За миналото не плачи, от бъдещето се не бой ♥ Омар ХАЯМ

Бисери в четири наниза, родени от перото на великия поет на Изтока и неговия „Рубайят”

22.
И нека да си изживял без мъка свойте дни  а после?
Да се завърже твоя кръг сред песни и жени – а после?
Бъди от щастие блажен над сто примамливи години
и още толкова по сто под свода премини – а после?

23.
Къс минало – небитието – в зародиша си пазя сух.
С жаравата на черна мъка е пълен моя мрачен дух.
Подобно вятър из пустиня, от бряг до бряг, от свят до свят,
се нося: прах бил вчера, Хайям – пък днес, а утре – пух.

24.
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,
по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.
Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек –
и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.

25.
В света – пристанище случайно, развяло моя флаг сребрист –
се вглеждах дълго и те търсех под свода опнат като лист,
и що? Лице аз не намерих, по-слънчево от твоя лик,
и тяло на жена, по-стройна от твойто тяло-кипарис.

26.
Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко сред него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.

27.
Горчив или пък сладък  кратък за нас остава тоя свят.
Умреш ли – няма капка смисъл, че бил си в Балх или в Багдад.
Пий вино, че след теб и мен безкрайно сърпа на луната
ще мре и пак ще се възражда по своя вечен кръговрат.

28.
Е, стига, не мисли напразно, че нито миг не си щастлив.
И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив!
Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам
ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.

32.
Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен.
А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден.
Повдигат ни, притискат, блъскат  и паднем ли във някой бой,
спокойно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен.

33.
Играчът топката търкаля върху зелената трева.
По неговата воля само тя се премята презглава.
И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога?
Едничка истината знае безоблачната синева.

34.
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже: „Кой – аз ли, да, аз съм велик!“
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик.

35.
И нека сто години да горя сред грях,
не ме е страх от ада, мъките презрях;
но по ме плаши мене хорът на глупците.
От смърт е по-ужасен разговора с тях.

36.
Без страх – на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден над мъките покой.
Мигът, на всички даден, изживей до дъно,
за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.

От „Рубайят”, Превод от персийски (фарси) - Йордан Милев, 1973

Изображения: Antipodean Books, Wikimedia Commons

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK