За мъдрия всичко е скръб ~ ПАТАНДЖАЛИ

„Любовта е човешка особеност, проявяваща се само когато излезем от бездействието. В нея сме непричастни към страданието и свободни от впечатления, стремежи и резултати.“

Патанджали е древноиндийски мъдрец, философ, основател на религиозно-философската школа Йога. Счита се за автор и съставител на запазения и до днес писмен труд „Йога сутра“ или „Нишките на Единението“ от ІІI в.пр.н.е., наброяващ 196 сутри, в която е записал знанията, които преди това са се предавали устно в продължение на векове.

Той е този, който дава определението за „йога“ - прекратяване на модификациите на ума (съзнанието), при разполагане в удобна поза; както и за „асана“ - удобна поза, в която умът се намира в спокойствие. Преподава на учениците си техника за медитация с Ом за осъществяването на контрол върху ума и достигане на състояние на свръхсъзнание и освобождение.

(Yoga Sutras Of Patanjali)

Ако работите само за себе си или за собствените си облаги, умът ви рядко ще надскача ограниченията на един неразгърнат личен живот. Но когато сте вдъхновени от някаква велика цел или от необикновен проект, мислите ви разчупват вашите граници: умът преминава отвъд ограниченията, съзнанието ви се разширява във всички посоки и се озовавате в един нов, невероятен и прекрасен свят. Съживяват се скритите ви сили, способности и таланти и разбирате, че всъщност личността ви е много по-велика, отколкото някога сте си представяли.

За тези, които имат силен порив към духовност и мъдрост, те стоят близо до тях, в очакване.

Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо.

Резултатите от практиката се различават, според вложените усилия.

За мъдрия всичко е скръб.

Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок.

Животът не може да бъде опознат чрез ума, неговите тайни не могат да бъдат разкрити от ума. Доказателство за това са непрестанните спорове и противопоставяне между тези, които вярват в ума. Още по-малко умът може да опознае себе си, тъй като той е проникнат от илюзията, че това, което той знае, в действителност е.

Причината за страданието е, че безграничното Аз е засенчено от света.

Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие.

Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя.

Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е необходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа.

Невежеството е причината за този съюз.

Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение.

Пречките по пътя към достигането на истинската същност са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.

Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта. Невежеството е плодородна почва за всички други страдания, независимо дали те са в състояние на възможност, отслабеност, прекъснатост или активност.

Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си.

Привързаността се поражда от изпитването на удоволствие.

Омразата се поражда от изпитването на болка.

Дори и за мъдрите е трудно да се откъснат от привързаността си към живота и да не се страхуват от смъртта.

Когато човек стане непоколебим във въздържането си от нараняване на другите, всички живи същества престават да чувстват враждебност в негово присъствие.

Добрите действия не предизвикват развитие, но отстраняват пречките по пътя му, също както фермерът отстранява камъните пред водата, напояваща нивите му.

Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове.

Егоизмът не е нищо друго освен извращение на духовното съществуване. Амбицията е обръщане на духовната сила. Страстта е деформация на любовта. Смъртта е ограничаване на безсмъртието. Когато тези фалшиви образи отстъпят място на истината, тогава духовният човек се изправя сияещ, като слънцето, когато облаците се разпръснат.

Любовта е човешка особеност, проявяваща се само когато излезем от бездействието. В нея сме непричастни към страданието и свободни от впечатления, стремежи и резултати.

Изображения: Exotic India, Home Yoga Practice

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK