Разумът ми разбира, но сърцето и душата ми живеят друг живот ~ Владимир ЛЕВИ

„Любовта е животът и смъртта, заедно взети.“

Владимир Леви е световно известен руски лекар-психотерапевт, изследовател и познавач на човешката психика. Автор е на няколко книги, в които на достъпен език обяснява основните психологични понятия и техники. Психолог, писател, художник, медик, в Русия той съвсем успешно заменя Фройд.

Любовта е смисълът на живота. По-точно един от най-главните смисли, по-значителен дори от свободата, която е само възможност за любов.

А Вие не сте ли се убедили вече сам, че изискването на любов, дори не на любов, а на нейния скромен заместител, наричан “човешко отношение“, е загубена работа, която е равносилна на блъскане с глава в стената? Не Ви ли е идвало в многострадалната глава, че тази упорита обсада е съдбоносната грешка – и грешката е именно Ваша?

Задавали ли ли сте си въпроса – кое е повече във вашата душевна самота: неудовлетворената потребност да бъдеш обичан или потребността да обичаш? Самотата винаги се състои от тези две тъгуващи половинки...

Какъвто и да е Вашият отговор, решително препоръчвам: ако искате да се измъкнете от затворническата самота, започвайте от второто. Оказвайте душевна благотворителност, правете това смело и безогледно. Като забравите, доколкото е възможно, за собствената потребност да бъдете обичан, като приемете, че тя е несъществуваща, нулева.

Да, това е очевидна самоизмама, но най-плодотворната сред самоизмамите. Път, който е проверен от най-великите и от най-щастливите.

Любовта е пространство, в което от всяка точка, по всяко време можем мълниеносно да стигнем до всяка друга точка.

Любовта е животът и смъртта, заедно взети.

Любовта е нещо повече от живота. Тя е безсмъртие в аванс. Затова любовта и смъртта са неразделни. Не е само необходимост за продължаване на рода. Любовта има и друг, тайнствен, мистичен смисъл, недоказуем, но осезаем… Любимото същество чрез влюбения се бележи със знака на Вечността… И самият влюбен също.

В играта на Провидението животът и любовта са карти с еднаква сила. Но ако продължим метафората: любовта често става коз и бие инстинкта за лично оцеляване.

Нали именно любовта доказва безсилието на човека пред собствената му природа…

Има и социално натрапена псевдопотребност да бъде изпълнен стереотипният сценарий „лично щастие“.

Страданието е цената на щастието, което може и да не те споходи.

Манипулационна за травмите на любовта – това е всъщност кабинетът на психотерапевта.

Океан от видове самота по най-различни причини… Незнание, неопитност, непосветеност в тайните на любовното изкуство, за която си плащаме прескъпо… Комплекс за непълноценност в любовните и сексуалните отношения… Любовни триъгълници от всякакъв род; нещастни любови във всички цветове на дъгата, неравенства и невзаимности; окови на любовните зависимости с техните безумия и кошмари… Мании, раздели, събирания, изоставяния – любовните иди ми, дойди ми…

Ако се случеше чудо на света и всички хора станеха непоклатимо щастливи в любовта, смело бих могъл да стана сапьор.

Ако са те измамили повторно, значи си на страната на измамника…

Най-големите опасности са там, където човек се стреми да задоволи потребностите си за сметка на друг.

Първата грешка - не е грешка, втората грешка – грешка, третата диагноза, ако през цялото време е една и съща. Ако те са различни, то това не е грешка, а търсещо движение между проби. Три различни грешки - единица опит. Поток от разнообразни грешки и имаме нормален живот.

Дългогодишната ми работа с хора, преживели любовна несрета, ме убеди, че шансовете да понесат изпитанието и да продължат плодотворно живота си, да постигнат нов смисъл, ново щастие или да отпаднат, да деградират, да загубят равновесие, средно са 51 към 49. С други думи, контролният пакет акции все пак се държи от човешкия дух.

Но често се налага хората да бъдат убеждавани, че в юмрука на съдбата винаги има поне две клечки: и дълга, и къса. Човек трябва само да успее да отвори юмрука й и да направи открит, съзнателен избор.

Любовта не е дълг. Има само свобода да обичаш и можеш да откриваш тази свобода в себе си отново и отново.

Ние сме хранилища на мълчаливи загадки. Ако го нямаше това обширно, неопределено, тайнствено мозъчно изобилие, нажежавано в човешките глави, как би могла историята във всяка епоха да открива необходимите й гении, винаги различни и неприличащи си.

Човек знае толкова малко за човека, че чак е удивително, как той все още успява да бъде човек.

Сумата на вътрешните сили на човека в крайна сметка е равна на на сумата на силите, действащи отвън. Ако беше различно, човечеството отдавна би престанало да съществува.

Ние живеем с теб, за да разберем нещо. Това е изключително важно в този велик смисъл, дори и ако нашето разбиране не променя нищо. Живот – надежда за разбиране. Всеки наркотик ти доставя непосилен живот без смисъл. А смисълът на живота е недостижим без достигането на смисъла на смъртта.

Ако някой изсъска, че ненавижда слабите, издава, че е слаб.

Страхът е като куче помиярче – тича само след този, който бяга от него. Но отстъпва, когато тръгнат срещу него.

Не всичко естествено е добро, но всичко най-добро е естествено!

Любовта – имам предвид и най-общоприетия, и най-възвишения смисъл на думата – е нужна не само на двамата, които се обичат, и не само на онзи, който е обичан, независимо мъж или жена, любовник или любовница, или дете. Любовта е нужна на самия обичащ и, колкото и смешно да прозвучи, е нужна на обществото. (А е смешно, защото се сетих за лозунга в романа на Илф и Петров: „Чрез качествено сдъвкване на храната помагаш на обществото.“) Любовта на всеки двама и на всеки е нужна на живота като цяло. Това е опората на вселенското съществуване, първоизворът и основата на всичко. Всепронизващата животворяща ос…

Аз живея постигайки нещо повече, обожавам да се уча, обичам да изменям моята гледна точка. И не дай си Боже, някой ден да реша, че добре познавам човешката природа! Като лекар, като психолог и като човек, точно в този момент ще умра. Що се отнася до разочарованието или отвращението…На житейско ниво – разбира се, аз съм раздразнителен, жлъчен, зъл, холерик и преди всичко дразня и злобея към самия себе си…

В детството си бях светла личност… Но животът ме развали. Разбира се, с моя собствена помощ.

Нашето общество се намира в състояние на дълбок шизофреничен дефект. С други думи – не притежава цялостно самосъзнание. И по тази причина не може да бъде наречено „общество“, а нещо друго….В клиничната шизофрения има много стадии и форми.

По мое лично наблюдение количеството глупаци сред психолозите надвишава четири пъти броя на глупаците сред продавачите на спиртни напитки.

Снимки: jerusalem-korczak-home.com, ru.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK