Социален философ, писател и основоположник на политическата икономия, Адам Смит е една от основните фигури на шотландското Просвещение. Със своя най-известен труд „Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини” (1776), Смит преобръща цялата представа за принципите на икономическия живот – от остарелите вече форми към модерните, основаващи се на съвършено ново разбиране за механизмите на човешкото общество. Книгата му се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята, заради което Смит е наречен „баща на съвременната икономика и на капитализма”.

(1723 ~ 1790)

Първото, което трябва да познаваш, е себе си. Човек, който се познава добре, може да погледне на действията си отстрани като наблюдател.

Единственото съкровище на човека е неговата памет. Само там е неговото богатство или бедност.

За да се създаде богатството на една страна, твърде много трябва да бъде превърнато в руини.

Никога не се оплаквай от това, от което можеш да се отървеш със собствени сили.

Чувство за дълг е всъщност нашето уважение към общите правила на нравствеността.

Науката е великата противоположност на отровата на ентусиазма и суеверието.

Великата тайна на възпитанието е да насочваш честолюбието към подходящите дисциплини.

Всеки прахосник е враг на обществото, всеки пестелив човек – негов благодетел.

За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта.

Празните и малодушни хора често стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си изблици и страсти, въобразявайки си, че по този начин са показали своето мъжество.

Самообладанието в минута на гняв е не по-малко високоценено и не по-малко благородно, отколкото самообладанието в минута на страх.

Характерът на всеки човек оказва влияние и върху щастието на другите хора, в зависимост от това дали има свойството да им носи вреда или полза.

Управлението на една монополна компания от търговци е може би най-лошата форма на управление за всяка една страна.

В действителност Бог е на страната на най-големите банкови сметки.

Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.

Жената, сложила си руж, струва ми се няма право да се гордее с ласкавите отзиви за цвета на нейното лице: тези отзиви по-скоро би трябвало да й напомнят за впечатлението, което би произвело естественият цвят на нейното лице и неговата противопложност с изкуствения руж. Нищо не представлява такова очевидно доказателство за малодушие и лекомислие като тщестлавието от незаслужените похвали. Това именно наричаме тщеславие.

Тщеславието не е нещо друго, освен преждевременен опит да получим гръмка известност, далече преди да сме я заслужили.

Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, ако неговата заработка се осигурява и без разбирането му.

Всеки човек е богат или беден в зависимост от това, в каква степен може да се ползва от предметите за необходимост, удобство и удоволствие.

Трябва да се отбележи, че думата "стойност" има две различни значения: понякога тя обозначава полезността на някой предмет, а понякога възможността за придобиване на други предмети, която дава притежанието на даден предмет. Първата може да се нарече потребителска стойност, а втората - разменна стойност.

В онова първобитно състояние на обществото, което предшества присвояването на земя като частна собственост и натрупването на капитал, целият продукт на труда е принадлежал на работника. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това състояние се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нараствала заедно с увеличението на трудовите производителни сили.

Хората от една професия рядко се събират заедно дори и за развлечение, но техните срещи завършват със заговор против обществото или с план да се увеличи разценката.

Великите нации никога не обедняват поради разточителството и неблагоразумието на частни лица, но много често обедняват в резултат на разточителството и неблагоразумието на държавната власт.

Портрет: Adam Smith, circa 1800, Scottish National Gallery - Wikipedia