За принципите на Слънцето и Луната и мъжко-женските нюанси, които оформят цялостната ни личност, с думите на Карл ЮНГ от книгата „Астрология, карма и трансформация” на Стивън АРОЙО.

Ако наистина душата е неотменна единица на божествената сила, тогава тя сама по себе си е цялостна и завършена. Но, когато душата се преражда в сфери на двойственост, такива като материалния свят, където винаги поляризираме хубаво- лошо, ден-нощ, мъжко-женско, тя явно се поляризира в съответствие с положението на Слънцето и Луната. С други думи, това се отразява в два аспекта на съществуванието, проявявайки се като съзнателен и подсъзнателен, активен и пасивен, мъжки и женски – принципи на Слънцето и Луната. Целостта е загубена, започва разделение. В повечето случаи жените са в по-добър контакт с техните лунни качества, а мъжете с техните слънчеви качества, въпреки че тук трябва да напомня, че се занимаваме с архетипични принципи, които не се проявяват в чиста форма в живите човешки създания.”
(Стивън Аройо, „Астрология, карма и трансформация”)

Poem of the Soul - One evening, 1854, by Louis Janmot (21 May 1814 ~ 1 June 1892)

Юнг свързва лунната сила с архетипичните женски принципи, а слънчевата енергия с мъжкия принцип, както столетия са правили астролози и алхимици. Той определя женският принцип като ерос, не в съвременен смисъл като чисто физическо притегляне, а в по-широк смисъл като отношение към другите хора. Мъжкият принцип той определя като логос.

Психологията на жените е основана на принципа на Ерос, великият свързващ и освобождаващ, докато от древни времена управляващият принцип, приписван на мъжете, е Логос.

Докато логиката и обективността обикновено са господстващи черти на външните позиции на мъжете, или най-малко се разглеждат като идеални, в случая с жените това са чувствата. Но в душата е обратно: вътрешно мъжът чувства, а жената размишлява. Оттук е голямата склонност на мъжете към пълно отчаяние, докато жената може винаги да намери утешение и надежда; съответно, мъжът е по-вероятно да сложи край на живота си, отколкото жената. Все пак, каква жертва на социалните обстоятелства би могла да бъде жената като проституцията, например, мъжете са не по-малко жертва на подсъзнателните импулси, приемащи форма на алкохолизъм или други пороци. Съзнанието на жената има по-скоро лунен, отколкото слънчев характер. Нейната светлина е „меката” светлина на луната, която слива нещата заедно, а не ги разделя. Тя не разделя обектите в цялата им безжалостна разединеност и изолираност, подобно на рязката ослепителна дневна светлина, а слива в измамливо блещукане близко и далечно, вълшебно преобразувайки малките неща в големи, високите в ниски, омекотявайки всички цветове в синкава мъгла и съединявайки нощния пейзаж в неочаквано цяло.

Действително, необходимо е много луно-подобно съзнание, за да се удържи голямо семейство заедно, независимо от всички различия, да се говори и действа по такъв начин,че хармоничното отношение на частите към цялото не само да не се нарушава, но всъщност да се подобрява. И там, където пукнатината е твърде дълбока, лунната светлина я изглажда.

Човешките отношения водят в света на психиката, в тази междинна сфера между разума и духа, която съдържа нещо от двете, но не губи нищо от своя уникален характер. На тази територия мъжът трябва да рискува, ако иска да тръгне срещу жената. Обстоятелствата са я принудили да придобие много мъжки черти, така че да не остане завладяна от остаряла, чисто инстинктивна женственост, загубена и сама в света на мъжете.Така че мъжът също ще бъде принуден да развие своята женска страна, да отвори очи за психиката и Ерос. Това е задача, която той не може да избегне, ако не предпочита да върви пълзейки след на жената по безнадеждно момчешки начин, преклонявайки й се отдалече, но винаги в опасност да бъде прибран в нейния джоб.

Почти редовно събитие за жените е да се съдържат, духовно, в мъжете си, а за мъжете да се съдържат емоционално, в жените си.”

Poem of the Soul - The flight of the soul, 1854, by Louis Janmot (21 May 1814 ~ 1 June 1892)

Изображения: commons.wikimedia.org