяне ни дават изследванията на Университета в Кеймбридж.

Чувствате ли, че животът ви е извън вашия контрол? Смятате ли, че ви е по-трудно да вземате решения или да започнете да правите нещо, отколкото на другите хора? Един от начините да преодолеете нерешителността и да накарате нещата да се случват се нарича: „направи го зле“.

Това може и да звучи странно, но писателят К. Честъртън казва: „Всичко, което си струва да правиш, си струва да го направиш и зле“. И той не казва това случайно. Причината тази стратегия да е работеща, е че тя ускорява процеса на вземане на решение и ви изстрелва направо в действието. В противен случай, можете да прекарате часове в обмислянето как трябва да се направи нещо или какво точно трябва да направите, което ще ви накара да потънете в дълбоките води на постоянното умуване, излишното стресиране и невъзможността за реални действия.

Хората често искат да направят нещо перфектно, склонни са да чакат „идеалния момент“ и така никога не започват. Това води само до отлагане, дълги протакания и в крайна сметка до това да не се направи нищо изобщо. Единственото, което ще се случи светкавично в този случай, е тревожността и безпокойството.

Вместо това, защо просто не си позволите да го „направите зле“, без да се притеснявате какво ще излезе в крайна сметка? Така не само ще ви е много по-лесно да започнете, но ще установите, че изпълнявате задачите си много по-бързо и леко, отколкото преди. И с времето ще откриете, че всъщност изобщо не го правите зле, а дори и да е така, винаги можете да го поправите по-късно.

Използването на „направи го зле“ като мото, дава смелост да опитвате нови неща, прави всичко много по-забавно и реално спирате да се притеснявате толкова много за резултата. Направете го зле днес и подобрявайте нещата, докато ги вършите, вместо да си губите времето в умуване. В края на краищата, това може да бъде истински освобождаващо.

(Seated Young Woman, 1916, Edvard Munch)

ПРОСТЕТЕ НА СЕБЕ СИ И ОТЛАГАЙТЕ БЕЗПОКОЙСТВОТО

Ако сте особено критичен към себе си и гафовете, които правите, представете си, че имате приятел, който постоянно ви обяснява какво не е наред с вас и вашия живот. Няма ли да ви се прииска да се отървете от него на часа?

Но хората, които страдат от тревожност често правят това сами на себе си. Толкова често, че дори престават да го забелязват. Те просто не са добри към себе си.

Може би е време това да се промени и да започнете да си прощавате за грешките, които правите. Само който не работи, той не греши. Ако имате чувството, че се излагате в някаква ситуация, не критикувайте себе си – просто осъзнайте, че имате този импулс, импулсът да обвинявате себе си, пуснете тази отрицателна мисъл и пренасочете вниманието си към задачата, която трябва да свършите.

Друга ефективна стратегия е да „отложите тревожността.“ Ако нещо се обърка и се чувствате принудени да се притеснявате /защото мислите, че всичко сте прецакали/, не правете това веднага. Вместо това, отложете тревожността – отлагайте със 10 минути всеки ден, когато чувствате, че трябва да се тревожите за нещо. Добър пример за това са думите на Скарлет О’Хара: „Няма да мисля за това сега. Ще мисля утре.“

Опитайте и ще откриете, че вече няма да възприемате ситуацията, която предизвиква първоначалното ви безпокойство, толкова дразнеща и обезпокоителна, когато погледнете на нея по-късно. Нашите мисли се разпадат много бързо, ако не ги храните с енергията си.

(Worker and Child, 1908, Edvard Munch)

ПОМАГАЙТЕ НА ДРУГИТЕ

Важно е също да проумеете колко голяма част от времето си през деня прекарвате с някой друг в ума си. Ако това време е малко или съвсем липсва, вие сте изложени на повишен риск от лошо психично здраве. Независимо колко работим, колко пари изкарваме, какво правим, не можем да бъдем истински щастливи, ако не знаем, че някой друг има нужда от нас и зависи от нашата любов и грижа.

Това не значи, че трябва да правите неща за другите, само за да получите одобрението им, но когато правите нещо, имайки някой друг в съзнанието си, отнемате светлината на прожекторите от вас самите (и вашите тревоги и притеснения) и осветявате  друг човек и това, което можете да направите за него. Добрата междуличностна връзка е доказано най-силния буфер срещу лошо психично здраве. Неврологът Виктор Франкъл е написал: „Хората, които мислят, че няма за какво да се живее и няма какво повече да очакват от живота, трябва да осъзнаят, че животът винаги все пак очаква нещо от тях.“

Когато знаеш, че някой друг се нуждае от теб, прави понасянето на трудни ситуации много по-лесно. Ще разберете, че който има своето „защо“, може да понесе почти всяко „как“.

И така, как можете да сте важна част от живота на някой друг? Това е много просто – дали ще се грижите за дете, възрастен родител, дали ще бъдете доброволец и ще помагате на хората в трудна социална ситуация или ще правите нещо от полза за бъдещите поколения, все едно, вие ще усещате значимостта на съществуването си. Дори и тези хора никога да не осъзнаят какво сте направили за тях, това няма значение, защото вие ще знаете. И това ще ви накара да осъзнаете уникалността и значимостта си в живота.

По материали на theconversation.com
Картини: Edvard Munch

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK