Най-съкровеният принцип на човешката природа е горещото желание да бъдеш оценен ~ Уилям ДЖЕЙМС

„Изкуството на мъдростта е в това да знаеш кои неща в живота трябва да пренебрегнеш.“

Уилям Джеймс (1842 ~ 1910) произхожда от заможно семейство, някои от представителите на което се занимават с изкуство или философия. Баща му, Хенри Джеймс старши, е привърженик на теософията на Сведенборг. Негов брат е романистът Хенри Джеймс.

Първоначално Уилям се насочва към изкуството, но впоследствие решава да учи медицина. Но сърцето си отдава на философията и психологията. Чрез трудовете си се превръща в един от родоначалниците на прагматизма.

В своята психология американският психолог е функционалист – той поддържа възгледа, че съзнанието се формира във връзка с приспособяването на индивида към средата. Според него истинността е свързана с полезността. Той заявява, че „истинно е това, в което е добре да се вярва“. И макар да е привърженик на индивидуализма (убеждението, че личността е в центъра на света), изследвайки различни случаи на религиозен опит, като мистични преживявания, сбъдване на молитви, „духовно прераждане“, Джеймс стига до заключението, че религиозният опит е нещо напълно действително и че той е неотделим от човешкото съществуване.

До края на живота си Джеймс се опитва да аргументира тезата, че телепатията, предсказването на бъдещето и други явления са действителни, но въпреки това той е внимателен в своите проучвания и винаги поставя на първо място фактите.

Бъдете готови да приемете нещата такива, каквито са. Приемането на онова, което вече се е случило, е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие.

Теориите представляват не отговори на загадки, а отговори, от които можем да се успокоим.

В сравнение с това, което би трябвало да бъдем, ние сме само наполовина будни.

Повечето хора никога не се отдалечават достатъчно от своя първи вятър, за да открият, че имат и втори.

Много хора си мислят, че мислят, а те просто пренареждат своите предразсъдъци.

Повечето хора живеят – било физически, морално или интелектуално – в един твърде ограничен периметър от реалния си потенциал. Те използват само малка част от своето съзнание и от богатството на душата - подобно на човек, който от цялото си тяло свиква да си служи и да движи само малкия си пръст.

Няма значение колко пълен резервоар с максими може да притежава човек, няма значение и колко добри могат да бъдат чувствата на човек, - ако той не се възползва от всяка конкретна възможност да действа, характерът му може да си остане изцяло недокоснат за по-добро развитие.

Започни да бъдеш сега това, което искаш да бъдеш впоследствие.

Във всеки проект най-важния фактор се явява вярата в успеха. Без вяра успеха е невъзможен.

Успехът или провалът зависят повече от отношението, отколкото от капацитета.  Успешните хора действат така, все едно вече са изпълнили задачата или все едно се радват на нещо. Скоро това става реалност. Действай, гледай, чувствай успеха, дръж се по съответния начин, и ще бъдеш изумен от положителните резултати.

Ако искаш качество, действай така, все едно вече го имаш.

Действай, като че ли това, което правиш, е отделно от теб. То прави.

Вярата е една от силите, който крепят човека. Пълното й отсъствие вещае срив.

Песимизмът води до слабост, оптимизмът - до сила.

Подсъзнанието ще отрази провал, болест и нещастие с такава лекота, както успех и богатство, защото не прави разлика между тях. То работи и дава плодове, променяйки живота на всеки човек, според семената, засадени в него. Подсъзнанието възприема онова, което му се внушава чрез чувствата и емоциите, независимо дали запечатващите се в него мисли са положително или отрицателно заредени. То не е способно да преценява нещата, както това прави съзнанието, и никога няма да влезе в спор с вас.

Най-великото оръжие срещу стреса е нашата способност да изберем една мисъл, вместо друга.

Изкуството на мъдростта е в това да знаеш кои неща в живота трябва да пренебрегнеш.

Дали животът си струва а бъде живян? Това зависи от живеещия го.

Най-голямата полза, която може да се извлечем от живота, – да загубим живота си за дело, което ще ни надживее.

Вярвай, че животът си струва да бъде живян, и тази вяра ще стане факт.

Една идея, за да бъде внушителна, трябва да дойде  до индивида със  силата на откровение.

Нашият живот е подобен на островите в океана и дърветата в кората, чиито корени се преплитат в подземните дълбочини.

Големите кризи и непредвидените обстоятелства ни показват колко по-големи са жизнените ни сили в сравнение с това, което предполагаме.

Действието може да не донесе щастие, но пък и не съществува щастие без действие.

Действията привидно следват чувствата, но в действителност действията и чувствата вървят заедно и като направляваме действията, които са пряко подвластни на волята, ние можем косвено да направляваме чувствата.

За да промениш нечий живот, започни веднага, направи го необикновено, без възражения.

Изкуството да бъдеш мъдър е в умението да знаеш на какво не бива да се обръща внимание.

Кажете му да живее с "да" и "не" - "да" за всичко добро и "не" за всичко лошо.

Много от това, което наричаме Зло… често може да се превърне в мобилизиращ и стимулиращ фактор просто чрез промяна на вътрешната нагласа на страдащия от страх към борбеност.

Всички ние сме диваци по някаква причина. Разликата между добрия и лошия човек е изборът на причината.

Да изучаваш ненормалното е най-добрият начин за разбиране на нормалното.

Обществото деградира, ако не получава импулси от отделните личности; импулса деградира, ако не получава съчувствие от самото общество.

Защо трябва да мислим за прекрасни неща? Защото мисленето определя живота. Често срещан навик е да се обвинява живота за околната среда. Околната среда променя живота, но не го управлява. Душата е по-силна от своето обкръжение.

Най-съкровенният принцип на човешката природа е горещото желание да бъдеш оценен.

Винаги, когато сте в конфликт с някого, има един фактор, който може да разграничи увреждането на вашата връзка от нейното задълбочаване. Този фактор е отношението.

Една усмивка прави радостни поне двама: този, който я изпраща и този, който я получава.

Веригата не е по-силна от своята най-слаба брънка, а животът, в края на краищата, е една верига.

Самите слабости ни помагат неочаквано.

Влиянието на алкохола върху човечеството несъмнено се дължи на неговата сила да стимулира мистичните способности на човешката природа, обикновено смачкани на земята от студените факти и сухите критики на трезвите часове.

Ако просто "да се чувстваш добре" беше решаващо, пиянството щеше да е най-висшият и ценен човешки опит.

Свръхнапрежението, нервността, запъхтяното бързане, интензивността и измъчеността на израза са лош навик и нищо повече.

Светът, който виждаме, и ни изглежда така луд, е резултат от една система от вярвания, която не работи. За да възприемем света по различен начин, трябва да бъдем готови да променим своята система от вярвания, да пуснем миналото да си отиде, да разширим своето усещане за "сега", и да разтворим страха в нашите съзнания.

Трагедията на живота е не, че свършва толкова скоро, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем.

Снимки: The Partially Examined Life, Peter Sjöstedt-H

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK