Когато погледът ни е обърнат навън от нас, проявяваме склонност да преценяваме. Тези оценки ни говорят за хората и нещата извън нас. Тези оценки ни казват много и за нас самите.

Woman before a Mirror, 1897 ~ Henri de Toulouse-Lautrec

Това, което откриваме, че важи за хората и нещата около нас, важи за самите нас. Когато преценяваме нещо извън нас, ние сякаш гледаме в огледало; то отразява обратно към нас информацията за нас самите.

Може невинаги да ви харесва това, което виждате в огледалото; може да ви кара понякога да се чувствате неудобно, но ако искате бързо да научите нещо повече за себе си, оглеждането в огледалото от хора и неща е ценно помагало.

Спомнете си първия път, когато сте чули гласа си, записан на магнетофон, или сте се видели на видеоклип. „Аз не говоря така!“ „Аз не се държа по този начин.“ А всичките ви приятели казват: „Да, точно така говориш. Да, държиш се именно по този начин.“

Първият път, когато се видях, записан на видео, аз се зачудих как изобщо имам приятели. С времето и многобройните повторения на записите се научих да приемам своите изображения, а след като достигнах етапа на приемането, можех да започна и да правя промени. Харесва ми да мисля за тях като за подобрения.

Така е и с огледалото на живота. Може да не харесвате всичко, което виждате в огледалото, но докато не погледнете в него и не приемете своя образ там, няма да сте в състояние да извършите желаните промени-подобрения.

„Съзрем ли човек с характер, противоположен на собствения ни, потребно е да се вгледаме навътре и да изследваме себе си.“ Конфуций

Да речем, че гледате някого и си мислите: „Тя е ядосана и това не ми харесва.“ Възможно ли е да съществува нещо, от което се страхувате; нещо, което ви се ще „просто да направите“?

Да преценявате другите и да ги вините не е особено ползотворна работа. Какво научаваме от този процес? Че можем да преценяваме и търсим вина? Вероятно вече сме наясно, че това ни е по силите.

Използвайки огледалото обаче, разбираме, че съдим и виним себе си. Това вече е информация, която би могла да ни послужи. Можем например да спрем да съдим и виним себе си или да приемем факта, че действително съдим и обвиняваме себе си.

Jo, La Belle Irlandaise, 1865 ~ Gustave Courbet

Повечето хора, когато открият, че се самоосъждат и самообвиняват, започват да осъждат и заклеймяват факта, че се осъждат и обвиняват. Когато забележат, че се осъждат и обвиняват за това, че се осъждат и обвиняват, те започват да се осъждат и обвиняват за това, че се осъждат и обвиняват. А някои го наричат „личностно израстване“.

Понякога се налага леко да изместим фокуса, за да видим кое е това у нас, което виждаме отразено в другите. Може например да видите как някой пуши и това да не ви хареса. Ако се погледнете в това огледало, вие ще си кажете: „Аз не пуша, какво общо има това с мен?“

Какво точно не ви харесва в пушенето на другия? „Нездравословно е“. Тогава въпросът е: Кое е това нездравословно действие, което вършите вие самите? „Пушачите не се съобразяват с останалите.“  Кое е това, което вършите, при което не се съобразявате с останалите? „Пушенето е лош навик.“ Кой е лошият ви навик? „Това е прахосване на пари.“ Как прахосвате вие парите си? „Издава липса на самоконтрол.“ В коя сфера бихте искали да имате повече самоконтрол?

Схванахте ли идеята? Съществуват действия, които наблюдаваме у другите хора, и присъди, които произнасямe относно техните действия. Ако за момент забравим действието, което осъждаме, и се вгледаме в присъдата, ще открием, че произнасяме подобна присъда над самите себе си.

Забавно е идеята да се разпростре отвъд хората и да обхване и нещата: „Тази кола никога не работи, когато ми потрябва.“ Кое у вас е това, което не работи, когато ви потрябва? „Винаги започва да вали в най-неподходящия момент.“ Какво вършите вие в най-неподходящия момент? „Тази пържола е прекалено твърда.“ Кое у вас се нуждае от известно смекчаване?

„Безполезно е да обвинявате огледалото, ако лицето ви е криво.“ Николай Гогол

Огледалото ви дава много материал, чрез който да упражнявате техниката приемане. Можете да се научите да приемате всичко, което вече знаете за себе си, както и това, което научавате при вглеждането в огледалото на чуждото поведение. Най-строгите присъди са тези, от които ще се обогатите най-много, ако ги приемете за себе си.

Огледалото също така ви позволява да погледнете отблизо неща или хора, на които бихте могли да помогнете. Забелязвали ли сте някога колко малък ефект имат присъдите ви върху останалите?

Да разполагате винаги с „добър съвет“ спрямо един свят, който в по-голямата си част изобщо не се интересува от каквито и да било съвети, а понякога е враждебно настроен към тях, е:

Загуба на време;
Прахосване на добър съвет;
Склонност да се отчуждавате от другите;
Склонност да отчуждавате другите от себе си;
Предизвиква чувство за непогрешимост у този, който го дава;
Предизвиква враждебност у този, към когото е отправен;
Всичко, изброено по-горе.

Познайте кой наистина би могъл да се възползва от добрите съвети. Всички тези добри съвети, които сте давали на другите или с удоволствие бихте дали, стига те да бяха достатъчно интелигентни, за да ви ги поискат, най-после попаднаха на човек, който ще ги оцени. И това сте вие.

И понеже вие сте единственият човек, когото бихте могли наистина да промените, то единственият, който може да се възползва от тези полезни съвети, сте самите вие. Не е ли прекрасно, че този, който дава съвета, и този, който най-добре може да се възползва от него, са едно и също лице?

„Защо гледаш прашинката в окото на брата си, а не виждаш гредата в собственото си око? Как можеш да кажеш на брата си „Дай да ти извадя прашинката от окото“, когато в твоето око има греда? Ти, лицемерино, първо извади гредата от собственото си око, а след това ще виждаш много по-ясно, за да можеш да извадиш прашинката от окото на брат си.“ ~ Иисус от Назарет

Ако вашият съвет към някого е да бъде по-внимателен с парите си, а вие не се нуждаете от този съвет, то за какво имате нужда вие да бъдете по-внимателни? Ако съветът ви към някого е да се упражнява повече, а вие вече се упражнявате достатъчно, то коя част от вас, освен тялото ви, има нужда от повече упражнения?

Когато се взираме в огледалото на живота и виждаме всичко у нас, което има нужда от подобряване, си даваме сметка, че този процес ще отнеме време: ще променим това, което можем, ще направим всичко възможно за останалото, през цялото време приемайки и прощавайки си – когато си спомним да го сторим.

Tub in a Mirror, 1915 ~ Pierre Bonnard

„Огледалата би трябвало сами да се поогледат, преди да хвърлят отражения към другите.“ ~ Жан Кокто

Виждаме също, че когато се нахвърляме върху някой друг, ние се нахвърляме всъщност върху себе си. В този смисъл да нападаме някой друг е толкова глупаво, колкото и да нападаме огледалото в банята заради образа в него, който не харесваме. Можем само да се молим да не навредим на огледалото, особено ако това огледало е друг човек. Възможно ли е оттам да идва суеверието „Счупеното огледало носи седем години нещастна любов“?

Дотук говорих само за „тъмната страна“ на концепцията на огледалото. Тя има и своята светла страна – огледалата отразяват и хубавото в нас.

Всички хора и неща, към които изпитвате любов, привързаност, загриженост, топлота, нежност, съчувствие, или намирате за чудесни, красиви, божествени, величествени и свещени, просто отразяват вашите съкровени добродетели: способността да обичате, да се привързвате, да проявявате загриженост, топлота, нежност, съчувствие, вашите собствени чудесни, красиви, възхитителни, величествени и съкровени черти.

За хората понякога е по-трудно да приемат светлата страна на огледалото, отколкото тъмната. Можете да кажете: „Разбирам, че съм нетърпелив, когато осъждам хората, които проявяват нетърпеливост, но когато чувствам величествеността на планината, какво общо има това с мен?“ Всичко. Това величие съществува и у вас самите.

Всъщност величието не е присъщо на планината. Планината съдържа камъни. Това, което ние хората пренасяме като образ върху планината, е величественост. Проектирането е една от причините, поради която концепцията за огледала е в сила. През повечето време ние проектираме, тоест пренасяме като образ нещо в някаква посока. Когато проекцията се върне при нас, ние я виждаме като отражение, каквото си е – или можем да се престорим, че тя произлиза от това, върху което ние проектираме отражението.

Измамна е илюзията, че това, което проектираме, произлиза от онова, върху което го проектираме. Склонни сме да повярваме в илюзията, точно както сме склонни да потънем в илюзията на изображенията, проектирани върху екрана на киното. Това не превръща илюзията в действителност, а източникът на проекцията в кинотое прожекционният апарат. Източникът на нещата, които мислим и чувстваме за другите, сме самите ние.

С помощта на концепцията за огледалото, можем да започнем да разпознаваме действителния източник на проекциите, които изпращаме. Започваме да разбираме, че в края на краищата онзи човек не е бил толкова лош. Причината е била по-скоро в това, което сме проектирали върху него. Осъзнаваме, че онази другата личност не е била толкова прекрасна. Ние просто сме проектирали разбирането си за прекрасното върху нея.

Колкото повече използвате концепцията за огледалото, толкова повече вероятно ще откривате, че тя върши работа. Тя е ефикасно помагало за учене. Съществува и по-ефикасна версия. Нарича се вазимоотношение.

Автор: Питър Макуилямс

Източник: „101 урока за живота“, изд. Кибеа
Картини: Wikipedia