„Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният - верен слуга. Ние сме създали общество, което почита слугата, а забравя за свещения дар.“ ~ Алберт Айнщайн
Инстинкти, шесто чувство, предчувствие, вътрешен глас... всички тези думи често използваме, за да опишем онова странно нещо, което носим вътре в себе си, наречено интуиция.
Думата интуиция произлиза от латинската дума intueri, което означава „да съзерцаваш“ или да „се вгледаш навътре“. Ако не сте се научили да разпознавате гласа на вашата интуиция и да го слушате, ще можете да разчитате единствено на ограничения рационален ум или външните влияния на другите, което несъмнено ще ви отклони от правилния път.
The Italian Woman, 1916 by Henri Matisse
Интуитивните чувства винаги те насочват към израстване и осъществяване на предназначението ти. Много учени и изследователи се отнасят към интуицията като към по-висша форма на интелигентност, която всички притежаваме. С други думи, интуицията отдавна вече не се ограничава с ню ейдж представите за света, а все повече се възприема като основателен начин за правене на преценка и вземане на решения.
Не е изненадващо, че духовните традиции в продължение на хиляди години са били наясно с този феномен и са почитали възможностите му. Не само будистките, ислямските, хиндуистките философски и религиозни течения са свързвали интуицията с по-високите нива на съзнанието и душевността, но и западните философи, учени и изобретатели.
Швейцарският психиатър Карл Юнг е на мнение, че интуицията е мощна сила: „Интуицията дава перспектива и поглед; тя вирее в градината на магическите възможности.“
Немският философ Имануел Кант казва: „Всяко човешко познание започва с интуиция, преминава през понятия и завършва с идеи.“
Великият изобретател Никола Тесла също отдава почитта си на интуитивното познание: „Интуицията е нещо което надминава точното знание. Нашият мозък притежава, без съмнение, много чувствителни нервни клетки, които позволяват да усещаме истината, даже когато тя още е недостъпна за логически изводи или други умствени усилия.“
Интуицията е като GPS система, която може да ни помогне да открием вътрешната си същност и цел в живота и да вземаме мъдри решения. Но как да разграничим плашещите мисли от интуицията?
За съжаление, много от нас често бъркат гласа на интуицията с гласа на страха. За да сме в състояние да правим мъдри и смислени решения в живота си, трябва да се научм да правим ясно разграничение между двете. Ето някои основни разлики между страха и интуицията:
Страх: Усещането е тежко и мрачно; силно емоционално заредено /напр. „Трябва да направя това и това и еди-какво си ще се случи!“. Кара те да се чувстваш разочарован, претоварен, объркан или тревожен. Характеризира се с неяснота. Кара те да размишляваш и да се губиш в порочния кръг на мисълта.
Интуиция: Усещането е за светлина или кристална чистота. Липсва емоционално натоварване. Усеща се спокойствие, вдъхновение и яснота на погледа. Възниква спонтанно и се усеща „правилно“, без нуждата от рационално обяснение.
Ако обръщате внимание на тези признаци, ще сте в състояние да разграничите параноичното мислене от интуитивното. Как да използваме интуицията си, за да вземаме важни решения в живота си?
„Интуицията е вътрешният учител, който ни преподава ежедневно и ни помага да усвояваме механизма, който да ни води ден след ден. Това е ресурс, който ако се използва, има безкраен потенциал.“ – Силвия Клеър
Интуицията е важно житейско умение, което всички трябва да усвоим, за да се развиваме и усъвършенстваме. Без интуиция сме като блокирани в лабиринт от тежки, превъзбудени и завладяващи мисли, които ограничават способността ни да виждаме ясно. Колкото по-неясно виждаме, толкова по-вероятно е да вземаме лоши решения в живота си.
Когато слушаме интуицията си, придобиваме яснота на погледа, която ни помага да направим възможно най-полезните избори в живота си.
Въпреки че е важно да използвате рационалното мислене при вземане на решения, обичайно то е съставено от предразсъдъци, остарели и наложени вярвания, външни въздействия, партньорски натиск и страх. За да усетите интуицията си, трябва де изчистите ума си от мисли. Много трудно е да я чуете, когато сте в стресирано състояние на ума.
Когато вземате важно решение, запитайте се: „Как се чувствам по отношение на това решение?“. Отпуснете ума и тялото си и си задайте този въпрос. Обърнете внимание на първото чувство, усещане, дума или образ, които възникват у вас. Ако имате нужда запишете го и по-късно поразсъждавайте малко повече върху това.
Фокусирайте се върху усещанията в тялото си. Тялото ни никога не ни лъже, защото тялото не може да лъже. Без значение какви сложни истории и теории си съчиняваме, тялото ни винаги ще разкрие истината по въпроса.
За да се вслушате в интуицията си, опитайте да слушате тялото си. Помислете за решението, което трябва да се направи и се фокусирайте върху сигналите, които тялото ви дава в отговор. Например, ако обмисляте дали да напуснете работата си, вероятно е да забележите поток от облекчение, което преминава през него. Което е знак, че трябва да я напуснете. Алтернативно, ако си мислите за преместване в друг град и почувствате стягане в раменете или врата, вероятно не бива да предприемате тази стъпка.
Обърнете внимание дали сте движени от страх. Страхът може по подъл начин да се престори за интуиция. Когато сме страхливи, имаме склонност да вземаме прибързани решения, вярвайки че „следваме интуицията си“, защото страхът кара гласа на мислите ни да става по-силен. Когато сте изправени пред важно решение, запишете си всичките страхове около ситуацията на лист. Като направите страховете си видими, ще можете да определите дали гласът вътре е този на страха или на интуицията.
Излезте с гама от решения и психически изживейте всеки сценарий. Представете си всеки избор така ярко, колкото можете, както и неговите последствия и обърнете внимание на това как се чувствате във всеки вариант. При която опция се чувствате „най-правилно“, съответно е и най-доброто за вас.
Не допускайте пристрастията ви да ви окажат натиск. Възможно ли е сам да упражните силен натиск върху себе си? Натискът да се вземе „бързо решение“ води до задържане на потока на интуицията. Интуицията може да работи при напрегнати обстоятелства, но ако имате възможност да не бързате, направете го! Понякога оставянето на решението на заден план, помага да се отпуснете и да приемете нови перспективи, да се отворите по-лесно за това, което интуитивно вече знаете.
Ако се научите да заглушавате рационалната част от ума си при нужда, да се свържете с тялото си, да идентифицирате страховете си, ще ви бъде по-лесно да получите достъп до вашата интуиция при всяко житейско обстоятелство. Защото прав е д-р Уейн Дайр като казва: „Ако молитвата е твоето послание към Бога, интуицията е Божието послание към теб.“
По материали на lonerwolf.com
Картина (заглавна): Blue Eyes, 1934 by Henri Matisse