Какво да се направи с любов? Психология на човешкото всекидневие ~ Томас ХАРИС

За проблемите в брака и срещата между „родителя”, „детето” и „възрастния” в двойката, споделено от книгата „Аз съм добър, ти си добър. Психология на човешкото всекидневие“ на американския психиатър Томас Харис.

 „В началото на своята работа по разработването на Транзакционния анализ Ерик Бърн установява, че когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш как се променят пред очите ти. Това е една пълна промяна. Съществуват промени едновременно в израза на лицето, речника, жестовете и действията на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви, сърцето да се разтупти и дишането да се учести.
Можем да установим такива резки промени във всеки: малкото момченце, което избухва в плач, когато не успее да накара играчката си да работи; подрастващото момиче, чието лице се оживява от възбуда, когато телефонът най-сетне звънва; мъжът, който пребледнява и трепери, когато получава съобщение за служебен неуспех; бащата, чието лице става на камък, когато синът му не се съгласява с него. Индивидът, който се променя по този начин, е все същият човек, ако се има предвид структурата на костите, кожата и дрехите. Така че какво се е променило вътре в него? Променил се е от какво в какво?

Този въпрос е увличал Бърн в началото, когато започва да разработва Транзакционния анализ. Един тридесет и пет годишен адвокат, когото той лекува, казал следното: „Аз всъщност не съм адвокат. Аз съм просто едно малко момче.“ Извън кабинета на психиатъра той наистина е преуспяващ адвокат, но по време на лечението се чувствува и се държи като малко момче. Понякога по време на едночасовия сеанс той току ще попита: „На адвоката ли говорите или на малкото момче?“ Както Бърн, така и пациентът били заинтригувани от съществуването и появяването на тези две реални личности или състояния на човека и започнали да говорят за тях като за „възрастния“ и „детето“. Лечението се насочило към тяхното разделяне. По-късно и друго едно състояние започнало да става очевидно като състояние, различно от „възрастния“ и „детето“. Това е „родителят“ и то било идентифицирано по поведението, при което всъщност се възпроизвеждало това, което пациентът виждал и чувал неговите родители да правят, когато бил малко момче.

Като че ли във всеки човек съществува същият малък човек, който той е бил на тригодишна възраст. В него също така съществуват и собствените му родители. В мозъка има записи на действителни преживявания на вътрешни и външни събития, най-значителните от които са се случили през първите пет години от живота му. Съществува и трето състояние, различно от тези двете. Първите две се наричат Родител и Дете, а третото — Възрастен. Тези състояния на човека не са роли, а психологически същности. Ерик Бърн казва, че „Родителят, Възрастният и Детето не са концепции, каквито са Суперего, Его и т. н., а феноменологични реалности".

***

Поставянето на цели

Кораб, който плува, без да има цел, се люшка и се отнася от приливите и отливите — веднъж нагоре, веднъж надолу, стенейки и скърцайки, когато е в открито море, спокоен и чудесен при безветрие. Той се подчинява в действията си на волята на морето. Много бракове наподобяват нещо такова. Те се държат на повърхността, но са без определена посока. Най-голям принос при вземането на решения при тях има максимата: „Какво правят другите хора?" Такива бракове се подчиняват на своя социален кръг по отношение на облеклото, домашната работа, отглеждането на децата, ценностите и мисленето. „Докато другите го правят, значи е ДОБРЕ" е техният еталон за това, какво да правят. Ако „всеки" купува определен вид луксозен автомобил, те също ще купят такъв, дори ако техните парични задължения за покупки на изплащане вече им носят всеки месец купища неприятни квитанции за плащане. Те не са построили свой собствен ред от независими ценности по отношение на своите собствени реалности и поради това често завършват обезверени и в дългове. Само Възрастният може да каже „не" на шумните протести на Детето за нещо по-голямо, по- хубаво и повече, за да се чувства то още по-ДОБРО. Само Възрастният може да попита: „Ако четири чифта обувки те правят щастлив, ще те направят ли по-щастлив десет чифта обувки?" Както сочи правилото, всяко увеличение на материалните придобивки носи по-малко радост от тази, която е била изпитана предишния път. Ако можеше по някакъв начин да се изчисли радостта, много вероятно е нов чифт обувки да предизвика повече щастие у едно дете, отколкото новата кола у възрастен мъж. По същия начин първата кола носи повече радост от втората и втората повече от третата.

Х. Л. Менкен казва: „Човек винаги помни първата си любов. След това той започва да ги трупа". Детето в нас има нужда от трупане — както е на Коледа сутринта: заобиколено с подаръци, детето плаче: „Това ли е всичко?" По време на една телевизионна програма питаха едно малко момче какво е получило за Коледа. „Не зная", каза то натъжено, „имаше твърде много". Едно проучване от страна на Възрастния на действителното положение в семейството може да определи дали получаването на определени придобивки си струва (в смисъл на радост) изплащането на ипотека, сметката от магазина или отклоняването на пари от нещо друго. Възрастният също може да отстъпи пред нуждата на Детето да събира купища вещи, както е хобито за събиране на марки, монети, редки книги, модели на железопътни съоръжения, бутилки или камъни. Възрастният може да определи, доколко разходът за тези колекции е реален. Когато това е така, „събирачеството" е удоволствие и е безвредно. Но ако то обаче разорява семейството (например колекционирането на вили, спортни коли и оригинали на Пикасо), Възрастният може да каже „не" на забавленията на Детето. Решенията относно хобитата, притежанията, къде да се живее и какво да се купува трябва да се правят според системата на ценностите и отчитането на реалните възможности, които са различни за всеки брак. Постигането на съгласие по тези решения е изключително трудно, ако целите на брака не са установени. По време на самото лечение една двойка може да се научи да вижда разлика между Родителя, Възрастния и Детето, но тя все още е потопена в същото социално море и ако не се ориентира правилно курсът, тя ще продължи независимо от своето прозрение да следва старите обрати, забавления и игри. Нужно е повече от това само да знаеш нещо, за да владееш умението да преодоляваш социалните течения. Изисква се установяването и следването на нов курс при определянето на целите, до които е стигнал Възрастният. Хората или поемат нов курс, или се връщат към същите начини на плаване без посока. И без значение е колко карти са на тяхно разположение. Ето къде вземането предвид на моралните ценности, етиката и религията стават от голямо значение за хода на брака. Един мъж и съпругата му трябва да предприемат някои основни проучвания за това, какво те смятат за важно, за да могат да насочват курса си. Уил Дюрант разглежда основния проблем на етиката като задава следния въпрос: „Какво е по-добре — да си добър или да си силен"? Той може да бъде зададен по различни начини в контекста на брака. По-добре ли е да си любезен, или да си богат? По-добре ли е да прекараш времето си със семейството, или да прекарваш времето си в обществени дейности? По-добре ли е да окуражаваш децата си „да не губят смелост", или да „нанесат ответен удар"? По-добре ли е да живееш царски днес, или да трупаш всяко пени в банката за утре? По- добре ли е да си известен като разумен съсед, или да си известен като обществен водач? Това са въпроси, които могат да доведат до безнадеждни принципни затруднения, освен ако не се задават от Възрастния, защото дори и тогава те си остават трудни. Не е достатъчно да знаеш какви мнения съдържа Родителя на отделния партньор, за да отговориш на тези въпроси. Не е достатъчно да знаеш, че Детето има нужда от чувствата на всеки от тях. Ако данните от Родителя и Детето си противоречат, трябва да има някакви морални норми, приети и от двамата, които могат да насочват хода на брака и важат за всички решения, които предстои да се вземат. Казва се, че „любовта не означава да се гледате в очите, а да гледате към околния свят заедно, в една и съща посока". Родителят и Детето във всеки от партньорите могат да предизвикат големи различия. Само посредством Възрастния е възможно те да се срещнат. И все пак целта в перспектива не може да бъде достигната без морални и етични съображения. Един от честите ми въпроси към двойка, изпаднала в задънена улица при въпроса, „какво да правим сега", е: „Какво да се направи с любов?".

Снимка: Dr. Thomas A. Harris
Картина: The Kiss, 1969 by Pablo Picasso

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK