Да бъде нравствен, желае единствено човекът, който желае да живее ~ Айн РАНД

„Човекът е способен да се самоунищожи – и именно така е постъпвал през по-голямата част от историята си.“

От векове битката за морала се води между онези, които твърдят, че животът ви принадлежи на Бога, и другите, които твърдят, че той принадлежи на съседите ви – между онези, които проповядват, че доброто е саможертва в името на някакви призраци на небето, и онези, които проповядват, че доброто е саможертва в името на некадърните на земята. И никой не дойде да каже, че вашият живот ви принадлежи и че доброто се състои в това да го живеете.

И двете страни са съгласни, че моралът изисква отстъпване от личния интерес и от разума, че етичното и практичното са противоположности, че нравствеността не попада в сферата на разума, а в сферата на вярата и на силата. И двете страни са единодушни, че не може да има рационален морал, че за разума няма правилно или погрешно – че за разума няма причина да бъде морален.

За каквото и друго да се бореха, то беше насочено против човешкия разум и всичките ви моралисти го отстояваха задружно. Всичките им интриги и системи бяха предназначени да ограбят и унищожат именно ума на човека. Сега изборът е ваш – дали да загинете или да осъзнаете, че антиразумът означава антиживот.

Умът на човека е единственото му средство за оцеляване. Животът му е даден, но оцеляването – не. Тялото му е дадено, но прехраната – не. Мозъкът му е даден, но съдържанието му – не. За да остане жив, човек трябва да действа, а преди да действа, трябва да знае същността и целта на действията си. Той не може да се сдобие с храна без знания за нея и за начина на получаването й. Той не може да изкопае яма – или да построи циклотрон – без познание за целта си и за средствата, с които да я постигне. За да остане жив, той е длъжен да мисли.

Но да се мисли, е въпрос на избор. Ключът към разбирането на онова, което така безотговорно наричате „човешка природа“, публичната тайна, с която живеете, но се боите да я назовете, е фактът, че човекът е същество с волево съзнание. Разумът не работи автоматично; мисленето не е механичен процес; логическите построения не се правят инстинктивно.

Функционирането на стомаха, белите дробове и сърцето ви е автоматично, но функциите на мозъка ви не са. Във всеки миг и при всяка ситуация от живота си вие сте свободни или да мислите или да си спестите тези усилия. Но не сте свободни да избягате от природата си, поради факта, че разумът е вашето средство за оцеляване – така че за вас, тъй като сте човешки същества, въпросът „Да бъдеш или не?“ означава всъщност „Да мислиш или не?“

Едно същество с волево съзнание не избира поведението си механично. То има нужда от система от ценности, която да ръководи действията му. „Ценност“ е това, към чието придобиване и запазване човек се стреми чрез своите действия, „добродетел“ е действието, чрез което се стреми да я придобие и запази. „Ценността“ предполага отговор на въпроса: ценно за кого и за какво?

„Ценността“ предполага критерий, цел и необходимост от действие пред лицето на алтернативата. Там, където няма алтернатива, не е възможно да има ценности.

Във вселената има само една фундаментална алтернатива: съществуване или несъществуване – тя се отнася за един-единствен клас от обекти: живите организми. Съществуването на неорганичната материя е безусловно, но съществуването на живота не е – то зависи от специфичната линия на поведение. Материята е неунищожима, тя променя формата, под която съществува, но не може да престане да съществува.

Само живият организъм е изправен пред постоянен избор: въпросът за живота и смъртта. Животът е процес от действия, насочени към самосъхранение и самоусъвършенстване. Ако един организъм не успее да извърши тези действия, той умира; и макар химическите му елементи да остават, животът му изчезва.

Единствено понятието „живот“ прави възможно понятието „ценност“. Само за живата единица нещата могат да представляват добро или зло.

Едно растение трябва да се храни, за да живее; слънчевата светлина, водата и нужните му химически вещества са ценностите, които природата го е настроила да следва; самият му живот е критерият за ценност, управляващ действията му. Но едно растение няма избор за действие; има алтернативи в условията, сред които попада, но няма алтернатива за функциите му: то действа автоматично, за да подпомогне живота си, то не може да се стреми към самоунищожение.

Едно животно е приспособено да поддържа своя живот; неговите сетива му осигуряват автоматични правила за поведение, автоматично познание кое за него е добро и кое зло. То няма способност да разшири познанието си или да отбягва да го придобива. В условия, в които знанията му се оказват недостатъчни, то умира. Но докато живее, то действа съгласно познанията си, чрез механично самосъхранение, без да разполага с възможност за избор – то не е способно да пренебрегне своето собствено добро, не е способно и да вземе решение, с което да избере злото и да действа по посока на собственото си унищожение.

Човекът няма автоматични правила за оцеляване. Той се отличава от всички други животински видове главно по това, че при наличие на алтернатива му е необходимо да направи волеви избор. Той няма автоматично познание кое е добро за него и кое зло, от какви ценности зависи животът му и каква линия на поведение изисква.

Какво, пробутвате ми брътвежа за инстинкта за самосъхранение ли? Инстинктът за самосъхранение е точно онова нещо, което човекът не притежава. Инстинктът е безпогрешна и автоматична форма на знание. Желанието не е инстинкт. Желанието за живот не дава знанието, необходимо за да се живее.

При това дори самото човешко желание за живот не е автоматично; скритото зло, което вие поддържате в наши дни, е именно в това, че не поддържате точно това желание.

Страхът ви от смъртта не е любов към живота и няма да ви даде нужните знания за неговото запазване. Човекът сам трябва да придобие знанията си и да избере своите постпки в процеса на мислене, но природата не го принуждава да го върши.

Човекът е способен да се самоунищожи – и именно така е постъпвал през по-голямата част от историята си.

Живата единица, която гледа на средството си за оцеляване като на зло, няма да оцелее. Растение, което се бори да смаже корените си, птица, която се мъчи да пречупи крилете си, няма да останат дълго в битието, пред което са изправени. Историята на човечеството, обаче, е била борба да се отрече и унищожи човешкия разум.

Човекът се нарича разумно същество, но разумността е въпрос на избор, а предлаганата му от природата алтернатива е разумно същество или самоубиващо се животно. Човекът трябва да бъде човек – по собствен избор; трябва да зачита живота си като ценност – по собствен избор; трябва да се научи да го поддържа – по собствен избор; трябва да открие изискваните от живота ценности и да прилага на практика добродетелите си – по собствен избор.

Системата от ценности, приети чрез свободен избор, представлява морален кодекс. Съществува морал на разума, морал, подобаващ на човека, и Човешкият живот е неговият критерий за ценност.

Всичко, което е подобаващо на живота на едно разумно същество, е добро; всичко, кето го погубва е зло.

Човешкият живот, така както го изисква същността му, не е животът на лишен от разум звяр, на мародерстващ разбойник или на просещ мистик, а е животът на мислещо същество; не живот посредством сила или измамничество, а живот посредством съзидание; не оцеляване на всяка цена, защото има само едно нещо, с което може да се плати цената на човешкото оцеляване: разумът.

Човешкият живот е нравственият критерий, но неговата цел е вашия собствен живот. Ако вашата цел е вашето съществуване на земята, трябва да направите своя избор на поведение и ценности, съгласно стандарта кое е подобаващо на човека – с намерение да запазите, да реализирате и да се радвате на незаменимата ценност, каквато вашият живот представлява.

Доколкото животът изисква конкретен начин на действие, всеки друг начин на действие ще го унищожи. Същество, което не смята живота си за мотив и цел на действията си, всъщност действа с мотива и стандарта на смъртта. Едно такова същество е метафизичен урод, борещ се да оспори, да отрече и да се противопостави на факта на собственото си съществуване, чудовище, което в сляпото си безумство сее само разруха и е способно да изпитва единствено болка.

Щастието е тържеството на живота, страданието е посредник на смъртта. Щастието е осъзнато състояние, произтичащо от постигането на собствените ценности. Морал, който се осмелява да ви учи да търсите щастие в отричането от личното щастие, да цените липсата на собствени ценности, е арогантно отрицание на морала. Доктрина, която, в качеството на идеал, ви отрежда ролята на жертвено животно, търсещо заколението си на чужд олтар, ви предлага за критерий смъртта. По благоволението на реалността и на същността на живота всеки човек е самоцел, той съществува заради самия себе си и постигането на собственото му щастие е най-възвишената морална цел.

Но нито животът, нито щастието могат да бъдат постигнати чрез преследване на ирационални приумици. Точно както човек е свободен да опитва всякакви случайни начини за оцеляване, ала ще загине, ако не живее съгласно изискванията на своята природа, по същия начин той е свободен да търси своето щастие във всяка безсмислена заблуда, ала ще намери единствено мъката на разочарованието, ако не търси подобаващото за човека щастие. Целта на морала е да ви научи да се радвате на живота и да живеете, а не да страдате и да умирате.

Отхвърлете онези паразити в субсидираните аудитории, които живеят на гърба на чуждия ум и прокламират, че човек не се нуждае от морал, от ценности, от правила за поведение. Те, които се представят за учени и твърдят, че човекът е само едно животно, смятат, че законът на съществуването, на който се подчиняват дори най-нисшите насекоми, не е валиден за човека. Те признават, че природата на всеки биологичен вид му диктува начин на оцеляване, и не твърдят, че рибата може да живее извън водата или че кучето може да живее без обонянието си, но настояват, че човекът, най-сложното същество, можел да оцелее по всякакъв начин – по какъвто и да било начин; човекът нямал идентичност, нямал природа и нямало практическа причина да не можел да живее, дори ако средството му за оцеляване бъде унищожено, а умът му – потискан и поставен на разположение на всякакви заповеди, които те благоволяват да издадат.

Отстранете от пътя си тези разяждани от омраза мистици, които се представят за поддръжници на хуманността и проповядват, че най-висшата добродетел, която човек може да упражнява, е да смята, че собственият му живот няма стойност.

Казвали ли са ви, че целта на морала е да обуздае човешкия инстинкт за самосъхранение? Именно за целите на самосъхранението човек се нуждае от морал. Да бъде нравствен, желае единствено човекът, който желае да живее.

Не, не сте длъжни да живеете, това е основният акт на вашия избор, но който избере да живее е длъжен да живее както подобава на човек – чрез работата и преценката на своя ум.

Не, никой от вас не е длъжен да живее както подобава на човек, това е акт на морален избор. Но вие не можете да живеете като нищо друго – и алтернативата е онова състояние на смърт приживе, което сега виждате у себе си, и около себе си, състоянието на някаква твар, непригодна за съществуване, престанала да бъде човек, но по-нисша и от животно, твар, която не познава друго, освен страдание и в продължение на години се влачи в агонията на безразсъдно самоунищожение.

Айн Ранд „Атлас изправи рамене“

Снимки: independent.co.uk, pinterest.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK