Бисери в четири наниза, родени от перото на великия поет на Изтока и неговия „Рубайят”
22.
И нека да си изживял без мъка свойте дни – а после?
Да се завърже твоя кръг сред песни и жени – а после?
Бъди от щастие блажен над сто примамливи години
и още толкова по сто под свода премини – а после?
23.
Къс минало – небитието – в зародиша си пазя сух.
С жаравата на черна мъка е пълен моя мрачен дух.
Подобно вятър из пустиня, от бряг до бряг, от свят до свят,
се нося: прах бил вчера, Хайям – пък днес, а утре – пух.
24.
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,
по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.
Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек –
и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.
25.
В света – пристанище случайно, развяло моя флаг сребрист –
се вглеждах дълго и те търсех под свода опнат като лист,
и що? Лице аз не намерих, по-слънчево от твоя лик,
и тяло на жена, по-стройна от твойто тяло-кипарис.
26.
Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко сред него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.
27.
Горчив или пък сладък – кратък за нас остава тоя свят.
Умреш ли – няма капка смисъл, че бил си в Балх или в Багдад.
Пий вино, че след теб и мен безкрайно сърпа на луната
ще мре и пак ще се възражда по своя вечен кръговрат.
28.
Е, стига, не мисли напразно, че нито миг не си щастлив.
И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив!
Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам
ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.
32.
Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен.
А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден.
Повдигат ни, притискат, блъскат – и паднем ли във някой бой,
спокойно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен.
33.
Играчът топката търкаля върху зелената трева.
По неговата воля само тя се премята презглава.
И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога?
Едничка истината знае безоблачната синева.
34.
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!
Попиташ ли го, то ще каже: „Кой – аз ли, да, аз съм велик!“
Но щом на някое магаре му липсват клепнали уши,
то за магаретата умни ще бъде явен еретик.
35.
И нека сто години да горя сред грях,
не ме е страх от ада, мъките презрях;
но по ме плаши мене хорът на глупците.
От смърт е по-ужасен разговора с тях.
36.
Без страх – на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден над мъките покой.
Мигът, на всички даден, изживей до дъно,
за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.
* От „Рубайят”, Превод от персийски (фарси) - Йордан Милев, 1973
Изображения: Antipodean Books, Wikimedia Commons