„Във всеки миг човекът или твори, или разрушава.“
Aгни йoгa e виcш cинтeз нa вcичĸи нaй-виcши йoгa пpaĸтиĸи. Ocнoвнo ce пpaĸтиĸyвa в Индия, ĸъдeтo ce ocнoвaвa нa вeдичecĸитe знaния. „Aгни“ oзнaчaвa oгън. Toвa e нaимeнoвaниeтo нa вeдичecĸия Бoг нa oгъня. Aгни ce изпoлзвa пpи тpaдициoннитe вeдичecĸи oгнeни цepeмoнии и pитyaли.
Aгни йoгa, нapичaнa oщe „Учeниe зa живaтa eтиĸa” e ocнoвaнa oт Hиĸoлaй Pьopиx и нeгoвaтa cъпpyгa Eлeнa Pьopиx. Paзвивa ce в нaчaлoтo нa 20-ти вeĸ. Tяxнaтa пpaĸтиĸa е създадена да подпомага cъзнaтeлния pacтeж в eжeднeвния живoт. Toвa yчeниe вce oщe ce cpeщa в Индия, Hю Йopĸ и Mocĸвa. Това е едновременно най-древната и най-съвременна йога практика.
Да си зависим или да копнееш за повече отколкото имаш, означава само тъга и неудовлетвореност.
Обикнете мисленето в самота, когато искрите разбиране плетат венеца на познанието.
Уединеният улавя вестта по-добре, отколкото блъскащите се тълпи.
Явленията на живота убеждават там, където думите са безсилни.
Не намалявайте значението на това, което не познавате.
Тъпото, посредствено отричане без каквото и да било логическо разсъждение е безумие, пред което неведнъж сте се изправяли. То буди единствено съжаление. Както дребният търговец признава числата, чрез които пресмята своята печалба, но се присмива на висшата математика, така и невежите правят от тръните на великия Подвиг клечки за зъби...
Човекът е мост, свързващ Земята с Висшите Светове. Отричайки Висшия Свят, невежите отричат и самото човечество.
Домашната обстановка налага печат за цял живот. Дори и най-бедната колиба може да не оскърбява духовното чувство. Не мислете, че децата не забелязват празния живот. Напротив, те отлично усещат съдържанието на всекидневието.
Знанието на истината, но неприлагането й в живота, се счита за невежество.
Различната природа на хората се проявява дори във всекидневието. Един е влюбен в синевата на планинските върхове и това е знак за силно укрепнал дух. Друг жадува за зеленина и нарича зеленото цвят на надеждата. Трети живее в претъпканите градове и се чувства отлично. Тези хора ще проявят слабо взаимно разбиране, различни ще са и техните молитви. Съзнанието трябва да бъде възпитавано в дух на търпимост, така че да е в състояние да докосва отделните профили на битието.
Вкамененото сърце вече не е сърце, а ненужен отпадък.
Хората молят за прошка и продължават да живеят по старому. Мъчно им е, че ги сполетяват нещастия, но не се разделят с никоя от привичките, предизвикали това положение. Няма ли стремеж към поправяне, молбата за прошка е безсмислена. Да тревожиш Висшата Мъдрост със самосъжаление е проява не на скръб, а на лицемерие.
Освен участието на сърцето, потребно е още ясно съзнание. През мътна вода не се вижда. Вълнението мъти както водата, така и съзнанието. Намерете точната граница между отзивчивостта и вълнението. Нелеките земни условия благоприятстват появата на пагубната за здравето възбуда, но връзката с висшия свят прави съзнанието чувствително, ясно и защитено от тъмните струи.
Никой не носи чужда мисъл. Всеки отговаря пред света за своите съждения.
Мисълта е другарка на търсещия. Мисълта владее всичко. Тя движи мускулите, води, утвърждава и намира пътя към заветите и указите. Уважавайте мисълта и тя, вечната и всепроникващата, ще ви научи да отличавате висшето от низшето. Мисълта утвърждава движението и ни помага да осъзнаем ритъма. Мисълта ни съпътства и денем, и нощем. Мисълта усъвършенства съзнанието на превърналия мисловния процес в свое любимо занимание.
Във всеки миг човекът или твори, или разрушава. Светът е изпълнен с противоречиви, разрушителни мисли, които причиняват множество заболявания. Мислите и техните кръстосани токове са подбудили не едно убийство на далечно разстояние. Въпреки всичко хората упорито отказват да разберат, че тяхното предимство е в постоянното мислене. Огромна е отговорността ни за качеството на мислите, с които насищаме пространството. Сърцето тупти непрестанно - постоянен е и пулсът на мисълта, но върху този факт не е прието да се дискутира. Човекът или твори, или разрушава.
Объркали Светлината с осветлението, хората не могат да си представят, че Светлината е енергия.
Светлината не се съчетава с раздразнението и страха. Страхът и ужасът формират своеобразен тъмен магнит. Досещате се какво привлича той! Народът е отбелязал, че от страх на човек му причернява пред очите. Именно мракът настъпва срещу обхванатия от ужас. Във всеки миг от живота си привличаме или светлината, или мрака.
Казват, че съзнанието расте също като тревата. Невъзможно е да следим растежа й час по час, но в един момент сякаш изведнъж се показва пъпката на цвете. Неизказуемата промяна в съзнанието може да бъде установена единствено на периоди. Мерило за ръста на съзнанието е възможността му за синтез. Това развитие става не в тесни рамки, а е процес, който протича от центъра към периферията, обхващайки все нови и нови кръгове на разбирането.
Всяко качество може да бъде възпитано. Безстрашието също. Не се огъвайте пред ужаса, а си поставяйте задачи по безстрашие.
Равновесието е основа на битието. Когато е стресиран и болен, човек се олюлява и върви опипом, вкопчвайки се в случайни предмети. Същото е и когато боледува духът.
Хаосът е водовъртеж, който лесно увлича слабите съзнания. Пристъпите му трябва да се разглеждат като заразни епидемии.
Ако човек не се е приготвил за път поради съмнение или страх, нищо не е в състояние да го размърда. Той ще се обърне кръгом насред пътя, а да се връщаш назад е отвратително.
Никога не са правени сравнения между съзнанията на изостанал дивак и на изявен мислител, а това е важно психично изследване. То изисква продължителни наблюдения, но поразяващият му резултат ще покаже многообразието на човечеството и ще насочи мисълта към съзнанията на животинския и растителния свят.
Уморим ли се да стоим в едно положение, сменяме позицията на тялото си. Така е във всички житейски обстоятелства – всяка промяна се дължи на конкретни причини. Научим ли се да разсъждаваме върху тях, ще видим, че всяко състояние има своите предимства. Повтарям това и зова към търпимост.
Хората не разбират значението и на най-простите думи. Пощадете обърканите умове и повтаряйте като на глухи, защото не сте сигурни каква част от казаното достига съзнанието. Трудно е да се съобразяваш с всички недостатъци на слуха, зрението и другите сетива. Малцина ще чуят и видят, но вие продължавайте, защото пространството вижда и чува. Така вървете.
Ако някой ви каже: „Направих всичко, което беше по силите ми“, не му вярвайте. Той се оправдава и в същото време се ограничава. Приел, че всички възможности са изчерпани, човек губи ключа от спасителния вход. Поради невежество и мързел често биват отхвърляни най-добрите решения. Заявлението, че всички сили са изчерпани е отстъпление и измиване на ръцете, подсказващо самолюбие и самосъжаление. Осъзнали съотношението на енергиите, придобиваме опора за своята непобедимост.
Абсолютно всички неравновесия трябва да бъдат изживени естествено. Неравновесието, предизвикано от разгаряне на страсти, не може да бъде прекратено със заповед или с насилие. Само устремът на изтънченото съзнание изгражда здрав мост. Осъзнали ползата, преодоляваме низшите земни страсти и поемаме по пътя на еволюцията.
На човека трябва да се каже: „Не си отнемай сам силите. Недоволството, съмнението, самосъжалението изяждат психичната енергия“. Омраченият труд е грозна гледка! Само сравнете резултатите от светлия и от омрачения труд на самоограбилия се!
Времето е ужасно, но малцина усещат причините за случващото се. Дори да протръбим с все сила: „Армагедон!“, хората само ще попитат колко струва кило армагедон. Никога досега нищожното не е било тъй смесвано с великото. Напразни остават надеждите, че като не разбират, хората поне няма да пречат в битката. Те обаче пречат и отрупват с криволици дори и най-правите пътища.
Шири се огромна неблагодарност. Съветвам ви да се запасите с търпение срещу неблагодарността и невежеството. Често пъти чуждите проявяват по-голяма грижа. Ние разграничаваме хората най-вече според признака признателност.
Трудовият ритъм е украшение за света. Трудът е победа над всекидневието, а всеки труженик – благодетел на човечеството. Представете си Земята без труженици и ще видите как се завръща към хаоса. Несломимото упорство се кове с труд. Именно чрез всекидневен труд натрупваме съкровища. Истинският труженик обича своята работа и разбира значението на напрежението.
Нарекох труда молитва. Висшето единение и качеството на труда възникват от ритмичността. Отличното качество на труда формира ритъма на прекрасното. Всеки труд съдържа в себе си разбиране за прекрасното. Труд, молитва, красота – те придават величието на кристала на Битието.
Само свободното съзнание може да създаде от труда празник.
Добротворството би трябвало да бъде тъй естествено за човека, че да не се налага дори да бъде споменавано. Не бива да изтъкваме добрите си дела като нещо особено. Иначе ще излезе, че обичайно вършим зло и само понякога допускаме добрини.
Унинието не е нищо друго, освен отпуснатост. Изправете унилия пред опасност и той ще бъде принуден да се ободри. Сътресението обаче трябва да бъде достатъчно голямо. По този начин се лекуват дори някои болести. Ужасът от смъртта като че ли доминира над всички човешки слабости, а има случаи, в които смъртна болест е била превъзмогната само благодарение на някаква опасност. Неведнъж парализирани са побягвали от горящата си къща. Неведнъж вътрешни поражения са били изцелявани, защото центърът се е устремявал в друга посока. Дали пък ако осъзнаят заобикалящата ги опасност, хората няма да надвият една от най-опасните болести – отпуснатостта?
Постоянната готовност е качество, което трябва да бъде изработено. Тя не е само порив или временно напрежение, а хармония на центровете, винаги отворени за възприятие и въздействие. Изпълненият с хармония непрекъснато получава и отдава, а безспирното протичане на тока укрепва неговото същество. Няма даване без получаване. Прекъсне ли токът, спира и напредъкът. Има закон, според който полученото не бива да бъде разбирано като собственост. Осъзнаването става в сърцето – няма лъжливи уверения, способни да го заблудят. С укрепването на психичната енергия придобиваме твърдост. Постоянната готовност е продукт на здравата психична енергия.
Има два вида хора. Едни предпочитат да се възползват от чуждия труд, а други – да постигат сами. Обръщайте внимание на вторите – сред тях ще откриете изследователи и сътрудници. Помагайте им, защото такива хора често са вглъбени в себе си и впечатлителни. Много търсения са били безжалостно прекъсвани от невежите още в самото им начало. Опазете изтънчените устремени изследователи от палачите. Всеки може да извърши в рамките на своя кръгозор множество полезни и самоотвержени действия. Бъдете самоотвержени.
Източник: Агни йога „Аум“, ТЛ Медиа
