От удоволствията, най-приятни са тези, които ни спохождат най-рядко | ДЕМОКРИТ

Демокрит (460 ~ 370 г. пр.н.е.) е основоположник на античната атомистична философска школа. Той прокламира, че възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими фини частици – атомите. В своята философия Демокрит разглежда човека като обществен атом, частица от Вселената, и твърди, че както атомите не са тяло, така и хора не са общество, ако помежду им не съществуват връзки, основани на приятелството, единомислието и организираността.

Ученик на древногръцкия философ Левкип и слушател на лекциите на Сократ, неприет радушно от атинската културна среда, Демокрит често използвал специфичната критика на смеха, за да се подиграе на глупостта на света. Този подход му спечелва прозвището „смеещият се философ”. За него Аристотел казвал, че е един от най-енциклопедичните умове на древния свят. Демокрит е автор на близо 70 трактати, посветени на физиката, математиката, етиката, техниката и музиката. Той е първият древногръцки мислител, който още преди Платон издига идеята за идеалното устройство на обществото и държавата, основани върху представата и изискванията на естествената необходимост, общото единомислие и и справедливостта. Като причина за събитията, протичащи в обществото той признава единствено поведението на хората, предизвикано от потребностите на живота, човешката воля и най-вече – от човешкия разум. В своята етична система Демокрит утвърждава, че крайната цел на живота е постигането на „евтимия” – състояние на блаженство и невъзмутимост на духа.

(Democritus by Hendrick ter Brugghen, 1628, Rijksmuseum)

Богатство и бедност са думи, обозначаващи нуждата и изобилието. Следователно, който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е беден.

Свободен е онзи, който от нищо не се бои и на нищо не разчита.

Не думите, а нещастието е учител на глупците.

Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство.

Завистта поставя началото на раздора между хората.

Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране.

Човекът е щастлив само когато се стреми към справедливи и законни дела.

Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко.

От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна  може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне  научи се да плуваш.

(Democritus by Johannes Paulus Moreelse, 1630, Centraal Museum)

За предпочитане е бедността в демократичната държава, отколкото щастлив живот при монархията, тъй като свободата е по-добра от робството.

Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време.

Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно.

По-добре е да се мисли, преди да се действа, отколкото след това.

Не подобава на добрия гражданин да пренебрегва собствените си дела, за да се занимава с чуждите, тъй като тогава собствените му дела страдат.

Прехвърлиш ли мярката, и най-приятното става неприятно.

Трябва да се говори истината и да се избягва многословието.

От удоволствията, най-приятни са тези, които ни спохождат най-рядко.

Картина(заглавна): Peter Paul Rubens - Democritus and Heraclitus, 1603, Museo Nacional de Escultura, Valladolid - commons.wikimedia.org 

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност