Сангвиничното дете | Рудолф ЩАЙНЕР и Тайната на четирите темперамента

Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията

(Mary Cassatt, Pink Sash, 1898)

Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите. Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък? Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество. При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане.

При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност. Голямата опасност е лудостта, която, подтиквана от Аза, преследва една единствена цел. При сангвиничния темперамент малката опасност се крие в това, че човек изпада в лекомислие. Голямата опасност е в това, че непрестанната смяна на усещанията може да завърши с умопомрачение.

Малката опасност за флегматика е липсата на интерес към външния свят; голямата опасност е идиотията, тъпоумието. Малката опасност при меланхоличния темперамент е унинието, невъзможността човек да надмогне това, което се заражда в собствения му вътрешен мир, а голямата опасност е лудостта. Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика. Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете? - Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи. Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето. Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.

Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща. Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца.

Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него. Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент. Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества. По отношение на тези неща, които се основават в най-дълбоката същностна природа на човека, човек трябва да знае, че може единствено да ги изкриви. Така ние се опираме не на нещата, които детето не притежава, а на тези, които има. Ние се опираме тъкмо на сангвиничната природа, на подвижността на астралното тяло и не се опитваме да му втълпяваме неща, които са зависими от другите звена на човешката природа. При един подчертан сангвиник трябва да се работи тъкмо върху неговия сангвиничен темперамент.

Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо. Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност. Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност. И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях. Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му. Чрез тези неща човек трябва да остави да говори сангвинизма, трябва ги да остави да въздействат върху детето, след което да му ги отнеме, за да ги пожелае то отново и да ги получи наново. Човек трябва да ги остави да въздействат по този начин върху детето, както обектите от обикновения свят действат върху темперамента. Следователно, важно е да се намерят за едно сангвинично дете такива предмети, спрямо които му е позволено да бъде сангвинично.

Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание.

От „Тайната на четирите темперамента”, Рудолф ЩАЙНЕР, Изд. Даскалов 34

Картина: Mary Cassatt (American, 1844 ~ 1926) 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK