434 г. пр.н.е. ~ 355 г. пр.н.е.

Размишленията на древногръцкия философ, ученик на Сократ и основател на школата на хедонизма, който вярвал, че е важно не да се въздържаме от наслажденията, а да властваме над тях.

(Aristippus in Thomas Stanley History of Philosophy, c.1655)

На въпроса каква полза му е донесла философията, Аристип отвърнал:
– Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго.

***

На въпроса по какво се отличава мъдрия човек от глупавия, Аристип отговорил:
Ако искаш да различиш мъдреца от глупеца, прати ги и двамата чисто голи сред хора, които не ги познават, и тогава ще видиш.

***

Веднъж някакъв започнал да го хока на улицата, но Аристип отминал. Недоволникът тръгнал подире му и го запитал:
– Защо ме подминаваш?
Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.

***

На въпрос с какво философите превъзхождат останалите хора, Аристип отговорил:
Ако законите бъдат премахнати, единствено философите ще продължат да живеят както преди.

***

Няма нищо справедливо, прекрасно или безобразно в природата – всичко зависи от нравите и обичаите.

***

По-добре да бъдеш беден, отколкото невеж – ако първият е лишен от пари, то вторият е лишен от човешки образ.

***

Веднъж Аристип минавал покрай Диоген, който в това време си чистел зеленчуци:
– Ако умееше да се изхранваш със зеленчуци, нямаше да слугиваш в палатите на богатите.
Ако умееше да общуваш с хората, нямаше да ти се налага да чистиш зеленчуци – бил отговорът Аристип.

***

Веднъж някой казал, че винаги философите ходят при богатите, а не обратното.
– Но и лекарите – отбелязал Аристип – винаги ходят при болните, само че всеки предпочита да е лекар, а не болен.

***

Веднъж, когато го упрекнали, за разкошния начин на живот, който води, Аристип отвърнал:
Ако разкошът беше нещо лошо, нямаше да присъства на пиршествата на боговете.

***

На въпроса "На какво трябва да се учат добрите деца?" Аристип отговарял:
– Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.

***

По адрес на човек, който много се хвалел с обширните си знания:
– Както този, който яде твърде много, не е по-здрав от онзи, който взима от храната само най-необходимото, така и истински учен е не този, който чете много, а този, който извлича полза от четенето.

От "Животът на философите" (1985 г.), Диоген Лаертски

Изображения: ellinonfos.gr, commons.wikimedia.org